Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.

    Асеново се готвеше с тази програма в Деня на народните будители да отбележи 325 години от Чипровското въстание, 275 години от голямото заселване на българите в Банат, 125 години от завръщането на първите вингани в земята на прадедите им. А след празника някои от най-активните участници споделиха, че лично за себе си са почели, макар и с година закъснение, и 120 години от заселването на родното си село.

    На 1 ноември, в 9 часа, в изпълнения с местни хора и многобройни гости храм „Света Троица”, започна празничната литургия престоятелствена от Никополския епископ монсеньор Петко Христов в съслужение с трима свещеници. Прекрасно изпълнените религиозни песни, молитвите и напътствените слова на висшия духовен пастир, завладяващо прозвучали под църковния свод, докоснаха сърцата на присъстващите.
     След църковната служба цялото множество се премести в малкия салон на читалище „Петър Парчевич 1927”, подходящо подреден за случая. Във фоайето влизащите бяха посрещнати от многобройните пъстри картини от изложбата на банатския художник Габриел Кочуба. В самия салон, на една от стените, бяха подредени изпратените от Чипровския исторически музей великолепно оформени табла с цветни фотографии  на портрети, картини и документи свързани с живота и делото на епископ Петър Парчевич, най-забележителния деец на Чипровското възраждане през ХVІІ век. Столовете в салона не достигнаха за всички и край стените, дори и зад отворените врати на фоайето се натрупаха още много хора.

     В импровизирания президиум бяха настанени почетните гости: областният управител Илиан Йончев, кметът на община Никопол Емил Бебенов, заместник областния управител Мирослав Михайлов, председателят на винганския филиал  на Дружеството на българите от Банат-Румъния Франциск Драгинов, кметът на Стар Бешенов-Румъния, той и консул на България в гр. Тимишоара Георги Наков, заместник кметът на гр.Чипровци Валентин Кръстев, заместник председателят на общинския съвет Никопол Атанас Николов, директорът на Исторически музей Чипровци Анюта Каменова-Борин.
     В първите редове на салона бяха: председателят на бешеновския филиал на Дружеството на българите от Банат-Румъния Петру Велчов, още осем българи от Тимишоара, Винга и Стар Бешенов, кметският наместник на с.Гостиля Марияна Романова,  кметът на с.Ореш Любомир Иронов, кметът на с.Трънчовица Блажо Николов, домакинът-кметският наместник на с. Асеново Петър Иванов,  роднини на покойния автор на книга Йозо Йосифов: дъщеря му Катя със синовете си Венелин и Тони, брат му Михаил.  
     Председателят на читалище „Петър Парчевич 1927” Асеново Юлия Себин откри тържеството, секретарят на читалището Мария Иванова пое ръководството. Домакини и гости размениха поздравления и сувенири. Благодарности бяха изказани към всички помогнали да стане празника възможен.     

     Дъщерята на Йозо Михайлов Йосифов (Йозо Арс`ва) Катя представи  историческия му роман „Едно начало”. Тя разказа накратко историята на създаването на произведението и с мултимедиен проектор показа снимки, подбрани от семейния албум. С лични спомени за автора и романа я допълниха Мария Иванова и Марийка Вълков. Мария Иванова още разказа с благодарност как братята ни от Банат и най-вече депутатът от румънския парламент, банатския българин Никола Миркович, само за два и половина месеца са уредили финансирането и отпечатването на романа с румънски средства и в румънско издателство, след като готовият ръкопис е чакал у нас десетки години и авторът не е доживял до този мечтан миг.

