отец Исидор Делин

Отец Исидор Антонов Делин е български католически свещеник. Родил се е в Румънски Банат и се преселил в България петгодишен, заедно с родителите си. Запазил е спомени за нагласата на банатските българи за очакваното от тях преселение, за преселническите несгоди, за надеждите и стремленията им на българска земя за оцеляване и възход, за житейските трудности на многолюдното семейство, за радостите от успеха и разочарованието от несполуките.

Тези спомени, тъгата по близките от ранното разделяне с тях, носталгията, породена от дългогодишното отсъствие от новата му Родина – България, породили у него  желание и подхранили потребност да бъде полезен на своя род, на хората, сред  които живял и работил, на обществото от което произлязъл, на Отечеството. Това свое верую той се опитвал да осъществява освен чрез пряката си работа на църковен служител и със скромна творческа дейност. Благодарение на възпитаното в него чувство за дълг към общество и фамилия, до нас са достигнали ценни данни за миналото на католиците от Никополската епархия, за с. Асеново, за „корена” на неговия род.

 

 

Отец Исидор Делин произхожда от стар български род. „Коренът” му се губи в далечното минало на гр. Чипровци. С писмо от 27.08.1653 г. общинската управа на Кипровац моли Конгрегацията за разпространението на вярата към Ватикана да възстанови намалената годишна помощ за Чипровското училище. Под това писмо са положени подписите на градските първенци – управници, едни с кирилица, други – с латиница. Между тях се чете и името на Илия Делин, изписано с латински букви. Във Винга се знае със сигурност за съществуването на тази фамилия от началото на 19 век с нейн представител Антон Делин – Тонкил – прадядото на отец Исидор.

отец Исидор

Отец Исидор, със светско име Антон, е първото от седемте деца на Антон Ячев Делин и Лиза Петрова Русинова. Родил се е в с. Винга, Банат, на 19.09.1888 г. Родителите му били малоимотни селяни, които през 1893 г. се завърнали в България. Заселили се в с. Асеново, създадено от банатски българи – вингани – през предходната година. Тук той учил отначало в частното училище на даскал Илия Карабенчов, съставител и изпълнител на текстове и песни в народен дух. След откриване на редовно начално училище, завършил и него.

През октомври 1901 г. след едномесечен престой в Русе, където е седалището на Никополския епископ, е изпратен в Белгия да се подготвя за свещеник. В продължение на 16 години преминал през всички степени и етапи на обучение в различни духовни учебни заведения в Белгия и Холандия.

Завърнал се в България през януари 1917 г. и го назначили да служи като помощник на енорийския свещеник в с. Ореш – Свищовско.

в Ореш

В продължение на 39 години бил свещеник в Никополската епархия, в селищата Ореш, Белене, Драгомирово, Бърдарски геран, Русе, Асеново. Най-продължителен бил престоят му в с. Ореш, почти 30 години.

с духовата музика в Ореш

Длъжността Главен викарий на Никополската епархия (заместник на епископа) изпълнявал 20 години.

като войник

През 1918 г. го призовали да отбива редовна военна служба. В казармите на пионерната дружина в гр. Никопол служил като редник 5 (пет) месеца. За този период от живота си по-късно споделял пред своите колеги с особена гордост и чувство за достойнство. По онова време свещениците били освободени от задължителна военна служба, но при него се получило някакво недоразумение.

отец Исидор Делин

Този скромен, непридирчив и достоен гражданин на България, в последните години на своя живот бил дълбоко оскърбен и разочарован. Върху него се стоварили редица неблагоприятни последици от обществено – политическата обстановка, от възникнали разногласия и стремежи в духовния клир на епархията, особено изострени при избора на нов Никополски епископ, от противоречията на времето и „ловът на вещици” в онази сталинистка епоха. Това го сломило окончателно и сложило край на жизнения му път на 16.04.1955 г. на 67-годишна възраст. Починал в с. Асеново, където бил енорийски свещеник през последните три години от своя живот.

Литературното дело на отец Исидор е неголямо и, за строгата и безкомпромисна критика, най-вероятно – незначително.

Той не е историк. Неговите писания с историческа насоченост нямат типичните особености и белези на произведения от този вид, създадени от професионалисти. Те, до голяма степен, носят просветителския дух на Паисиевото творчество. В тази си изява и в цялостната си дейност на служител от духовния клир на католическата църква в Никополската епархия, отец Исидор поставял на преден план любовта към Отечеството. Патриотичните си чувства той се стремял да предаде на своите читатели, на своите съселяни, на хората, с които работил и с които общувал. Той желаел да укрепи вярата им в доброто, да им внуши увереност в необходимостта от прилагане в живота и спазване на християнските норми и добродетели.

Той не е фанатик и настойчиво съветвал съселяните си да живеят в разбирателство и взаимопомощ със своите земляци – православни. Взаимно да се зачитат и уважават. С болка разказвал за отношението на безверни властници, за злонамерни тълкуватели на историята, за предубедени верски фанатици, за кръвната и духовна принадлежност към българския народ на банатските българи – католици.

Малката книжка „Асеново за спомен”издадена през юбилейната за него и Чипровци 1938 година, е източник на автентични данни за историята на селото. В нея са събрани редица факти и обстоятелства, които могат да послужат за по-задълбочени анализи и изследвания. Много от материалите вече гадини наред се ползват. В нея е отразен и борческия дух на Чипровската епопея от 1688 година, и страдалческия път на изгнаниците в продължение на 50 години до заселването им в Банат, и копнежа по изгубената Родина, и радостта и възторга на завърналите се в България след освобождението от турското господство. В нея всеки асеновчанин може да намери нещо за своите предци и да потърси място за лична изява в живота на родното село.

