Falmis ORG

Доказателство, че банатските българи са продукт на пъстра смесица, е и следният разказ, поместен в „Антология на банатската българска литература” и преведен от Иван Банчев, който изненадващо  откри, че е наследник на род с много интересни корени:

Това лято,2010 год., получих подарък от моя добър учител и прекрасен човек Павел  Куков от с. Гостиля. Това са двата тома „Антология на банатската българска литература”. Интересни, ценни и приятни разкази, новели и др. творби, написани на банатския български език. По своему звучат „милно” или тъжно, но точни, близки и познати. Трябва да се изучат, за да бъдат оценени достатъчно високо. Трябва да оценим не по-малко високо заслугата да не бъдат изгубени или забравени на  Мики Марков – съставител на антологията.

До тук всичко беше изненада за мен, но онова, което следваше, не мога да определя с една дума. Това е разказът на Матей Банчов – „Дядо Банчо”. Неволно, без да имам това право, се включих  в старата, но така живо описана история, че самият автор я нарича „истинска приказка”. Позволих си да направя превод на част от нея – това, което ме засяга лично, но не само мен, а и други, които  намерят прилика със себе си .

„ДЯДО  БАНЧО”

Автор -  Матей Банчов 1911 - ?

Съживила се е Шипка и всички средно балкански планини. Миришат зелените треви и разцъфналите планински цветя. Разиграли са се младите агнета и без страх скачат от камък на камък, а хубавите габровски моми, които ги пазят, тъжни горски песни пеят.

Събудила се е пролетта, а с нея се завръщат и защитниците на поробения български народ в планините и търпеливо изчакват удобния момент да си отмъстят на бесните османлии. Не далеч от Габрово, в планината скрита под дебела сянка,  почива една малка дружина. Води я най-знатният габровчанин, дядо Банчо. Той беше човек на 45 години, но всички го наричаха „дядо”. Беше прочут в цялата околност. Неговият дом беше отворен за всеки. А освен това го познаваше и търновският паша. Познавал го е добре, затова не можеше и да си помисли, че баш този заможен габровчанин е надалеч прочутия дядо Банчо, който в същото време е бил и водача на една дружина, съставена от млади хора, които не можеха да гледат мирно и да търпят как властният  турчин ограбва многогодишната мъка, убива старите роднини, а хубавите сестри ги взема в робство, за харема си или продава далеч като роби. С разбити сърца и посрамен български образ те си извадили скритите оръжия и тръгнали в гората да чакат пригода да си отмъстят за неправдата и срама.

Тъй и тази сутрин стояха събрани под едно дърво и чакаха. Какво? От техни доверени хора бяха  получили съобщение, че са тръгнали от Търново за Стара Загора няколко богати турци, затова ги чакат тука, да ги убият, а богатството им да вземат.
Някой ще помисли: че те са разбойници! Не! Те не крадат заради лично обогатяване, а да помагат и избърсват сълзите на онези нещастни, от които то беше отнето. Нали и турчинът не е дошъл до имането по почтен път и мъка, а то е било взето насила от поробената славянска рая, която е пищяла по целия Балкан.

По някое време след обяд, дружината чула, как кукувица изкуква три пъти. Някой от техните хора ги търси – беше Петър, най-големият син на дядо Банчо. Не мина много време и се видяха да идват, на коне, петима турци. Действаха бързо и предпазливо. След един час нямаше никаква следа от изминалата борба. Ловът беше богат, а дядо Банчо  и дружината, доволни, че пак ще могат да занесат радост в няколко къщи и спасят  слабите вдовици и децата им от страшния глад.

Един ден, по време на жътвата, достига от някъде мълвата, че синът на Търновския паша обикаля бащиния си пашалик и скоро ще пристигне в Габрово. На дядо Банчо се пада да го посрещне в дома си. Младият турчин е уважен и нагостен според възможностите, напълно задоволен. Само че, когато стана време за лягане, той дал заповед, че като техен господар и наследник на Търновския пашалик, когато е на гости никога и никъде не ляга сам. Нарежда да му доведат за тази нощ една хубава мома.