      Най-обикновен наглед човек, работник дърводелец без литературно  образование и предишен опит, Йозо решава да пише за стария Кипровец и годините, предшестващи Чипровско въстание, за да запознае останалите си сънародници с българския корен на банатските българи, с тежката и героична чипровска саможертва пред олтара на българската свобода. Чувствал е голяма и незаслужена обида, че заради старинния им български език, особените облекла и римокатолическото вероизповедание, на банатчаните в България се гледа като на чужденци. Започва книгата си през 1964 г. и през това време изучава литературните източници, достъпните му архиви, посещава Чипровци, Винга и Стар Бешенов. За проучванията си влага много от времето си, семейството му се лишава от средствата, изразходени за тях, но през 1971 г. романът е готов. Издадената книга е първа  част от една трилогия и описва събитията от началото на века до 1640 г., през които започва подранилото с повече от един век Чипровско Възраждане. Знае се, че е написал и втора и трета част, засега в неизвестност. В тях са описани животът в Кипровец след 1640 г., когато започва подготовка за въоръжено въстание, а епископ Петър Парчевич дипломатически координира съюзяването на християнска Европа срещу азиатските нашественици, драматичните и героични  въоръжените битки на чипровчани, бежанската трагедия, намирането на втора Родина в Банат и завръщането на много българи в освободена България.
       В Асеново Йозо е запомнен като остроумен шегобиец и дълго време никой не е подозирал, че има и таланта на превъзходен разказвач, добре владеещ похватите на повествованието, за да опише така убедително и увлекателно едно доста далечно минало, за което са известни малко документи, оцелели след пожарите и погромите в бунтовните планински селища.
      През 60-те години на ХХ век господства официално мнение за търновския произход на болярските родове Пеячевич, Парчевич, Кнежевич и Томагионович и в съответствие с него той създава и показва в развитие литературни образи на тези герои и как те ведно с Петър-Богдан Бакшев, Илия Маринов и Иван Лилов разпалват свободолюбивия, бунтовен дух в Кипровец и околностите му. В разказа прозира стремежът на автора да направи възможно издаването на романа още в онова време, като вмъква и критичен поглед към западните владетели-католици, към Конгрегацията за разпространение на вярата и местни представители на католическото духовенство. Авторовите герои почти насила, привличат Запада в помощ на българските стремления към просвета и свобода.
     За да може читателят да усети по-отблизо, да бъде завладян от духа на чипровския ХVІІ век, в речника си авторът често използва сполучливи старинни диалектни слова от речника на днешните банатски българи и чипровчани.
     Описанията на стария Кипровец,  местоположението и околностите му са направени с добро познаване и много любов. Показано е използването на разнообразните природни богатства за добруването на населението от Чипровското воеводство. 
     Добре са описани дубровнишкото търговско присъствие, „забравяно” от официалната историческа наука, пренесло влиянието на късния западен Ренесанс в Кипровец, и преките връзки на града с населението отвъд билото на Стара планина, в Пиротско.               
     В процеса на проучванията си авторът поддържа контакти с чипровчани, провокира чувството им за историческа наследственост от бунтовните им предци, подготвя и почвата за взаимно опознаване и връзки между Чипровци, Асеново и Винга и за възникване на интерес у българския политически елит и държавно ръководство към значимостта и героите на Чипровското въстание 1688 г. Йозо и неговите съмишленици, най-вече асеновчани, умело намират мястото на въстанието и съдбата на потомците на въстаниците в контекста на официалната политика за активизиране на българския национален дух и по-късно честванията „1300 години България”. Въпреки, че романът  остава неиздаден в онези години и затова не достига тогава до читателите, процесът на създаването му допринася за положителни промени в общественото признание и самочувствието на банатските българи в България като достойни български патриоти. Авторът по косвен път достига поставената цел.
     Представена беше и част ІІІ от поредицата „Родовата памет на банатските българи”, съдържаща историите на три асеновски рода: Делин, Русинов и Садай. Книгата беше излязла още през късната есен на 2012 г и много асеновчани я имаха и бяха запознати с нея. На представянето присъстваше и най-възрастният главен герой на родова история, 90-годишният Йозо Лайош Садай, ветеран фронтовак, участник в сраженията при р.Драва, ез. Балатон,  и р.Мур през 1945г. Поканен от Гюро Лавров да се присъедини към авторите на историите, застанали пред аудиторията, той поздрави присъстващите с винганска войнишка песен от ХІХ век посрещната с аплодисменти. След това Александър Лавров, Емил Делин и Симеон Русинов разказаха защо са се заловили с писането на родовите истории, как са събирали необходимата им информация и за някои по-интересни моменти в тях. Водещата Мария Иванова и Анюта Борин от Чипровци подканиха асеновчани да продължат родовите издирвания и написването на родови истории. Гостът от Банат Георги Наков се присъедини към изказващите се с одобрение към традицията на поредицата „Родовата памет на банатските българи”. В края на официалната част Йозо Садай чудесно изпя още една старинна, този път весела, банатска песен.

     Гостите и организаторите на празника продължиха срещата в неформалната обстановка на почерпка, дадена от асеновчани. Винганите носеха акордеон и изпяха няколко песни, като започнаха с емблематичната „Наш`те дед`ве са ревали”. Непринудено бяха споделени спомени за връзките между родовете от Банат и Асеново, информации за живота на банатските български общности в Румъния и България, желания и възможности за по-голямо сътрудничество за да могат да се съхранят в тях  българщината, културната и духовната им самобитност.

     В ранния следобед на същият ден група гости от Банат замина на Втория велик събор на българите по света във Варна, където към тях се присъедини и депутатът Никола Миркович, а винганите гостуваха на свои роднини и приятели в Асеново.

Повече снимки тук
    
16 ноември 2013 г.                                                   Александър Антонов Лавров   
    
 

Коментари  

+1 #4 Катя Йозова 23-11-2013 11:45
Репортажът ме просълзи! Искрени благодарности за хубавите думи за делото на баща ми, както и за книгата.
ПП. Синът ми се казва Венелин, а не Ивелин.
Катя
+1 #3 Мария Иванова 19-11-2013 15:06
Специални благодарности на вас мили приятели, че публикувате във Fdlmis всичко, което е свързано с общността на банатските българи.
+1 #2 Мария Иванова 19-11-2013 15:02
Благодарим на Сашо, за хубавия репортаж и на всички които бяха на празника.
+2 #1 Емил Делин 19-11-2013 14:49
Прекрасен репортаж! Едно изчерпателно и художествено поднесено описание на изключително важното за с. Асеново събитие. Браво, Лавров! И жалко за "затихващото" селце! В днешното освободено от предразсъдъци, предубеждения и полуинтилигентн и управници време,когато банатските българи могат да вдигнат с достойнство глава, без страх от последици се оказва, че в Асеново вече няма кворум за избор на кмет. Тенденцията е жестока - след две поколения селото да изчезне от картата на България. Къде са родолюбивите законотворци, политици, войводи??

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните

Вход за потребители