Словото е откриващо конференцията по случай 400 години от покръстването на павликяните в България, организирана от Радио „Аве Мария, Обществото на отците францисканци – конвентуалци и капуцини и Дружеството на банатските българи в България – Фалмис.
Форумът се проведе на 16 декември 2023 г. в католическа енория „Свети Йосиф" в София.
Ваше Високопреосвещенство архиепископ Христо Пройков, преподобни отци, дами и господа,
Ще ви разкажем нещо кратко из историята на католиците в България, което се надяваме да развълнува и вас, както се вълнуваме ние, когато го разказваме за първи път. Ще говорим за събития, които отварят духовни пътища, сочат хоризонти, променят съзнание. Ще споменем за мисия, за избор и изпитания, за това, кога една общност сменя вярата си без насилие, а по собствена воля и с открито сърце. Ще се опитаме да обясним кое оправдава този избор и кое укрепва вярата, че той е правилният.
Идеята да се чества 400-годишнината от покръстването на павликяните в България възниква през есента на 2023 г., когато при отбелязване на 100-годишнината на храма в Житница се припомнят факти, публикувани в мисионерското списание на капуцините „Il Massaja“ през 1924 г.
В един от броевете му е поместена кратка статия от свещеник Антон Йовчев от Секирово със заглавие „Мисията във Филипопол. Тристагодишнина“. В нея се разказва за две събития в мисията през 1923 г. Първото е отпразнуването на 300-годишнината от покръстването в католическата вяра на нашите прадеди през 1623 г. Второто е освещаването на новия храм в Житница на 16 септември 1923 г. Връзката между двете събития дава ключ към разбиране на процеса. Католиците в България живеят със съзнание, че са мисионерска територия не само като населени места и живеещи в тях общности, но и като въплъщение на мисионерско самосъзнание, което движи дейността и присъствието им в този свят.
Припомняме началото на това обръщане, когато павликяните приемат нова същност, в която припознават нещо от старата си духовност. Те са войни в гранични територии. Умеят да бранят земи и каузи, да живеят в общност и да следват водачи с вяра, която идва от сърцето и от разбирането за подчиняване на обща цел. Католическите мисионери трансформират тези заложени умения, за да ги превърнат във войни на „яката вяра“, които са дейното свидетелство сред православните. Общността на Църквата като духовна територия ги свързва през времето с огъня на първите християни. В същото време това е и общността, която успява да изгради своя материален храм чрез жертви и постигане на идеала да станат едно сърце и една душа. Католическата общност в България все още върви по пътя към единството. Ще цитирам отец Антон Йовчев от гореспоменатата статия: „В заключение ще кажа, че както покръстването на един народ е началото, построяването на една църква е печатът на вярата, която е пуснала корени“. Храмове в енориите ни има. Остава да продължаваме с усилията да съграждаме живата църква, която да е печатът на нашата вяра. В днешно време трябва да положим усилия да издирим корените на тази вяра, да се погрижим за растежа на стъблото, да поливаме и да привързваме клонките, за да очакваме плодовете с трепет. Така както са го правили преди нас с все същата надежда, че съграденото ще оцелее.
През 1622 година по време на папа Григорий ХV Ватикана учредява Конгрегация за разпространение на вярата. Една от нейните задачи е в специално създадени колежи в Рим, Лорето и Болоня да изучи и подготви будни младежи от други народи за учители и мисионери в родните им места. Създава се специализирана институция, отговаряща за мисиите. Само година по-късно, вече при папа Урбан VIII, през есента на 1623 г. францискански мисионери идват в българските земи и активно насочват вниманието си към павликяните. Именно на този процес по обръщането им е посветено и честването през 1923 г. във Филипопол. В продължение на девет последователни дни във всички енории на францисканската мисия текат духовни упражнения за Светите мисии, в които участват седем проповедници, начело със самия епископ монс. Винкенти Пеев. Свидетелството на автора на статията говори за изобилни духовни плодове – „почти всички вярващи пристъпиха към Светите тайнства, много неуредици бяха премахнати и християнското благочестие получи изключителен тласък“.
