От 1 до 6 август Весела Пелова, историк, и студентката Мария-Тереза Цветанова от Дружеството на банатските българи в България взеха участие в католически семинар. За темите на семинара и важните проблеми, които обсъждани разказва участниците в събитието. Обменили опит с нови приятели от седем държави в Европа, те ще подпомогнат развитието на общността ни с познанията и идеите, които бяха породени.
Проблемите в постсоциалистическите страни по отношение на селото и селското стопанство 20 години след промените в Централна и Източна Европа бяха в центъра на на международния семинар “Etwas Gutes am Ende der Welt”, който се проведе в Унгария, в началото на месец август. Деформациите в икономическото развитие в следствие от индустриализацията в рамките на СИВ, с оглед интересите на бившия социалистически лагер, а не на индивидуалните особености и потребности на отделните страни и пагубното й отражение върху селскостопанските региони, са еднакви в отделните страни от бившия социалистически лагер, но са изразени в различна степен.
Урбанизация, бягство и отчуждение от селото и свързаните с това последици като загуба на традиции и ценности и маргинализиране на населението в селските райони. Тези проблеми и вариантите за решението им с оглед на европейската политика за развитие на регионите бяха темите на семинара, в който взеха участие 21 участници от седем европейски страни – Унгария, Чехия, Словакия, Латвия, България и Полша, както и от Турция, която предложи погледът към проблематиката от страни. Лектори от водещи унгарски университети, работещи по разглежданата проблематика запознаха участниците с общите измерения на проблемите и спецификите н отделните европейски страни, членове на Европейския съюз.
Специален акцент на семинара се постави върху ролята на интелигенцията за разрешаване на проблемите на селските региони и доброволчеството чрез различните форми на помощ и взаимопомощ на отделните социални групи и граждански обединения – като възможности и практики в отделните страни и ролята на гражданското общество и неговите инициативи, за разрешаване на собствените му проблеми.
Внимание бе отделено и на Eвропейската харта за местно самоуправление, изготвена през 1988 г. и нейното прилагане в Унгария, където тя е ратифицирана през 1996 г., както и на практиките, които вече съществуват за реабилитация на унгарското село. За съжаление тази Европейска харта е ратифицирана едва от половината страни-членки на Европейския съюз, което разбира се е само първото, но далеч не достатъчно условие за нейното прилагане, което изисква и въвеждане на специално законодателство в отделните страни по отношение на местната власт и регионалното самоуправление, както и на механизми за неговото реално действие.
Къде е мястото на традиционните европейски и християнски ценности и примерът на практиките в областта на доброволчеството, в помощ на усилията за възстановяване на гражданското общество като жизнен организъм, способен да разрешава проблемите на различните общности по отделно и на обществото като цяло. В тези области лекторите и участниците споделиха най-резултатните практики, в които участват и познават, насочени към разрешаване на общите проблеми и въпроси.
Безспорно най-оригиналното унгарско постижение по отношение реабилитиране на обществената инициативност и гражданска активност и реанимирането на селските региони е създаването на собствена медийна трибуна за всички граждански групи и инициативи. Това е създаденото от медийният експерт Ференц Петерфи, радио, което се занимава изключително с проблемите и постиженията на гражданските групи и организации. Като предоставя широка гласност на въпросите от регионално значение, това радио същевременно създава и усещане за собствено достойнство и значимост на гражданските проекти и инициативи и инспирира обществена енергия в полза на тяхното разрешаване.
