Празникът в Асеново на 1 ноември

  
     Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.

    Асеново се готвеше с тази програма в Деня на народните будители да отбележи 325 години от Чипровското въстание, 275 години от голямото заселване на българите в Банат, 125 години от завръщането на първите вингани в земята на прадедите им. А след празника някои от най-активните участници споделиха, че лично за себе си са почели, макар и с година закъснение, и 120 години от заселването на родното си село.

    На 1 ноември, в 9 часа, в изпълнения с местни хора и многобройни гости храм „Света Троица”, започна празничната литургия престоятелствена от Никополския епископ монсеньор Петко Христов в съслужение с трима свещеници. Прекрасно изпълнените религиозни песни, молитвите и напътствените слова на висшия духовен пастир, завладяващо прозвучали под църковния свод, докоснаха сърцата на присъстващите.
     След църковната служба цялото множество се премести в малкия салон на читалище „Петър Парчевич 1927”, подходящо подреден за случая. Във фоайето влизащите бяха посрещнати от многобройните пъстри картини от изложбата на банатския художник Габриел Кочуба. В самия салон, на една от стените, бяха подредени изпратените от Чипровския исторически музей великолепно оформени табла с цветни фотографии  на портрети, картини и документи свързани с живота и делото на епископ Петър Парчевич, най-забележителния деец на Чипровското възраждане през ХVІІ век. Столовете в салона не достигнаха за всички и край стените, дори и зад отворените врати на фоайето се натрупаха още много хора.

     В импровизирания президиум бяха настанени почетните гости: областният управител Илиан Йончев, кметът на община Никопол Емил Бебенов, заместник областния управител Мирослав Михайлов, председателят на винганския филиал  на Дружеството на българите от Банат-Румъния Франциск Драгинов, кметът на Стар Бешенов-Румъния, той и консул на България в гр. Тимишоара Георги Наков, заместник кметът на гр.Чипровци Валентин Кръстев, заместник председателят на общинския съвет Никопол Атанас Николов, директорът на Исторически музей Чипровци Анюта Каменова-Борин.
     В първите редове на салона бяха: председателят на бешеновския филиал на Дружеството на българите от Банат-Румъния Петру Велчов, още осем българи от Тимишоара, Винга и Стар Бешенов, кметският наместник на с.Гостиля Марияна Романова,  кметът на с.Ореш Любомир Иронов, кметът на с.Трънчовица Блажо Николов, домакинът-кметският наместник на с. Асеново Петър Иванов,  роднини на покойния автор на книга Йозо Йосифов: дъщеря му Катя със синовете си Венелин и Тони, брат му Михаил.  
     Председателят на читалище „Петър Парчевич 1927” Асеново Юлия Себин откри тържеството, секретарят на читалището Мария Иванова пое ръководството. Домакини и гости размениха поздравления и сувенири. Благодарности бяха изказани към всички помогнали да стане празника възможен.     

     Дъщерята на Йозо Михайлов Йосифов (Йозо Арс`ва) Катя представи  историческия му роман „Едно начало”. Тя разказа накратко историята на създаването на произведението и с мултимедиен проектор показа снимки, подбрани от семейния албум. С лични спомени за автора и романа я допълниха Мария Иванова и Марийка Вълков. Мария Иванова още разказа с благодарност как братята ни от Банат и най-вече депутатът от румънския парламент, банатския българин Никола Миркович, само за два и половина месеца са уредили финансирането и отпечатването на романа с румънски средства и в румънско издателство, след като готовият ръкопис е чакал у нас десетки години и авторът не е доживял до този мечтан миг.