Голяма част от книжката е отделена за предисторията на село Асеново и по-точно – за историята на банатските българи. С това четиво се дава възможност на обикновения читател да узнае, че Чипровските българи, както и павликяните от Свищовско и Никополско в края на 17 и началото на 18 век напускали родните си места по българските земи като католици. Тези факти са добре известни на учените, но не всеки любознателен и непредубеден обикновен гражданин ги знае и, както казва автора, „не всеки властник се съобразява с тях. Мнозина и сега все още мерят с аршина на османския поробител и, щом като не е правоверен, той е шпионин на някого.”

в Рим

В текста за Асеново е отделено значително място за църковните дела в селото и проблемите на духовниците. Книгата завършва с патетичен призив – обръщение към съселяните за укрепване на вярата и затвърждаване любовта към Отечеството.

През лятото на 1938 г. по инициатива на отец Исидор в Асеново се провело честване на годишнините, отбелязани на заглавната страница на книжката, с тържествена църковна служба и молебен. Пред участниците в тържеството било представено негово стихотворение – ода за Чипровци.

За нуждите на богомолците от епархията през 1923 г. отец Исидор съставил молитвеник, съдържащ църковни песни и молитви, и го назовал „Райски ключ”. Тази книжка, преработена и допълнена, е преиздадена през 1935 г. „Райски ключ” вероятно и сега може да се открие в някои семейства от с. Асеново и в други католически села на епархията.

През 1928 г. написал  кратка история на фамилията на своя баща – Антон Я. Делин. Пази се оригиналът – ръкопис, с латиница, на езика на банатските българи.

По време на пребиваването си в с. Ореш, Свищовско, във връзка с юбилейни годишнини и чествания, написал кратка история на селото. Годината е 1931-ва.

След 1940 г. издавал за кратко време църковен вестник за епархията, нарекъл го „Щит”.

В памет на епископа на Никополската епархия написал след смъртта му през 1946 г. „Никополската епархия и нейния владика Дамян – Йосиф Теелен 1915 – 1946”. Това е кратка биография на неговия учител и директор от времето на учението му в Белгия. На епископ Дамян отец Исидор е бил заместник две десетилетия. Интересни са събраните кратки исторически сведения за Никополсната католическа епархия. Брошурата е на машинописен текст.

Произведенията си, предназначени за широк кръг читатели, отец Исидор издавал със собствени средства и ги разпространявал безплатно. Това са историите „За спомен”, молитвениците и вестник „Щит”.

През 1938 година, когато скромно отбелязал своята 50 – годишнина,бил удостоен с високата чест – царска грамота и кавалерския кръст на народния орден „За гражданска заслуга”.

родът Делин

Привързаността си към второто родно място – с. Асеново, към рода и близките, отец Исидор изразявал и с редовни посещения в селото. Всяка година престоявал по няколко дни сред братята и сестрите си. За фамилията и рода това били истински празници. Срещал се е с връстници и стари другари от детските години. Търсил за раздумка и стари, и млади, бил е желан събеседник. Църковните му служби се посещавали от много хора. Привличали ги мелодичните му църковни песнопения и съдържателните напътствени проповеди.

с рода

На 15.08.1938 г. в Бешенов - Румъния се празнува патрона на местната църква " Velika Gospa "  и тържествено се отбелязва 200 годишнината от заселването. По този повод и за среща с родственици там и във Винга гостува заедно с майка си отец Исидор Делин. Църковното настоятелство му предоставя възможността и честа да отслужи "Гулемата миса", в качеството си на Гл. викарий на Никополската епархия.

Негово преподобие енорийският свещеник отец Исидор Делин бил и останал: за рода – големия син, брат, чичо, вуйчо, дядо; за съселяните – уважавания и почитан земляк; за енориашите – отзивчив, благ и справедлив църковен служител; за познатите – скромен, високообразован, ерудиран и желан събеседник; за всеки непредубеден и безпристрастен съдник – един БЪЛГАРИН.

03. 09. 1991 г.
с. Асеново, общ. Никопол

Коментари  
+5 #1 Guest 11-04-2011 15:14
За последен път го видях около Великден 1953 или 1954г, когато апостолски обиколи асеновчаните преселили се в Плевен. Изглеждаше много изморен и измъчен. Нещо тихо и дълго разказваше на майка ми. По-късно разбрах, че тогава е имал проблеми с властите, както повечето католически свещеници по това време. Благослови ни, остави някакви пари, за да посрещнем празника и продължи обиколката си. Познавам много добри хора, но той беше и си остава най-добрия!
+10 #2 Guest 14-04-2011 11:23
Много съм горда, че и на тази страница се появиха така нужните за всички от католическите села данни за Отец Исидор.Радвам се, че допълнихте със снимков материал написаното от Петър Делин през далечната 1991г.Нека всички които четат тези страници да се помолят за него.
+4 #3 Guest 08-05-2011 21:45
Благодаря за тази статия: много е красиво и интересно.
Може ли да получа копие от писмената си "Никополската епархия и нейния владика Дамян - Йосиф Теелен 1915 - 1946"?
Аз съм от. Павел Кортези и живея в енорията на Дева Мария в Белене.
Добавете коментар



Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/falmisog/public_html/components/com_jcomments/tpl/default/tpl_form.php on line 210