Днес общностите на отците францисканци заедно с организацията, която представлява банатските българи в България и носи знаковото име „Фалмис“, започват поредица от срещи, в които чрез единството на богослуженията и интелектуалните усилия по припомняне на разказа за историята се опитваме да принесем изобилни духовни плодове и да дадем тласък не само на християнското благочестие, но и на осъзнатото присъствие на мира и единението в разкъсаното от борби настояще.
Имаме основания да честваме и 420 години от първото католическо богослужение при павликяните. В книгата на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ в гл. 29 се казва, че първото посещение на Петър Солинат при павликяните е през 1603 г. в Петикладенци, където отслужил литургия в деня на Обръщането на свети Павел, 25 януари. Има противоречие в посочването на годината, за което споменава и самият Петър Богдан – не е много ясно дали първото посещение на епископа сред павликяните е в края на 1623, а първото богослужение през 1624 г., но тази разтегленост във времето символизира процесуалността на обръщането. То не се случва нито бързо, нито леко. Затова и изборът ни за поредица от подобни срещи цели да потвърди процеса от преди векове. Някогашните павликяни, които се превръщат в католици, са основоположниците на днешните ни селски енории. Наследниците все още помнят какво ги държи заедно и то само на пръв поглед е кръвта. Всъщност това е разказът за историята, който с упоритост и последователност държи будно съзнанието за принадлежност към общност.
Да живееш с разказа за историята означава постоянно да търсиш своето място в нея. При мисиите винаги има съзнание за свързаност с някого отвъд, който се грижи и мисли за ставащото тук. Приучава съзнанието да живее в трансцеденция, в съотнасяне и отношение. Най-добре това проличава в общността на банатските българи, които продължават да се наричат „палкене“ („павликяни“), стигат най-далеч в приобщаването на територии и пътуването между световете. И до днес те живеят в постоянна връзка, макар да обитават селища в три държави Румъния, Сърбия и България. Затова в никакъв случай не е случаен факт, че през януари 1998 г. в малкото село Бърдарски геран, основано от завърнали се българи от Банат, започва издаването на малък вестник, който приема интуитивно името „Фалмис – Uveć falim!“. Първият му брой е представен тържествено на 25 януари, Обръщането на апостол Павел, а името му е вариант на поздрава между католиците по цял свят. „Falmis” е поздрав при среща сред банатските българи. Отговорът е „Uvec falim!”. Етимологията води към католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като Falmis идва от съкращение на този поздрав. Отговорът е „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!”.
Свързаността между събитията в 1603 г. и 1998 г. не е основана на осъзнато знание в онзи момент. Вярваме, че е било проявление на Божия Промисъл, който да насочи стъпките ни по пътя на мира. Отзвук от думите на Петър Солинат прозвучава 395 години по-късно. Вече 420 години след първото католическо богослужение сред павликяните в Северна България, потокът на мисълта във времето все още плете смисли и послания. Те ще бъдат изговорени днес и в идните ни срещи, за да достигат до умовете и сърцата на все повече хора. За да изпълнят мисията си да събуждат и предизвикват. Винаги обаче има и нещо повече, което ни напомня, че не сме само тела и ДНК-то на плътта ни не е достатъчно, за да бъдем членове на общността. И то е осъзнаването във всеки един момент от пътуването през този свят, когато последователно и постоянно трябва да удържаме връзките не само помежду си, но и с Истината чрез вярата и паметта.
Дали ще успеем да продължим разказа? Ако сме верни на мисията, въплътена по време на процеса на покръстване на павликяните, самите ние сме знаците на този разказ. В граничната територия при срещата с другите днес потомците на павликяните от двете страни на Балкана и в Банат продължават да бъдат мисионери.
За събитията от преди 420 години и за ролята на Петър Солинат ще ни разкаже доц. Цветан Василев, преводачът на книгата на Петър Богдан Бакшич „За древността на бащината земя и за българските дела“. Проф. Рая Заимова ще ни запознае с павликянските хроники от XIX в., а проф. Светлозар Елдъров ще направи обзор на процеса по формиране на днешната католическа общност в България. Вярваме, че дискусията след докладите ще повдигне интересни теми за бъдещи подобни срещи, а общуването в полето на паметта е изпълняване на завета на предците.
Светлана Караджова
