На 5 юни 2010 г. в катедралния храм "Св. Йосиф" в София бях ръкоположен за свещеник от Негово Високопреосвещенство Софийско-пловдивския Епископ по време на Св. Евхаристия, когато съслужиха и Техни Високипреосвещенства архиепископ д-р Януш Болонек, апостолически нунций и екзарх Христо Пройков, глава на католиците от източен обряд в България. Но за да стигна до този преломен момент в живота ми, трябваше да извървя дълъг и нелек път.
Моето монашеско име е отец Йоан от Кръста и Божието Милосърдие, а в света се казвах Виктор Хаджиев. Роден съм през 1984 г. в София. Банатски българин съм по бащина линия. И двамата ми родители произхождат от Северна България. Майка ми Искра Якова е от Плевен, магистър по молекулярна биология и биохимия. Сестра ми Агата Иванова, магистър по изобразителни изкуства, e омъжена с две малки момиченца. Баща ми Франц Хаджиев, доктор на юридическите науки, който вече не е между живите, е роден в село Асеново, където все още имаме роднини, както и във Винга. Баща ми познаваше банатския диалект и с удоволствие, когато прекарвахме част от летните ваканции в Асеново, го използваше. С умиление си спомням за това време, а и сега с удоволствие посещавам своята стринка в Асеново. Още като дете са ми правили впечатление особената архитектура на старите банатски къщи, както и банатските специалитети: кълбъси, тачки, кнедли, питчета...
Бях възпитан в християнски дух от своите родители, които бяха подпомагани от моите кръстници Мария Станева и Павел Каръков (също банатски българин от Гостиля). Началното и основното си образование завърших в Националната гимназия "Св. София", а средното си образование завърших в Езиковата гимназия "Св. Мeтодий" в столицата. В последните години в гимназията все по-силно усещах в мен едно силно желание да се посветя на Бог като монах и свещеник, но не знаех къде.
От решаващо значение за мен беше едно мое посещение през 2000 г., заедно с младежите от моята енория, в Полша, където за първи път видях монасите от ордена на босите кармилити, към когото сега принадлежа. Тогава все още не бях завършил гимназия, започнах да търся някаква литература, свързана с Кармилитанския Орден. В последната година преди за завърша, ми попадна автобиографията на Св. Терeза на Младенеца Исус, преведена от монахините боси кармилитки от манастира в София. Тази книга изцяло промени живота ми! Вече бях сигурен, че Бог ме призовава към Кармилитанския Орден. Понеже по това време в България нямаше кармилити, постъпих във Варшавската провинция на Ордена в Полша. Прекарах там общо 4 години в периода 2002-2006 г. Това беше времето на началната формация - постулат и новицият, през 2004 г. дадох първи обети, след което започнах да следвам философия във Висшата семинария на кармилитите в Познан, Полша.
В годината на моето заминаване в Полша, хърватските кармилити основаха манастир в София. Винаги исках да се върна като монах и свещеник в България, затова през 2006 г. преминах към тяхната провинция. През 2006 г. бях изпратен да довърша богословското си образование в Рим, където следвах в Папския богословски университет "Терезианум", където се дипломирах с отличие като магистър по богословие през 2009 г.
На 14 декември 2009 г., на празника на нашия реформатор Св. Йоан от Кръста, дадох вечни обети в ръцете на нашия провинциал отец Винко от Непорочното Сърце на Дева Мария в нашата църква в София. На 30 януари 2010 г. се случи друго важно събитие - бях ръкоположен за дякон от помощник-епископът на Загребската архиепархия проф. д-р Валентин Позаич SJ, в кармилитанското светилище в Загреб.
Да съм свещеник и монах е за мен голяма гордост, благодарен съм на Бог, че ме избра, без никакви заслуги от моя страна. Благодарен съм и на моето семейство, за подкрепата, която ми оказваше, през целия мой път на богопосветения живот.
Повече снимки тук:
http://karmel.hr/web/novosti/2009/novosti12.html
http://karmel.hr/web/novosti/2010/novosti7.html
http://karmel.hr/web/novosti/2010/novosti59.html