За голямо нещастие в това време влиза при тях дядовата Банчова дъщеря. Тя била млада и хубава, турчинът я харесал и не искал вече да слуша за друга. Обещавал да я вземе в харема, за да бъде първа жена. Бащата и четиримата сина, Петър, Кецо, Луко и Данчо, по скоро биха се убили от срам пред цял свят отколкото да се зародят с най-големия противник от цялата околност. Същата нощ убиват турчина, а след няколко дни заради опасност да бъдат предадени, решили да избягат оттатък границата. Продали са  от имота, опростили се с дружината и близките роднини и една нощ с жално сърце са напуснали домашното огнище. Това било в 1750 година. Приселили се в царството на Мария-Терезия, в Банат в селото Ечкъ. Тука вече е имало много заселени палкене, които са работили при маджарските земевладелци.

Сега ще се запознаем  малко повече със синовете и дъщерята. В Банат дъщерята се оженила за един тукашен палкенин и от тогава се загубил всякакъв спомен за нея. В онова време, също както и днес, рядко е имало човек, който извън законните си имена да не е получил от народа и прякор. Такъв бил случаят и с дядовата Банчова  фамилия. Най-стария, Петър, като пръв роден (без да има някакви хвалби) получил трето име Първанов. Не минало много време и той си  намерил мома измежду българите. Оженил се и създал своята фамилия. Средния бил Кецу. Той като че ли бил роден в Баната, така бил мек, добър, самоволен и понякога твърдоглав. Макар втори по възраст, се оженил последен. Бил  добър другар на алкохола и не забелязвал момите. Напит показвал голяма любов към децата, пял им песен, в която се наричал „Матор Кецу, играй със децу”, така и останал, Кецу Мадоша и като се оженил и остарял. Третият бил Луко. Той бил хубаво момче, трън в моминските очи. Най-голяма грижа му била да се облече и  нагизди и постоянно ходел накичен. Заради това момите го наричали „Цифраш”.

Най-младият, Данчо, бил обратното на Луко. Той не давал много внимание на външния си вид. Ходил е и делник и неделя с едни и същи дрехи, стари, изкърпени с множество различни парчета плат. В днешно време  би се казало, че прилича на цирков клоун, чието облекло е налепено (наклепано) с различни парцали, за да изглежда по смешно. Неговите най-ближни са го нарекли със сладкото име „ Клепац”.
Дядо Банчо бил умен човек, той добре знаел, че Търновският  паша няма да остане със скръстени ръце, когато чуе, че му е убит сина, а ще изпрати неговите подчинени да намерят виновниците и да ги убият. За да не се случи това, той решил да си засели синовете в четири различни палкенски села.
И сега, след близо двеста години, има още наследници на четирите братя, които запазили  името на стария дядо Банчо, заедно с третото наследено име на всеки един.

От Петър Банчов Първане живее шесто коляно. Той е дочакал дълбока старост и е починал в Модош.
Днес още ги има фамилиите Първанови, Мадарови, Цифрашете и Клепацовите и всички носят името Банчов.

Най-после братя, надявам се, че сега разплетохме онова заплетено кълбо и намерихме отговор на питането, което толкова ни е мъчило, че как сме ние всички Банчови, а не се познаваме като роднини! По тази истинска приказка от нашето минало се вижда, че нашите отдавна живели предходници  са били близък  род – родни братя ! Ама след толкова изминали години ние вече не се познаваме като такива, а това напълно се разбира като имаме в предвид нашите макар оскъдни, стари  културни извори ! Най-после, братя, спомнете си за нашия отдавнашен дядо Банчо, чиято кръв, мисля, усещаме как ни стопля сърцата в някои свидни моменти.

/ Банатски български вестник, четвърта година, брой 17, 24.04.1938 год. стр. 2-3, и брой 18, 01.05.1938 год. / 

.....................................................................

Най-накрая, много близки, по-далечни, но еднакво скъпи сродници  БАНЧЕВИ или кръвно свързани с нас, можем да направим малко усилия, да научим още за общото си минало. При сегашните комуникации да направим така, че да не казваме „Не се познаваме, не знаем кои сме  или не знаем от къде сме дошли!” Това е и призивът на Матей Банчов, в края на неговия разказ.
 Надяваме се и очакваме, че разказът за „Дядо Банчо” ще събуди интерес, чувства, вяра и желания за достойно отношение към нашите деди.
Винаги може да се запознаем с нови неизвестни досега родственици.