      Най-обикновен наглед човек, работник дърводелец без литературно  образование и предишен опит, Йозо решава да пише за стария Кипровец и годините, предшестващи Чипровско въстание, за да запознае останалите си сънародници с българския корен на банатските българи, с тежката и героична чипровска саможертва пред олтара на българската свобода. Чувствал е голяма и незаслужена обида, че заради старинния им български език, особените облекла и римокатолическото вероизповедание, на банатчаните в България се гледа като на чужденци. Започва книгата си през 1964 г. и през това време изучава литературните източници, достъпните му архиви, посещава Чипровци, Винга и Стар Бешенов. За проучванията си влага много от времето си, семейството му се лишава от средствата, изразходени за тях, но през 1971 г. романът е готов. Издадената книга е първа  част от една трилогия и описва събитията от началото на века до 1640 г., през които започва подранилото с повече от един век Чипровско Възраждане. Знае се, че е написал и втора и трета част, засега в неизвестност. В тях са описани животът в Кипровец след 1640 г., когато започва подготовка за въоръжено въстание, а епископ Петър Парчевич дипломатически координира съюзяването на християнска Европа срещу азиатските нашественици, драматичните и героични  въоръжените битки на чипровчани, бежанската трагедия, намирането на втора Родина в Банат и завръщането на много българи в освободена България.
       В Асеново Йозо е запомнен като остроумен шегобиец и дълго време никой не е подозирал, че има и таланта на превъзходен разказвач, добре владеещ похватите на повествованието, за да опише така убедително и увлекателно едно доста далечно минало, за което са известни малко документи, оцелели след пожарите и погромите в бунтовните планински селища.
      През 60-те години на ХХ век господства официално мнение за търновския произход на болярските родове Пеячевич, Парчевич, Кнежевич и Томагионович и в съответствие с него той създава и показва в развитие литературни образи на тези герои и как те ведно с Петър-Богдан Бакшев, Илия Маринов и Иван Лилов разпалват свободолюбивия, бунтовен дух в Кипровец и околностите му. В разказа прозира стремежът на автора да направи възможно издаването на романа още в онова време, като вмъква и критичен поглед към западните владетели-католици, към Конгрегацията за разпространение на вярата и местни представители на католическото духовенство. Авторовите герои почти насила, привличат Запада в помощ на българските стремления към просвета и свобода.
     За да може читателят да усети по-отблизо, да бъде завладян от духа на чипровския ХVІІ век, в речника си авторът често използва сполучливи старинни диалектни слова от речника на днешните банатски българи и чипровчани.
     Описанията на стария Кипровец,  местоположението и околностите му са направени с добро познаване и много любов. Показано е използването на разнообразните природни богатства за добруването на населението от Чипровското воеводство. 
     Добре са описани дубровнишкото търговско присъствие, „забравяно” от официалната историческа наука, пренесло влиянието на късния западен Ренесанс в Кипровец, и преките връзки на града с населението отвъд билото на Стара планина, в Пиротско.               
     В процеса на проучванията си авторът поддържа контакти с чипровчани, провокира чувството им за историческа наследственост от бунтовните им предци, подготвя и почвата за взаимно опознаване и връзки между Чипровци, Асеново и Винга и за възникване на интерес у българския политически елит и държавно ръководство към значимостта и героите на Чипровското въстание 1688 г. Йозо и неговите съмишленици, най-вече асеновчани, умело намират мястото на въстанието и съдбата на потомците на въстаниците в контекста на официалната политика за активизиране на българския национален дух и по-късно честванията „1300 години България”. Въпреки, че романът  остава неиздаден в онези години и затова не достига тогава до читателите, процесът на създаването му допринася за положителни промени в общественото признание и самочувствието на банатските българи в България като достойни български патриоти. Авторът по косвен път достига поставената цел.
     Представена беше и част ІІІ от поредицата „Родовата памет на банатските българи”, съдържаща историите на три асеновски рода: Делин, Русинов и Садай. Книгата беше излязла още през късната есен на 2012 г и много асеновчани я имаха и бяха запознати с нея. На представянето присъстваше и най-възрастният главен герой на родова история, 90-годишният Йозо Лайош Садай, ветеран фронтовак, участник в сраженията при р.Драва, ез. Балатон,  и р.Мур през 1945г. Поканен от Гюро Лавров да се присъедини към авторите на историите, застанали пред аудиторията, той поздрави присъстващите с винганска войнишка песен от ХІХ век посрещната с аплодисменти. След това Александър Лавров, Емил Делин и Симеон Русинов разказаха защо са се заловили с писането на родовите истории, как са събирали необходимата им информация и за някои по-интересни моменти в тях. Водещата Мария Иванова и Анюта Борин от Чипровци подканиха асеновчани да продължат родовите издирвания и написването на родови истории. Гостът от Банат Георги Наков се присъедини към изказващите се с одобрение към традицията на поредицата „Родовата памет на банатските българи”. В края на официалната част Йозо Садай чудесно изпя още една старинна, този път весела, банатска песен.

     Гостите и организаторите на празника продължиха срещата в неформалната обстановка на почерпка, дадена от асеновчани. Винганите носеха акордеон и изпяха няколко песни, като започнаха с емблематичната „Наш`те дед`ве са ревали”. Непринудено бяха споделени спомени за връзките между родовете от Банат и Асеново, информации за живота на банатските български общности в Румъния и България, желания и възможности за по-голямо сътрудничество за да могат да се съхранят в тях  българщината, културната и духовната им самобитност.

     В ранния следобед на същият ден група гости от Банат замина на Втория велик събор на българите по света във Варна, където към тях се присъедини и депутатът Никола Миркович, а винганите гостуваха на свои роднини и приятели в Асеново.

Повече снимки тук
    
16 ноември 2013 г.                                                   Александър Антонов Лавров