Въздухът трепери така, както може само на полето, сякаш земята гори и всичко се размива над нея. Всичко е притихнало, скрило се е в сянката на дърветата и под стрехите на старите къщи украсени като с гирлянди от гнездата на лястовици. Лозниците са се покрили със зеленина, а изпод нея набъбват едри гроздове и изпълват устните с благост на грозде и вино. Току по прегорялата земя претича някое мишле, току се чуе някое куче да излезе от пладнешката дрямка и да се разлае, току прихнат деца от смях - сякаш жегата не се отнася за тях.
Земята е цялата жарава, а там на площада на селото някакви хора, да им се чудиш дали не са слънчасали нещо се суетят - редят пейки, надуват балони, слагат тонколони, опъват кабели, а земята ги обгръща в нажежен въздух, пресушава гърлата им, изпълва бръчките около очите със светлина и притваря погледа, така че всичко да придобие очертанията на мираж.
.
Притихнало е селото, а в сърцето му пулсира вълнение като при първа среща, като за среща след много години със стара любов, стара и неизживяна. Раздяла, която знаеш, че е необходимото зло, през което трябва да мине човек, за да порасне, да надмогне себе си, да преодолее болката. Пулсира сякаш сърцето на селото, площада, паметника, църквата притихнала в своята молитва, самолетът сякаш готов да излети отново, но най-вече онези луди хора дръзнали в тоя пек да се върнат на село и да подарят себе си на хората.
Свечерява се, а небето сякаш разбира и спуска завеси от сиви облаци преди концерта. Всички усещат с всяка клетка от тялото си, че няма да завали, няма да има буря, не и преди концерта. Пейките постепенно се запълват, портите на къщите проскърцват сякаш поздравявайки своите стопани с "Фалмис".
Откога не се е случвало нещо да ги събере на площада, нещо да ги развълнува, нещо да ги върне към младостта, да махне ръждата от сърцата и умовете и да донесе усмивка и благодат. Въздухът вече не трепери толкова от жегата на земята, но сякаш електричество пресича разстоянието между публиката и сцената. Очаквания, погледи, критика, радост, сълзи.
Водещите поздравяват събралите се хора с "Фалмис" - цялото село, гостите и даже няколко души специално пристигнали да гледат това "завръщане".
Децата ви се върнаха, хора, върнаха се да донесат блага вест. Върнаха се, защото има по-силни неща от богатството, удобството и светлините на града. Те донесоха поздрав не толкова с концерта, не с изпълненията си, не с красивите си носии, а със сърцето си, което цялото биеше в едно толкова силно, че да пулсира целия площад в един ритъм. И видяха отсреща очите ви изпълнени с цветовете на концерта, с вълнението на това да танцуваш у дома, пред роднините, приятелите, любовите, пред копнежите, мечтите от детството и ожулените колена, пред спомените и неугасващата надежда за бъдеще.
Няма концерт, на който изпълненията на ансамбъл "Фалмис" да са били натоварени с повече очаквания, нямаше начин да няма много грешки, от които всяка да е вярна сякаш, за да ни напомни, че без грешки няма порастване и че грешките са най-видими вкъщи, където не можеш да скриеш лицето си в анонимността на големия град, където клюкарите ще те обсъдят, критиците ще те оплюят, роднините ще те прегърнат, приятелите ще те поздравят, но всички, абсолютно всички ще говорите за едно и също - Фалмис, а църквата отзад ще се поклаща в отговор "У век фалим"
Искаме да благодарим на всички, които превърнахте този ден в празник - Фалмис не са само танцьорите, певците, хореографите, ръководителите, музикантите - Фалмис сме всички, които заедно споделихме това вълнение, защото едните без другите не можем.
Благодарим за съдействието на общината и кметството за предоставената възможност да покажем програмата си на "родна" земя. Благодарим на приемащата публика, за неспиращите аплодисменти и за чудните хора, които се извиха и всички се включиха. Благодарим за доверието да бъдем част от вашето знойно лято и да внесем полъх на младост и вяра.
До нови срещи!
