На 5 юни 2010 г. в катедралния храм "Св. Йосиф" в София бях ръкоположен за свещеник от Негово Високопреосвещенство Софийско-пловдивския Епископ по време на Св. Евхаристия, когато съслужиха и Техни Високипреосвещенства архиепископ д-р Януш Болонек, апостолически нунций и екзарх Христо Пройков, глава на католиците от източен обряд в България. Но за да стигна до този преломен момент в живота ми, трябваше да извървя дълъг и нелек път.
Моето монашеско име е отец Йоан от Кръста и Божието Милосърдие, а в света се казвах Виктор Хаджиев. Роден съм през 1984 г. в София. Банатски българин съм по бащина линия. И двамата ми родители произхождат от Северна България. Майка ми Искра Якова е от Плевен, магистър по молекулярна биология и биохимия. Сестра ми Агата Иванова, магистър по изобразителни изкуства, e омъжена с две малки момиченца. Баща ми Франц Хаджиев, доктор на юридическите науки, който вече не е между живите, е роден в село Асеново, където все още имаме роднини, както и във Винга. Баща ми познаваше банатския диалект и с удоволствие, когато прекарвахме част от летните ваканции в Асеново, го използваше. С умиление си спомням за това време, а и сега с удоволствие посещавам своята стринка в Асеново. Още като дете са ми правили впечатление особената архитектура на старите банатски къщи, както и банатските специалитети: кълбъси, тачки, кнедли, питчета...
Бях възпитан в християнски дух от своите родители, които бяха подпомагани от моите кръстници Мария Станева и Павел Каръков (също банатски българин от Гостиля). Началното и основното си образование завърших в Националната гимназия "Св. София", а средното си образование завърших в Езиковата гимназия "Св. Мeтодий" в столицата. В последните години в гимназията все по-силно усещах в мен едно силно желание да се посветя на Бог като монах и свещеник, но не знаех къде.
От решаващо значение за мен беше едно мое посещение през 2000 г., заедно с младежите от моята енория, в Полша, където за първи път видях монасите от ордена на босите кармилити, към когото сега принадлежа. Тогава все още не бях завършил гимназия, започнах да търся някаква литература, свързана с Кармилитанския Орден. В последната година преди за завърша, ми попадна автобиографията на Св. Терeза на Младенеца Исус, преведена от монахините боси кармилитки от манастира в София. Тази книга изцяло промени живота ми! Вече бях сигурен, че Бог ме призовава към Кармилитанския Орден. Понеже по това време в България нямаше кармилити, постъпих във Варшавската провинция на Ордена в Полша. Прекарах там общо 4 години в периода 2002-2006 г. Това беше времето на началната формация - постулат и новицият, през 2004 г. дадох първи обети, след което започнах да следвам философия във Висшата семинария на кармилитите в Познан, Полша.
В годината на моето заминаване в Полша, хърватските кармилити основаха манастир в София. Винаги исках да се върна като монах и свещеник в България, затова през 2006 г. преминах към тяхната провинция. През 2006 г. бях изпратен да довърша богословското си образование в Рим, където следвах в Папския богословски университет "Терезианум", където се дипломирах с отличие като магистър по богословие през 2009 г.
На 14 декември 2009 г., на празника на нашия реформатор Св. Йоан от Кръста, дадох вечни обети в ръцете на нашия провинциал отец Винко от Непорочното Сърце на Дева Мария в нашата църква в София. На 30 януари 2010 г. се случи друго важно събитие - бях ръкоположен за дякон от помощник-епископът на Загребската архиепархия проф. д-р Валентин Позаич SJ, в кармилитанското светилище в Загреб.
Да съм свещеник и монах е за мен голяма гордост, благодарен съм на Бог, че ме избра, без никакви заслуги от моя страна. Благодарен съм и на моето семейство, за подкрепата, която ми оказваше, през целия мой път на богопосветения живот.
Повече снимки тук:
http://karmel.hr/web/novosti/2009/novosti12.html
http://karmel.hr/web/novosti/2010/novosti7.html
http://karmel.hr/web/novosti/2010/novosti59.html
| < Предишна | Следваща > |
|---|
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
На 25 септември в Стар Бешенов бе открит бюст-паметник на Карол Телбизов - човекът, на когото банатските българи дължат голяма част от твоята известност. Инициативата е на Културната фондация "PG 33". Представяме и част от докладите на конференцията, състояла се след церемонията по откриването.
Повече снимки ще намерите тук.
Bišnuvenete pu inicijativata, i prez truda na kulturnata fundacija ,,PG 33” , sa imali prelegata da zamati del na 25 sept 2011 g. na idin izvanredin praznić, idinstven u celata dalgjugudisna istorija pu ... 
Изложбата „Моят поглед към традицията”, показана на 5 септември в една от залите на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран, показва различния и уникален свят на банатската българска общност с нейните делници и празници. Втората част ще се състои по време на Фестивала Фършанги на 18 и 19 февруари 2012 г.
Изложбата се осъществи по проекта “Работилница „От „Имало едно време” до Network”, по програма „Живо наследство” на Фонд... 
От 1 до 6 август Весела Пелова, историк, и студентката Мария-Тереза Цветанова от Дружеството на банатските българи в България взеха участие в католически семинар. За темите на семинара и важните проблеми, които обсъждани разказва участниците в събитието. Обменили опит с нови приятели от седем държави в Европа, те ще подпомогнат развитието на общността ни с познанията и идеите, които бяха породени.
Проблемите в постсоциалистическите страни по отнош... 
Коментари