Празник на Освещаването на папската Латеранска базилика – Йезикиил 47, 1-2.8-9.12; 1 Коринтяни 3, 9в-11.16-17; Йоан 2, 13-22
В хода на историята като наниз от събития, личности, достижения на човешкия дух, като, че ли онова, за което отсъждаме за дадена личност най-често е свързано с това, какво е направил, какво е оставил след себе си и почти никога не се питаме каква личност е бил. В днешното тържество на Латеранската папска базилика, всеки вярващ свързва този празник с красивата катедрала на Римския епископ – Папата, базилика-майка на всички църкви в Рим и по света, седалище на Папите до Авиньонското пленничество /1377 г./, която е била изградена в първоначалния си вид от император Константин Велики /324 г./, достроявана и украсявана през цялото ранно Средновековие, плод на човешкия стремеж към Бога, на нуждата да хвалиш Господ с красивото изкуство. Но колко рядко се спираме и замисляме за какво влизаме в храма, с каква цел прекрачваме прага на свещеното място, какво търсим и какво очакваме от срещата си с Бога в Неговото Слово и в Светите тайнства. В днешните четива Исус ни дава точната насока за това как да се държим в Божия Дом.
В първото четиво, взето от пророк Йезикиил, срещаме пророчеството за месиянския храм, онзи, когото Бог ще изгради – храм пълен с жива и “здрава” вода /Словото Божие/, вода, изтичаща от дясната страна на храма /Богочовека Исус, седнал отдясно на Отца/, която ще дава живот на много риби /кръстените християни/ и плодоносни дървета /добрите дела на християните/. В най-трудният исторически момент за еврейския народ – вавилонското пленничество /578 – 538 пр.Хр./, което е и времето на пророк Йезикиил, Бог утешил Своите чеда с това видение за един нов и неразрушим храм, светилище на живия Бог, един храм, където Бог ще обитава завинаги с човека, и всеки влязъл в този храм ще пие от живата вода, течаща от дясната му страна.
Във второто четиво Св.павел говори за Църквата като един духовен дом, имащ за основа самия Исус Христос и за колони и зидове - свидетелството на апостолите и на техните ученици и наследници. Но има нещо ново и необикновено – със Св.Кръщение всеки християнин е храм Божий, в когото обитава Пресветата Троица, един храм, имащ за олтар човешкото сърце, на когото християнинът принася на Бога своя живот – най-скъпата жертва, единявайки се с Исус и подражавайки на Него.
В Св.Евангелие според Йоан, Исус посещава Йерусалимския храм и изгонва от свещеното място продавачите на жертвени животни, превърнали храма от дом Божий в дом за търговия. С това Той ни дава точната насока – с жертвите не се търгува, те се принасят на Бога, а търговците се изгонват от храма. Исус ни казва, че не можем да търгуваме с нашите грехове, именно понеже са грехове, те се принасят на Бог като жертви, изгарящи чрез изповедта в огъня на милосърдната Му Любов.
Великолепният Йерусалимски храм, граден 46 години, може да бъде разрушен за миг и въздигнат само за три дни, защото истинският храм е Исус Христос. Той ни подканя да влезем в този храм, да влезем в дълбините на нашето сърце, където е Исус, във вътрешната ни стая, и там да отправим молитвата си към Бога, там да принасяме скъпите жертви – съкрушеното сърце и смирения дух. С тях не се търгува, те се дават безвъзмездно на Бога, с любов и упование в Него.
Ако ние не влезем в този истински храм, как бихме могли да срещнем Исус, Който ни очаква там; как бихме приели живата вода, която блика за вечен живот? Дори и прекрасните базилики и храмове на духа не биха ни помогнали, ако не сме живи камъни от Божия дом като онези плодоносни дървета, за които говори пророк Йезикиил в първото четиво. “Разрушете този храм, и в три дни Аз ще го въздигна” – казва Исус в днешното Евангелие. Въздигни Господи нас, обнови нашите души, подкрепи ни с живата вода – Твоето Слово, приеми нашите сърца и ги направи нови храмове – по подобие на Твоето любящо Сърце, за да бъдем живи чрез Тебе. Амин.