Присъствието ни на този свят е с определена цел, мисия, път и заложено желание да стигнем отвъд. Колко от заложеното ще осъществи всеки от нас, е въпрос на избор. Да изминеш правилно път, вървян преди теб, като се опираш на знаците, оставени да трасират маршрута, е дело трудно и някак отговорно. Всеки тръгва, без да знае какво ще му поднесат срещите, завоите, стръмните участъци и дълбоките падини.
Изпитание, което не знаеш дали си готов да понесеш – отговорът намираш в края на пътя. Краят за теб може да настъпи по-рано, може да слезеш от пътеката, да поседнеш на крайпътен камък и да не продължиш повече. Другите ще те подминат, ще те оставят и известно време ще помнят къде си спрял. После вече само някакви оставени знаци ще напомнят за теб на някого, който реши отново да тръгне в тази посока.
Подобни мисли ти идват, когато тръгнеш с група от 50 човека на възраст от 2 до 74 години и изминете заедно пътя от България през Стар Бешенов в Румъния и Бело Блато (Лизнайт) в Сърбия, и обратно в България. Местата, очертани от преселенията на предците ни, от спомените, паметта, традициите и провижданията и надеждите за бъдещето.
Ансамбъл „Фалмис“ осъществи ежегодното си турне сред събратята ни в Румънски и Сръбски Банат от 14 до 18 август 2019 г. в разширен състав, с много очаквания, планове за бъдеща дейност и гонене на цели, които да развият дейността ни. Когато се връщаш "у дома" пътят винаги е кратък, защото бързаш да видиш хора, които са част от по-добрата страна на живота ти.
Стар Бешенов - мястото, което ни дава толкова много, в първия ден от посещението ни там през този август ни зарадва с представяне на детски книги на „палкенски“ от дейците на културата в селото и презентация на тема булчинската носия при банатските българи, представена от Мария Мунтян.
На 15 август е храмовият празник на люлката на повечето банатски българи, разсипани из равнивите на Банат и България.
Ако не беше епископ Никола Станиславич, нямаше да има банатски българи. Затова всяка година на 15 август, празника на църквата в Стар Бешенов, потомците на онези първи заселници отдават почит към паметта на водача, който ги вика и настанява в земите на Банат. За да помним, да пазим, да развиваме онова, което са пренесли през времето предците ни, това, което ще пренесем и ние напред.
Кметът на Стар Бешенов Боно Кукалан и Светлана Караджова като председател на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис поднесоха цветя в знак на почит и признателност за ролята, която епископът има за създаването на нашата общност.
Епископ Никола Станиславич е роден през 1694 г. в Крайова в известно българско павликянско семейство. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1725 г. е ръкоположен за епископ на Никополската епархия и за водач на католиците в Малка Влахия. Загрижен за българите католици в България, за да не загубят вярата си при гоненията от турците, ги вика да се преселят във Влашко. От 1725 до 1731 г. повече от 2 000 българи се преселват. За да не ги застигнат отново турците при оттеглянето на австрийските войски, им помага да се заселят в Банат. Банатските българи пристигат в Стар Бешенов в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската книга.
На концерта по случай празника ансамбъл "Фалмис" разчупи стереотипите и се появи с тракийски автентични хора и носии на над 200 години. Една различна визия, непознати емоции и вдъхновения, разпалващи жажда за нови предизвикателства.
Децата в ансамбъл "Фалмис" - гледаме ги как растат, мъчим се да оправим стъпките им в пътеката, по която вървим, пренасяйки традицията; да отворим сърцата им за паметта и живия пулс на връзките с банатските българи в трите държави България, Румъния и Сърбия.
Защото някой трябва да върви след нас, някой трябва да продължи, когато вече ни няма, и някой трябва да помни всеки миг от изминалия път.
Всичко става леко и естествено, когато намериш пътя към онова магично време-пространство на паметта, нашата и на предците ни, в което живеем всички заедно тук и сега - първите преселници, тръгнали след гоненията срещу католиците през 17 в. и продължили да се преселват в търсене на дом, земя, свое място; всички техни потомци през вековете, ние в днешното ни уморено битие и хората, които ще дойдат след нас.
Унгарските танци бяха част от изненадата за публиката.
Банатските танци от България отново зарадваха всички и върнаха стари емоции и спомени.
С тениски на Фалмис в рекламата на ансамбъла активно се включиха кметът Боно Кукалан и Павел Велчов, директор на Дома на културата „Яко Ронков“.
В Сръбски Банат тръпката бе запомняща се. Наш домакин бе отец Стоян Калапиш в енорията в Мужля, където също представихме репертоара си. А посещение в старата църква на Ечка, където 30 години са работили на местния граф банатски българи с обещание да получат земя, което наследниците на графа не изпълняват, разшири познанията за историята на патилата на общността ни. Посещението бе докосване и до тайната на органа като музикален инструмент за младите членове на ансамбъла с музикален слух.
Разходка в резервата Царска Бара бе част от опознаването на района.
Банатските българи в Лизнайт намаляват главоломно. Останали са около 50 човека.
Ансамбъл "Фалмис" заведе децата там, за да се докоснат до мястото, да се качат на символичната лодка на времето заедно с "тетка Мандалинка", жената, която от десетилетия посреща гости, журналисти, учени, пее песните на предците, разказва историята на преселването и на общия им живот с унгарци и словаци в малкото селце с двете църкви.
Когато тези деца в лодката пораснат, вероятно вече няма да има никого в Лизнайт. Така както и в другите малки села на банатските българи в трите държави. Или поне оцелелите ще се броят на пръсти. Само че те ще помнят, ще разказват как е било, как са се запознали със странната приказлива тетка Мандалинка, излязла сякаш от приказките, и как някога всичко е било различно... Времето за нея е спряло и още показва красивите си бродирани фусти и се хвали с носията си, която носи ежедневно. Любовта към родното, към традицията, паметта и общността те държи във времето все същия, за да можеш да довършиш мисията, която имаш.
Ансамбъл "Фалмис" ще танцува и лизнайтския палкенски танц в бъдещите си концерти. Правата да го изпълняваме получихме от отец Стоян Калапиш, а за разучаването ни помогнаха две от момичетата на някогашния Trandafer и Мария Пеньов.
