Епископ Никола Станиславич е роден през 1694 г. в Крайова в известно българско павликянско семейство. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1725 г. е ръкоположен за епископ на Никополската епархия и за водач на католиците в Малка Влахия. Загрижен за българите католици в България, за да не загубят вярата си при гоненията от турците, ги вика да се преселят във Влашко. От 1725 до 1731 г. повече от 2 000 българи се преселват. За да не ги застигнат отново турците при оттеглянето на австрийските войски, им помага да се заселят в Банат. Банатските българи пристигат в Стар Бешенов в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската книга. Тази дата се приема като рождена дата за Стар Бешенов. Българите чипровчани основават Винга през 1741 г.
През 1739 г. епископ Никола Станиславич става чанадски епископ в Темешвар. Единадесет години служи на верните, като дели с тях трудностите. През 1750 г., на 56 години предава духа си на Господа. Погребан е в криптата на катедралата на Тимишоара. На гроба му пише: „ Тук почива брат Никола Станиславич, монах от провинцията на България и Влахия, от реда на францисканците минорити, основан от свети Франциск; Чанадски епископ, грешник, молете Бог за него“.
