„Дървото не отказва своята сянка, дори на онзи, който идва да го отсече”
„Нараяна”, санскритски епос от ІV в. пр. Хр.
Заселването на Винга от българите продължава над 20 години и е узаконено с много специален императорски акт. С указ от 1 август 1744 г. Мария Терезия потвърждава великите привилегии на града Терезиополис, както от този ден се именува Винга, а до 20 ноември на същата година землището му е заснето, измерено и картографски начертано от военния инженер-топограф капитан Kayser (Кайзер). Кадровият офицер съставя подробна и прецизна карта, в мащаб според тогавашните австрийски имперски правила (Maastab von 4000 Wienner Klafter), надписана на немски език, която вече 272 години грижливо, като светиня, се пази във Винга.
Площта на така определеното винганско землище, според изследователя Франческо Гриселини, е 16 000 Joch (1 австрийски joch (йох) = 5 775 кв.м. или 5,775 дка) и в това може лесно да се увери всеки имащ знанията и достъп да работи с картата. На нея се вижда, че през трите години на трудни и упорити преговори с имперските власти през 1738-1741 г. и последвалите уточнения до 1744 г, старите чипровчани и техните потомци си издействат да получат освен заварено землище на Винга, още и именията Сельош и Бодрог, част от местността Дворин и част от землището на съседното село Мънъщур.
А стане ли дума за твърде обширните вингански владения, непременно идва и разказът на легендата за определянето на границите им, която се носи из народа и ще се носи още много-много години, докато има българи с вингански корени. Легендата е свързана с имената на най-видните водачи на винганските заселници, големите търговци от копиловско потекло, братята Никола и Гюра Качамаг.
Никола, човек много богат и много влиятелен сред сънародниците си и пред австрийските власти, е избран за съдия и кмет на самоуправляващата се, привилегирована българска община Винга, а Гюра, също така богат и авторитетен, е императорски съветник.
Никола Качамаг
Гюра Качамаг
Особеният чар на тази легенда, направил я безсмъртна през изминалите столетия, може да се усети най-добре и да въздейства най-пълно на слушателя или читателя само когато е разказана на винганския диалект и написана по книжовната норма на банатския български език.
Драгият читател, ако по потекло е „банатчанин”, роден и израснал в България, като си направи труда да се зачете в следващите редове изписани с латиница, може и да му се сторят малко непривични, но не и неразбираеми, защото най-вероятно е надниквал и прочитал нещичко в някоя от „чърковните (молитвените) книгчета” донесени при преселването в България и запазени у много фамилии.
Чрез тези редове той още по-добре ще може да се докосне до прекрасната магия на Баната и по своеобразен начин ще почете паметта на своите прадеди живели някога там. А тези читатели, които не са от банатските българи, но желаят да научат повече за тях, ще могат да се запознаят със старинната звучност на източнородопския рупски български говор,“законсервиран“ преди три века и ревниво пазен в банатската равнина от тамошните им сънародници-българи. Най-отдолу, след края на нашия разказ, всеки може да прочете легендата и на съвременният литературен български език.
Nikola Kаčаmág ij bil idin ut izprátnicite du impérátorskija dvor da izmolat privilégiji za balgarite naséléni u Vinga. Kugátu kralicata Marija Thérézija mu’j pudála privilégijite1 – uvazani u kumašéstvu (koža) kača molitvéna kniga i sas zláténu puhorčé (kanápčé) na visliv gulem péčát, tá mu’j kázala razsmenu:
- Kača mágnát2 na balgarite áz za te pudara još sas tuj právu či dukatu ti si žuv za imaš vlást nad sate zájaci u vingánskija utár. Znáči či lova (hájka) ij tvoja.
Nikola Kаčаmág sas rádust klékni na kulenéta i pusagni da caluva rakata na dubrájta kralica. Glasa na milustivata kralica vésélu gu ukuráži da otgovori i toj:
- Vášétu Véličánstvu zabrávi či vingánskija utár ij manan (málak), támu ne možé da se právat gonénjéta, á zájacite šte badat ulovani ut séljánite.
- Taj ?-se učudi kralicata. Tugázi te uvlástvam či kolku možéš da ubikuliš u idin denj vasadnat na konj, tozi néka badi utáre na moja grád Thérésiopolis !
Denj i nošt, biz préstánka, ij patuval Nikola Kаčаmág za da dunésé rádust na négovite mu sanárodnici i brájće. Sate sa se rádvali na dubávénite privilégiji, no i sa se bunali kaćé biha mog(a)li da si uttagnat utáre kolku može da badi po-gulem i po-šarok.
Sléd nekolku dalgji sésiji (zasédánija), biz da izmudrat (izmisljat) neštu hitru, Nikola Kаčаmág ij zapuvedal na savétnicite da mu se pustávjat vsé na tri nivi na dalgju pu idin izčinat sas sédlo konj za da možé da ubikoli dosta gulem utár s brát mu, Gjura Kаčаmág, ut ráždénji du zalezvanji na slancito.
Se’j prékázvalu či ne sámu konj, no i zakuska sa gu čekali Gjura Kаčаmága: toj ij jál i ij pil dukatu ne’j ubikolil utáre vasadnat za idin denj taj kaćétu mu’j kázala cárskata zápovéd. Na idno spiranji, konja mu ij bil pádnal i ij puknal, no Gjura Kаčаmág ij imál drugj konj za da gu ubméni i toj si’j kárjal misijata po-natátak.
Puknatija mu konj horata sa gu zarovili – naprávéjki idná mogila kujá i du dnés se zapázva i se vidi u vingánskija utár. I taj spuréd tazi hitrust vingánite sa imáli gulem utár – s náj-málku 2000 lánca (1 lánac zéme = 1 joch = 5775 m2) po-gulem1 utkolku bišnovcite palućene. Dnés idná dolina i málkotu mogilče ut naokolu nosi imétu na Kаčаmágovite brátja – kača spomén i nizabráva za tezi pročuti balgari kujé si imat proizhod ut Kopilovci.
За жалост, дълго лелеяната, спасителната, а до ден днешен и легендарна винганска земя, очаквана с голяма надежда от чипровските поколения след половин век бродене по чужди краища, в първите години се показва негостоприемна за здравето, търговията и занаятите на много от тези българи. Доста от тях се изселват в близките големи градове и по цяло Маджарско в търсене на по-добри условия на живот и препитание. Тъй, и легендарните двама братя Качамаг накрая намират вечен покой далеко от милата си Винга, за която отдават толкова много сили; Никола се преселва в Арад, а през 1749 г. завършва земния си път и е погребан в манастира в Радна, а Гюра склопва за последно очи през 1753 г. в селото на събратята павликяни Стар Бишнов, където може би да е търсил спасение от някоя смъртоносна епидемия (и не е единственият от тогавашните вингани) или пък да е бил там по търговските си дела.
За заслугите си в битките против общия враг – османците, за развитието на търговията от българската колония Алвинц в икономически изостаналата Трансилвания и за развитието на търговията в безлюдния и опустошен преди заселването им Банат, фамилията Качамаг получава благороднически ранг с право за унаследяване на това звание. С грамота от 5 юли 1749 г. на императрицата Мария Терезия фамилията е зачислена към унгарските благородници на Империята. Документът е публикуван в град Арад на 1 декември 1749 г, а също и в комитата Бекеш (днес в Унгария) през същата година.
Фамилията получава правото на собствен герб, чието черно-бяло литографско изображение в разширена средна гербова форма е показано и описано в раздела за унгарските аристократи. на един от хералдическите сборници издаден на немски език.
Щит правоъгълен, класически, пресечен хоризонтално през средата, а горната му част е разсечена вертикално на две равни по големина полета.
В горното дясно поле върху син фон е изобразена отсечена през врата мустаката глава с червена чалма и над нея сребърен полумесец обърнат с рогата нагоре, както се поставя върху минаретата на джамиите.
В горното ляво поле върху златен фон е изобразена свита в лакета дясна ръка, облечена в червено, издигаща в юмрука си крива сребърна сабя със златен ефес.
В долното поле, върху златен фон, са изобразени кръстосани, като остатък от разрушен или изгорял покрив, два сини мертека във формата на обърната надолу латинска буква V, на синия фон на мертеците – три шестолъчни златни звезди, разположени симетрично, а отдолу, под останките от покрива – червена роза.
Златна корона с три трилистни флорални украшения според благородния ранг.
Нашлемник поставен върху короната включва ръка въоръжена със сабя, както в горното ляво поле на щита, и симетрично от двете й страни са добавени разперени за полет големи крила.
Сребърен рицарски шлем обърнат надясно и със спуснат златен наличник е поставен върху главата на щита и подържа короната и нашлемника.
Щраусови пера, отляво сребърни и червени, отдясно златни и сини, захванати с короната към шлема, завършват украсата на герба.
Символичните послания на фигурите в горните две полета на щита са пределно недвусмислени:
- чалмата и полумесецът над отсечената глава показват, че тя е на турчин победен от представители на рода притежаващ герба в тяхната борба срещу завоевателя на собствената им страна, който е агресор и срещу страната приела и закриляща тези представители и техните потомци;
- сабята, издигнала се застрашително за разсичащ удар, показва бдителност и готовност за поразяване на общия кръвен враг на родината и на новата държава на носителите на герба;
Доста по-сложна е символиката на фигурите от долното поле на щита. Според автора на хералдическия сборник немско издание, те символизират разрушен дом, подразбира се на фамилията Качамаг в родната им българска земя, от където са прокудени. Ведрината на синьото, едрите южни звезди и червеният трендафил разцъфнал под остатъците от срутения покрив на разорената къща, трябва вечно им да напомнят за загубения земен рай и да ги водят в битки до победа над омразните завоеватели и поробители.
Короната е символът на благородството на рода Качамаг.
Нашлемникът освен символичното значение на въоръжената със сабя ръка, което вече бе обяснено в описанието на щита, с разперените крила, както на римския бог на търговията Меркурий, показва и важния принос на търговското занятие на рода Качамаг към икономиката на Хабсбургската Свещена Римска Империя.
Рицарският шлем, добавен и разширяващ средната форма на герба, е символ на войнското начало на родовото благородство и е свързващото звено между всичките останали елементи на герба.
Иван Ранков
Винга – Румъния
Легендата за землището на официалния литературен български език:
Никола Качамаг е бил един от пратениците до императорския двор за да измолят привилегии за българите заселили се във Винга. Когато кралицата Мария Терезия му подала привилегиите1 подвързани в кожа, като молитвена книга, със златни шнурове и пискюли на големия печат, тя му казала засмяно:
-Като магнат2 на българите аз те дарявам още и с правото, докато си жив да имаш власт над всичките зайци във винганското землище. Значи, че ловът им е твое право.
Никола Качамаг с радост коленичил и целунал ръката на добрата кралица. Веселият глас на милостивата кралица го окуражил да отговори:
-Ваше Величество сте забравили, че винганското землище е малко, там не може да се правят хайки, а пък зайците ще бъдат изловени от селяните.
-Тъй ли! – учудила се кралицата - Тогава те упълномощавам, колкото можеш да обиколиш за един ден езда на кон, толкова нека да бъде землището на моя град Терезиополис!
Ден нощ, безспирно, пътувал Никола Качамаг за да отнесе радост на своите сънародници и братя. Всички са се радвали на получените привилегии, но и са се загрижили как биха могли да си разтегнат землището та да бъде по-дълга и по-широко.
След няколко дълги заседания, без да измъдрят нещо по-хитро, Никола Качамаг заповядал на съветниците да поставят, все през три ниви надълго, по един отпочинал, оседлан кон, за да може брат му Гюра Качамаг да обиколи достатъчно голямо землище от изгрев до залез слънце.
Говорило се е, че не само кон, но и закуски чакали Гюра Качамага и той ял и пил на седлото, докато обиколил землището за един ден така, както е разпореждала царската заповед. На едно от спиранията конят му паднал и умрял, но Гюра Качамаг е имал друг кон за смяна и продължил мисията си по-нататък.Хората заровили умрелия кон като направили могила, която и до днес е запазена и се вижда във винганското землище.
И тъй, с тази хитрост, винганите се сдобили с голямо землище – най-малко с 2 000 ланца ( 1 ланац земя = 1joch = 5775 m2 ) по-голямо1 отколкото на палкените от Бишнов. Днес една долина и малка могилка носят имената Качамагови, като незабравим спомен за тези прочути българи, произхождащи от Копиловци.
Бележки на редактора:
1.Според Е. Ferméndžin – Banátsćite balgаre 1874, Kalindáre 1938, pag.75, цитиран в кратката история - юбилейно издание „VINGA 250 gudini“ стр. 24 изд. 1991 автор Иван Ранков, тайната на успешните преговори на вингани с имперската администрация в голяма степен се крие във финансовите им възможности да съберат по между си и да си позволят да изразходят без сътресения 24 000 рейнски флорина за ходатайства във Виена с цел потвърждаване на исканите привилегии, а навярно и за възможно най-голямо землище на Винга.
Логично е да се изтълкува: освен че с по-голямата част от тези пари сериозно са обогатили висши чиновници, демонстрирайки пред тях своята заможност, завоювали и доверието им; доказали, че умеят да печелят и управляват богатства, с други думи, че ще могат отговорно и ефективно да стопанисват многото земя дарена на Винга, та и държавата да има най-голяма полза от нея.
2.Магнат (от латински: “magnus“ т.е. голям човек, по простонародному - „големец“) е благородник, намиращ се високо в държавната йерархия заради своя произход, богатство или други качества.През Средновековието с този термин е отличавано съсловието на едрите земевладелци и богати военачалници: графове, херцози и др. от по-малките - бароните.
В Кралство Унгария, чиито трон през 1744 г. принадлежи на Хабсбургите, а пък Банат в т.ч. и Винга са част от Унгария, терминът е използван основно за членовете на Горната камара на Főrendiház или на Магнатското събрание.
Редактор: Александър Лавров
