XXXIII Неделя – Притчи 31,10-13.19-20.30-31; 1 Солун.5, 1-6; Матей 25, 14-30

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е сътворен за безсмъртие и за вечен живот, но тази блага надежда не е само безплатен билет от Небето за райското блаженство, но очаква нашето съдействие в спасителния Божий план. Животът ни на земята е безкрайно ценен, дарен от Бога, нашия Отец, и в същото време една голяма отговорност за нас, едно истинско изпитание с непредизвестен изход. Бог желае и очаква спасението на всеки човек, Бог предлага Своята помощ, но никога не налага на човека, понеже му е дарил свободата, свободния избор сам да реши дали да приеме или да отхвърли ценния Божий дар.

В днешната литургична Неделя, Светото Евангелие според Матей ни предлага за размишление притчата за Божиите дарове – талантите, дадени щедро и на всички. Исус казва, че Царството Божие може да се оприличи на стопанин, раздал имота си на своите три слуги – на първия дал пет таланта, на втория – два, и на третия – един талант, на всеки според възможностите. Стопанинът раздал щедро скъпоценните таланти (талантът е имал висока стойност, равняваща се на 34 кг. злато, сребро или друг скъпоценен метал), след което отпътувал.

Започнало времето на човешната отговорност, получилия пет таланта влага своя дар и получава нови пет; онзи, който имал два таланта също умножил богатството си и получил нови два, а получилия само един талант от страх и безотговорност погребал в земята скъпия дар, вероятно сметнал, че така ще го опази и върне на своя Господар. При своето завръщане Стопанина похвалил първите двама слуги и им дал заслужена награда: “Хубаво, добри и верни рабе! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на Господаря си”.

Тази награда е толкова голяма, че ни кара да размишляваме и да се удивляваме на щедростта Божия – Бог си иска толкова “малко” от нас, а дава толкова много, да влезем и участваме в Неговата радост. Не е ли това пълнота и смисъл на нашия живот? В същото време ние влизаме в тази блажена вечност, понеже сме приели Божия дар даден ни щедро от Господ, и сме съдействали на Божия план – да умножаваме Божиите таланти.

Точно това липсвало на третия слуга, той не само, че бил скован от страх, бихме казали на нашия език, че не бил предприемчив, но в крайна сметка се оказал безполезен и за това отхвърлен от Стопанина във външната тъмница, като следствие от вътрешната тъмнина, в която живеел. “Лукави и лениви рабе” – казва Господ на безотговорния слуга, той въпреки, че познавал Господаря си не само, че скрил щедрия дар, но дори не го приел като дар.

Свети Йоан Златоуст, размишлявайки върху този слуга казва, че неговия страшен грях бил да се откаже и да живее безполезен живот / Из тълкуване на “Деяния на Апостолите”, омилия 20, 4/. Колко страшна и фатална би могла да бъде нашата безотговорност, да се окажем безполезни пред нашия Творец. Но ние знаем, че сме синове на Светлината, както ни уверява Св.Павел във второто четиво – християните сме синове на Деня, на Светлината, и това изисква нашето постоянно съдействие на Христос в изграждането на Божието Царство. Не можем само да казваме в молитвата: “Да дойде Царството Ти”, а да стоим бездейни без да вършим нищо в изграждането на Божието Царство, без да използваме Божиите дарове.

Трябва и можем да се поучим от онази добродетелна жена, която е възхвалена в първото четиво, взето от мъдрата книга “Притчи” – тя е съвършена, достойна, добродетелна, по-скъпа като бисер в очите на Бог, делата й я прославят пред портите, казва автора на “Притчи”, точно пред портите на Вечността Бог прославя онези, които на дело са приели прескъпия талант на вярата, които водени от Божията любов са остойностили високо живота си, и така могат да споделят радостта на Бога. Казва Свети Августин: “Ако искаш да влезеш в Божия град обичай Бог и ближния си; ако искаш да останеш в земния град обичай само себе си” / Из “За Божия град”, XIV, 28 /.

Господи, изпълни сърцата ни с Твоята любов, за да влезем в Твоята радост. Амин. 
                                                                                                        




Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните