Присъствието ни на този свят е с определена цел, мисия, път и заложено желание да стигнем отвъд. Колко от заложеното ще осъществи всеки от нас, е въпрос на избор. Да изминеш правилно път, вървян преди теб, като се опираш на знаците, оставени да трасират маршрута, е дело трудно и някак отговорно. Всеки тръгва, без да знае какво ще му поднесат срещите, завоите, стръмните участъци и дълбоките падини.

Изпитание, което не знаеш дали си готов да понесеш – отговорът намираш в края на пътя. Краят за теб може да настъпи по-рано, може да слезеш от пътеката, да поседнеш на крайпътен камък и да не продължиш повече. Другите ще те подминат, ще те оставят и известно време ще помнят къде си спрял. После вече само някакви оставени знаци ще напомнят за теб на някого, който реши отново да тръгне в тази посока.

 

Подобни мисли ти идват, когато тръгнеш с група от 50 човека на възраст от 2 до 74 години и изминете заедно пътя от България през Стар Бешенов в Румъния и Бело Блато (Лизнайт) в Сърбия, и обратно в България. Местата, очертани от преселенията на предците ни, от спомените, паметта, традициите и провижданията и надеждите за бъдещето.

Ансамбъл „Фалмис“ осъществи ежегодното си турне сред събратята ни в Румънски и Сръбски Банат от 14 до 18 август 2019 г. в разширен състав, с много очаквания, планове за бъдеща дейност и гонене на цели, които да развият дейността ни. Когато се връщаш "у дома" пътят винаги е кратък, защото бързаш да видиш хора, които са част от по-добрата страна на живота ти.

Стар Бешенов - мястото, което ни дава толкова много, в първия ден от посещението ни там през този август ни зарадва с представяне на детски книги на „палкенски“ от дейците на културата в селото и презентация на тема булчинската носия при банатските българи, представена от Мария Мунтян.

 На 15 август е храмовият празник на люлката на повечето банатски българи, разсипани из равнивите на Банат и България.

Ако не беше епископ Никола Станиславич, нямаше да има банатски българи. Затова всяка година на 15 август, празника на църквата в Стар Бешенов, потомците на онези първи заселници отдават почит към паметта на водача, който ги вика и настанява в земите на Банат. За да помним, да пазим, да развиваме онова, което са пренесли през времето предците ни, това, което ще пренесем и ние напред.

Кметът на Стар Бешенов Боно Кукалан и Светлана Караджова като председател на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис поднесоха цветя в знак на почит и признателност за ролята, която епископът има за създаването на нашата общност.

Епископ Никола Станиславич е роден през 1694 г. в Крайова в известно българско павликянско семейство. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1725 г. е ръкоположен за епископ на Никополската епархия и за водач на католиците в Малка Влахия. Загрижен за българите католици в България, за да не загубят вярата си при гоненията от турците, ги вика да се преселят във Влашко. От 1725 до 1731 г. повече от 2 000 българи се преселват. За да не ги застигнат отново турците при оттеглянето на австрийските войски, им помага да се заселят в Банат. Банатските българи пристигат в Стар Бешенов в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската книга.

 

На концерта по случай празника ансамбъл "Фалмис" разчупи стереотипите и се появи с тракийски автентични хора и носии на над 200 години. Една различна визия, непознати емоции и вдъхновения, разпалващи жажда за нови предизвикателства.

Децата в ансамбъл "Фалмис" - гледаме ги как растат, мъчим се да оправим стъпките им в пътеката, по която вървим, пренасяйки традицията; да отворим сърцата им за паметта и живия пулс на връзките с банатските българи в трите държави България, Румъния и Сърбия.

Защото някой трябва да върви след нас, някой трябва да продължи, когато вече ни няма, и някой трябва да помни всеки миг от изминалия път.

Всичко става леко и естествено, когато намериш пътя към онова магично време-пространство на паметта, нашата и на предците ни, в което живеем всички заедно тук и сега - първите преселници, тръгнали след гоненията срещу католиците през 17 в. и продължили да се преселват в търсене на дом, земя, свое място; всички техни потомци през вековете, ние в днешното ни уморено битие и хората, които ще дойдат след нас.

Унгарските танци бяха част от изненадата за публиката.

Банатските танци от България отново зарадваха всички и върнаха стари емоции и спомени.

С тениски на Фалмис в рекламата на ансамбъла активно се включиха кметът Боно Кукалан и Павел Велчов, директор на Дома на културата „Яко Ронков“.

В Сръбски Банат тръпката бе запомняща се. Наш домакин бе отец Стоян Калапиш в енорията в Мужля, където също представихме репертоара си. А посещение в старата църква на Ечка, където 30 години са работили на местния граф банатски българи с обещание да получат земя, което наследниците на графа не изпълняват, разшири познанията за историята на патилата на общността ни. Посещението бе докосване и до тайната на органа като музикален инструмент за младите членове на ансамбъла с музикален слух.

Разходка в резервата Царска Бара бе част от опознаването на района.

Банатските българи в Лизнайт намаляват главоломно. Останали са около 50 човека.

Ансамбъл "Фалмис" заведе децата там, за да се докоснат до мястото, да се качат на символичната лодка на времето заедно с "тетка Мандалинка", жената, която от десетилетия посреща гости, журналисти, учени, пее песните на предците, разказва историята на преселването и на общия им живот с унгарци и словаци в малкото селце с двете църкви.

Когато тези деца в лодката пораснат, вероятно вече няма да има никого в Лизнайт. Така както и в другите малки села на банатските българи в трите държави. Или поне оцелелите ще се броят на пръсти. Само че те ще помнят, ще разказват как е било, как са се запознали със странната приказлива тетка Мандалинка, излязла сякаш от приказките, и как някога всичко е било различно... Времето за нея е спряло и още показва красивите си бродирани фусти и се хвали с носията си, която носи ежедневно. Любовта към родното, към традицията, паметта и общността те държи във времето все същия, за да можеш да довършиш мисията, която имаш.

Ансамбъл "Фалмис" ще танцува и лизнайтския палкенски танц в бъдещите си концерти. Правата да го изпълняваме получихме от отец Стоян Калапиш, а за разучаването ни помогнаха две от момичетата на някогашния Trandafer и Мария Пеньов.                                                           

Търсим Потомци

Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните