Доклад за конференцията на Българска генеалогична федерация „Родознание”- ноември 2014г. Публикация – в следващия бр.3-4/2014г. на сп. „Родознание”, печатен орган на Федерацията
 

Кои са банатските българи?

Ще представя банатските българи с извадка от историческата част на българската статия за тях в Уикипедия, на чиято последна редакция съм автор.  
Банатските българи произхождат от Северозападна и Централна Северна България. Изселват се на две вълни, през октомври 1688 г. и през 1726-1730 г, за да се спасят след неуспеха на Чипровското въстание и последвалите го преследвания на българите-католици.

Около средата на 17 век, на основание на своето римокатолическо вероизповедание,  чипровчани установяват политически връзки с близките европейски монархии, но най-вече с Хабсбургската монархия, която от век и половина спира инвазията на Османската империя към Централна и Западна Европа.

През август 1688 г. при Белград турците претърпяват поражение от австрийците и в началото на септември, съгласувано с това, е обявено подготвяното от десетилетия въстание в Северозападното българско землище, оглавено от българите-католици от Чипровско. След месец и половина бунтовният край е превзет от елитни турски части и 4500-5000  българи от Чипровско търсят спасение във Влашко и Славония. Три хиляди от тях се установяват в Малка Влахия, където имат стари търговски колонии и привилегии от влашките князе. След 1690 г. някои се преселват в Алвинц, а през 1711 г. и в Дева - Трансилвания. През 1718 г. Малка Влахия е завладяна от австрийците и през 1727 г. те дават на чипровчани допълнителни привилегии. Това предизвиква да емигрират нелегално във Влашко и 300 български католически семейства от северните павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Лъжене и др. от диоцеза на епископ Никола Станиславич, чипровчанин с павликянски корени от с.Ореш.

През 1737 г. турска войска настъпва успешно в Малка Влахия и българите-католици  заедно с отстъпващата австрийска армия се спасяват на запад от Карпатите.
Чипровчани, установили се от есента на 1688 г. в Крайова, Римник и Брадичен,  преминават в Седмиградско и се настаняват в Хунедоара, Дева, Алвинц, Алба Юлия и Херманщадт (Сибиу). Оттам се обръщат към австрийските власти с молба за ново място за заселване, където да се съберат всички българи в самостоятелна, привилегирована община. Те енергично отстояват да останат независими от местните феодали, а да са подчинени само на централната власт на новата си държава. Усилията им успяват заради бойния им принос, жертвите и материалните им загуби в борбата срещу общия враг, търговските им умения и ценността им като успешни заселници на обезлюдени от  войните територии.

Павликяните преминават през Оршова в Банат и се установяват за зимуване близо до град Темешвар, откъдето също искат от властите позволение за заселване при подобни условия както чипровчани. През пролетта на 1738 г. получават от австрийските власти разрешение заедно малки данъчни облекчения и веднага се настаняват в определеното им някогашно село Бешенов.

На чипровчани е дадено друго запустяло през войните село, Винга, но те остават в Седмиградско, докато чакат уверение, че ще им бъдат потвърдени привилегиите получени през 1727 г. Получават уверението през 1741 г. и  масово се преселват във Винга. Писмено потвърждение на привилегиите получават през 1744 г. от новата императрица Мария Терезия и благодарни наричат селището си град Терезиополис.

Така се появяват първите две български банатски колонии в земите на Хабсбургите съществуващи и днес. От тях се разселват българи и в други места на областта. Общността им ревностно съхранява и развива свои специфични бит и култура.

Фактори в особена връзка с родовата памет на банатските българи

Банатските българи са най-старата, съхранила се до днешни дни, българска диаспора, остатък от потомците на  хилядите емигранти, напуснали през 1688 г. и по-късно родните огнища, за да се спасят от унищожение и тежък социален гнет. Огромно мнозинство от чипровските бежанци се разпилява по време на неволните скитания из Влашко, Седмиградско и дори след заселването в Банат, където потомствените рудари, железари, ювелири и търговци трудно се приспособяват към земеделието и към ограничените възможности за търговия, предоставени от Винга. И утвърдени търговци понякога не намират там достатъчно добри условия. Все пак, в мултиетническата среда на просветената Австрийска монархия има добри за времето си условия за живот, съхранение на националността и вярата и за развитие.

До средата на ХІХ век двете основни селища, предимно търговската Винга на чипровчани и чисто земеделския Стар Бешенов на павликяните, живеят в определена степен изолирани по между си, с превъзходство на Винга в материално и духовно отношение. В течение на времето двете селища донякъде се изравняват в развитието си, а павликяните доминират демографски, от там и езиково. С основаването през 1865 г. на банатската-българска  книжовност, базираща се на павликянския диалект, завършва процесът на формирането им като единна българска общност.

В последните години на ХІХ век стотици семейства банатски българи се завръщат в България главно заради недостига в Банат на обработваема земя за бързо растящата им популация. В по-малки мащаби това завръщане продължава до 40-те години на ХХ век.

След Първата световна война и разпада на Австро-Унгарската империя  българската общност в Банат е разкъсана между три държави. Днес най-голяма част от банатските българи живеят в Румъния  и значително по-малко в Сърбия и България. Малцинството банатски българи, останало в  Унгария след 1920 г., днес практически не съществува.

В годините на ІІІ-та българска държава, по различни причини, банатските българи извън България са оставени на самооцеляване в една  все по-агресивна да ги асимилира околна среда. Особено силен и насочен най-вече към образователното им дело е натискът за унгаризиране в края на ХІХ и началото на ХХ век. Под благовидни поводи, в последните години се правят сръбски опити за дебългаризация на тамошните банатски българи. Добре би било българската държава да се поучи от унгарската политика на грижа към задграничните малцинства, запазвайки тяхното исторически утвърдило се присъствие на териториите, които обитават.

Привлекателните условия за завръщане на банатски българи в освободена България след 1878 г. не може да се определят като специална грижа към тях. Държавата  създава тези условия за всички преселници отвън (германци, чехи), желаещи да населят и оживят пустеещите територии на страната и банатските българи са добре дошли приносители на по-високата западноевропейска култура във всички области на живота.

Около средата на ХХ век римокатолическото вероизповедание на банатските българи предизвиква резерви у властите на България към тях, като към потенциални проводници на идеологически враждебно прозападно влияние. Под различни форми са репресирани свещениците и част от интелигенцията в българските им села.

Банатските българи зад граница от своя страна приемат с известно чувство на обида недоверието и незаинтересоваността на „майка България” към себе си, след като три века без нейна подкрепа са съхранили националното си самосъзнание. Те никъде не се чувстват съвсем свои и с характерния си, наследен от старите павликяни упорит, консервативен нрав, най-често се наричат помежду си пълкене, пълчене, палучьени…, без каквато и да е мисъл да се отричат от българските си корени. И Любомир Милетич, посетил Банат през 1896 и 1898 г., за да ги изучава, отбелязва, че въпреки вековната дистанция на времето, някои родове по предания все още знаят имената на населените места в България, от които са дошли предците им. А една от най-любимите им песни – неофициален химн на банатските българи започва с думите:

„Хайдат‘ брайкя да се пребереми, българе койет‘ се з‘веми…”

Глобалните обществено-политически и икономически процеси през последните десетилетия водят до устойчива тенденция за намаляване числеността на общността поради вътрешна и външна миграция и смесени бракове. Това е особено характерно за България, където не действа „имунната” реакция за запазване на майчиния език заради близостта на банатския български и официалния български езици и където, както в повечето български села, демографската катастрофа  е с необратими последици.

Банатските българи в сравнение, примерно, с бесарабските българи, далече не са многобройни. Запазването им до днес е малко чудо, достойно да бъде подкрепено по всякакъв начин.  През най-„силните” си години те са наброявали според различни източници 25 000-35 000 души. Днес тези, които статистиките регистрират  като банатски българи, са неколкократно по-малко и са предимно жителите на села с достатъчно многобройно такова население. От средата на ХХ век, когато в земеделието на Балканите широко навлизат новите високомеханизирани технологии, обработваемите земи се уедряват чрез социалистическа колективизация, а и стопанствата на дребните собственици на земя стават неконкурентоспособни, започва голямата миграция от селата към градовете. Преселилите се да търсят препитание в градовете нямат достатъчно контакти помежду си, нямат условия да следват традициите на общността и след няколко поколения се „разтварят” в заобикалящия ги най-многоброен етнос. С обезлюдяването на селата на банатските българи общността им губи своята естествена и най-здрава почва и се свива демографски. До загуба на българското самосъзнание в задграничните общности води и намаляващата роля на религията в тях при всяко следващо младо поколение, а тъкмо римокатолическото им вероизповедание е пазило през вековете банатските българи от асимилиране от източноправославните румънци и сърби.

Родословните изследвания на банатските българи

Издирването на корените и подържането на връзките на родовете в цялата банатска българска общност е един от важните подходи за нейното съхранение, а в подкрепа на българското самосъзнание на банатските българи зад граница е важно да се подържа съществуването на банатската българска общност и в самата България. Макар и доста по-малобройна, тя е неразрушимият мост, живата връзка с нашите сънародници от Румъния и Сърбия, а съвместни родови проучвания, водещи до общите предци помагат за подържането на „зова на кръвта” във всички банатски българи. Банатските българи от България, от своя страна, имат огромна нужда и полза от връзките си с братята си зад граница, защото от техните по-голяма многобройност и компактност в някои селища и по-строго следване традициите на дедите, те черпят допълнителна сила и оптимизъм за бъдещето си.

Традицията във фамилните имена на банатските българи в голяма степен улеснява родовите изследвания. За разлика от голяма част от останалите българи, доскоро ползващи дядовото име като фамилно, банатските българи пазят непроменено фамилното (родовото) име в течение на векове. Като фамилно име се употребява личното име на родоначалника или парамон (прякор) от най-разнообразно естество. Уникалността и несменяемостта на родовите имена като фамилни имена дава възможност да се проследят родови връзки, изтрити по различни причини от родовата памет още преди много поколения.  

Без да претендирам за изчерпателност, мога да дам примера, че от родното ми село Асеново, основано от банатски българи през 1892 г, са ми известни като най-ранни родословните изследвания на отец Исидор Антонов Делин (1888-1955г). Притежаващ висока обща култура, владеещ няколко чужди езика след 16 години образование в Западна Европа, подържащ връзки с български свещеници в Банат, които имат достъп до местните църковни и общински архиви, той успешно събира необходимите факти и през 1928 г. написва история на своя стар чипровски род Делин, започваща от началото на ХІХ век (един от предците му, Илия Делин, през 1653 г. е член на Чипровското общинско самоуправление). Нищожна част от ръкописите и голямата лична библиотека на о. Исидор Делин са запазени след неговата смърт като свещеник в Асеново и навярно са изгубени много ценни родословни данни, събрани и непубликувани след 1928 г. През 1938 г, в разцвета на силите си и занимавайки се задълбочено с исторически изследвания (същата година издава единствената за сега история на Асеново), той посещава служебно Стар Бешенов, а след това и родната Винга и несъмнено е използвал това посещение за събиране на такива данни.

През седемдесетте години на ХХ век в държавната политика тече процес на преоценка на историческите факти около Чипровското въстание във връзка с нов, положителен подход на държавното ръководство към някои аспекти на отричания до тогава национализъм и към патриотичното възпитание. Има наченки на политическо „размразяване” и около асеновското католическо общество. Племенникът на о. Исидор Делин, Петър Петров Делин, използва този дълго чакан свеж повей за официална родова изява. На основата на родовите изследвания на своя чичо и след като дописва родовата история за годините 1928-1978, той организира през 1978 г. голяма родова среща на клона в Асеново. Родовите изследвания на о. Исидор Делин и Петър Петров Делин пък са в основата на родовата история, пренаписана и допълнена с данни за периода 1978-2012 г. от Емил Петров Делин за том ІІІ от поредицата „Родовата памет на банатските българи”. По този начин, днес  от асеновските банатски български родове, родът Делин има най-далечен и достоверен поглед в своето минало, с което съвсем заслужено може да се гордее.

Задълбочени родословни проучвания за един от най-бележитите банатски българи, полк. д-р на ю. н. Стефан Ст. Дуньов, прави асеновчанина полк. Михаил Стефанов Шипков (Шипка). В средата на 60-те години на ХХ век той публикува статия в сп. „Военноисторически преглед”, в която разкрива родословното дърво на героя съратник на Лайош Кошут и Джузепе Гарибалди от родителите му Стефан Дуньов и Неда Ловров, а  по-късно и доказва, че самият той е потомък на сестрата на Стефан Дуньов и трети братовчед с неговия правнук Роберто. Резултатите от неговите изследванията са в основата на решенията за наименованието на площад и издигането на паметник на Стефан Дуньов в Чипровци. От тях научават за родството си със Стефан Дуньов и авторите на родословното изследване на асеновския род Ловров-Гарванете.

През последните години на най-новото време идеята за родословните проучвания на банатските българи е подета с голям ентусиазъм, настойчивост, търпение и умение от младата банатска българка от с. Бърдарски геран (Белослатинско) Светлана Караджова, заемаща през същите тези години председателското място на Дружеството на банатските българи в България. Както самата тя е написала в предговора към първия том от поредицата „Родовата памет на банатските българи”, някъде в края на 90-те години на миналия век, работейки за бюлетина за банатските българи „ Falmis-Uveć falim” и контактувайки с много хора от своята общност, тя е била силно впечатлена от големия интерес и познанията им към миналото на техните родове. Повече от десетилетие й е необходимо да открие пътищата за материализиране богатството на тези познания в издадена книга. Освен подкрепата от фондацията „Работилница за граждански инициативи”, идеята получава голяма подкрепа от банатските българи по целия свят с парични дарения и най-важното с написани родови истории. От 2009 до 2012 г. излизат три тома с общо 30 родови истории на автори от България, Румъния и Сърбия. Една от тези истории, съответно обработена по съветите на доцент д-р и.н. Пенка Пейковска, излезе и в списание „Родознание”.  

Представянето на всеки том от „Родовата памет на банатските българи” през 2009, 2010 и 2012/2013 г. се превръща в един малък празник на общността най-напред в София, а след това в с.Бърдарски геран и с.Асеново. Присъстват представители на медии, на научната общност, на Българската генеалогична федерация „Родознание”, на католическия клир, много гости от Банат и десетки местни банатски българи.  

Родовите истории от поредицата са писани от автори без специализирани познания за каноните на генеалогията. Тяхната форма в повечето случаи може да се определи и като родови спомени (има и такова конкретно заглавие -„Моите спомени”), но дават ценна информация за родословията, за начина на живот на нашите предци и са написани преди всичко „от сърце”, с голяма любов и признателност към тези, благодарение на които днес ни има, за техните бит, житейски изпитания и постижения. От всички лъха носталгия по безгрижното детство в многобройните семейства, състоящи се от три, понякога четири поколения, по кипящите от живот села с улици и училища пълни с деца, по естествения, простичък и здрав живот на някогашните дребни земеделци. Поради тази си неподправена, заразяваща сантименталност и очевидната си пристрастност, те може да не са най-първокласни източници на данни за независимия изследовател, но са чудесно средство за предаването към следващите поколения, на привързаността към семейството, рода, общността и българщината.

Повечето автори предпочитат текстово изброяване на членовете на рода и техните взаимовръзки, придружени с подробности от жизнения им път и във връзка с това и интересни ракурси към бита, стопанския, обществения и политическия живот в държавата през съответната епоха. В няколко от родовите истории има графични родови дървета, в т.ч. и с данни за рождението и кончината на хората от рода. Спонтанни мнения на читатели на родовите истории показват, че те приемат по-добре, като по-интересни, историите, в които доста преплетените и сложни понякога връзки са отразени в графичните родословни дървета, а текстът картинно, интригуващо и завладяващо описва живота на предците ни в по-далечното и близко минало. Очевидно, масовият читател харесва по-„сочните” и развлекателни разкази пред сухото изброяване на имена, дати и други факти и цени, макар и не винаги да одобрява директно изразеното лично отношение на авторите към излаганите от тях факти.

За достъп на повече читатели до написаните до сега родови истории,  предизвикване на още по-широк интерес към родословни проучвания и разширяване кръга на авторите със следващи родови истории, може да се постигне добър резултат от публикуването им в медиите на банатските българи: „Falmis”, „Naša glas” и „Literaturna miselj” и електронните страници на групите на банатските българи, например във Facebook.     

След излизането на том ІІІ на поредицата „Родовата памет на банатските българи” настъпи пауза в набирането на родови истории за ІV том, което се предусещаше още при съставянето на ІІІ-тия. Има желаещи да се изявят като автори, но почти всички изпитват затруднения да намерят нужната им документална информация.  Досегашната практика на родовите проучвания на банатските българи в България показва, че без достатъчно широка и лесно достъпна база данни, твърде малко са изследователите на родословието си, които стигат по-далече от  прадедите си и то по запазени устни предания, понякога по фотографии и семейни документи.

В този смисъл, от няколко години се води разговор за създаване на обща, съвременна, електронна база данни за всички банатски българи на основата на познатите архивни и действащи в момента документи, от която правещите родовите си проучвания да черпят необходимата им информация. Личният ми опит показва, че дори и при най-добро желание и намерение, достъпът до архивните документи никак не е лесен за организиране и осъществяване. Понякога са необходими и немалки финансови средства. Специфичното за банатските българи е, че основната им родова информация до около последните десетилетия на ХІХ и първите на ХХ век се намира в задгранични архиви във Виена, Будапеща, Тимишоара, Арад, Винга, Стар Бешенов и още десетки селища в Румънски Банат и Войводина. Дори и при най-добро желание на нашите братя в Румъния и Сърбия, съдействието им за ползването на информация от тези архиви е достатъчно сложно, което го възпрепятства в голяма част от случаите. Все пак, достъпът до такива документи в архивите на добре уредени европейски държави е значително по-реалистична цел отколкото, примерно, до българските архивни документи от османско време, които не са в така степен налични и езиково достъпни. Изходът от тази ситуация е, след основаване и регистриране на Асоциация на дружествата на банатските българи, същата да осигури средства  от съответни фондове и да финансира издирването на данни и превръщането им в необходимата електронна база.

За сега има два доста интересни, успешни опита да се представи по електронен път информация за ползване при  родови изследвания чрез групите във Фейсбук „Банатски българи” и „Копиловци” и сайта на Дружеството на банатските българи в България  „Falmis”, където бяха  поместени списъци и пространна статия с фамилните имена на заселниците от Чипровско в Седмиградско и Винга. Тези материали предизвикаха повишен интерес изразен чрез много стотици посещения, харесвания и коментари както от банатски българи от България и зад граница, така и от българи от Чипровци и Копиловци. Нещо повече, доста копиловчани, например, за първи път се замислиха върху произхода на родовете си и връзката им с някогашните въстаници от 1688 г. и днешните банатски българи. Без да са самите те родословни изследвания, тези материали създадоха импулс за нови такива, дори извън рамките на банатската българска общност. Като краен резултат, освен засилване на чувството за единност между българите от Винга и Асеново, може да се очаква по-осезаемо присъединяване към това чувство от страна на днешните чипровчани. А иначе, днес от техни представители все още може да се чуе едно неоснователно разграничаване на днешните жители от Чипровско - „християни“ от „католиците” отпреди 1688 г, каквито са повечето техни предци. Може да се предположи, че ако продължи сполучливо работата в това направление, такова единение може да се изрази в някаква организационна форма с идеална цел, например „Потомци на чипровските въстаници”, което би било добро достижение в укрепването на цялата общност на банатските българи и връзката й с останалата българска общественост.

Като става дума за днешното Чипровско, справедливо е специално да се отбележи много активната и ефективна работа на Чипровския исторически музей с директор г-жа Анюта Каменова-Борин и общинското ръководство на града във връзка с историята на града от времето на въстанието през 1688 г.

На организираните от тях чествания, в рамките на празника на града през първата седмица на месец септември (началото на въставането на града е на 6 септември), има редовно присъствие от първите ни политици и държавници, чуждестранни дипломати и високопоставени представители на Българската православна църква и католическото духовенство.

Представители на рода на графове Пеячевич, роднини на легендарния въстанически войвода и герой Георги Пеячевич, също гостуват в тези дни на Чипровци, а тази година един от тях бе обявен за почетен гражданин на града.

През последните години на честванията в Чипровци присъстват и участват със свои програми многобройни групи банатски българи, провеждат се мащабни тематични научни конференции със солидно българско и международно участие, издават се и се разпространяват материали с изнесените на конференциите доклади. Освен банатските българи от Винга и Асеново, част от които са преки потомци на въстаниците, тук традиционно присъстват и банатски българи от други селища от България и чужбина и българи от северните български села на католици-павликяни, всички свързани родово, макар и в далечното минало, с банатските българи. Срещите им в Чипровци са израз на тяхното спонтанно чувство на признателност към подвига и съпричастност към идеала на героите от въстаническата епопея, но и на усещането им за тази далечна родова връзка.

На чипровските чествания ежегодно се срещат представители на разделени от времето и границите родове банатски българи. Като пример можем да посочим представителите на многолюдния род Калапиш от Сърбия, Румъния и България, имащ според родовите предания връзка с въстаническото село Желязна. Така се получи и при откриването паметника на героя от революциите на Унгария и Италия през ХІХ век Стефан Дуньов в Чипровци през 2013г, когато бяха поканени негови родственици, макар и от различни родове, от България и Румъния: Ловров, Шипка и Бегов.

Казаното до тук потвърждава, че у банатските българи  чувството за родова приемственост е традиционно силно и между тях има благодатна почва за развитие на родовите проучвания със сигурен позитивен ефект за опазването на общността и по-нататъшно усилване на нейната връзка и нейната роля между останалата част на българското общество. За по-доброто им организиране и обслужване ще даде добър ефект създаването на Дружество за родословни проучвания на банатските българи, членуващо в БГФ „Родознание” и като част от бъдещата Асоциация на дружествата на банатските българи.  

29.10.2014г.

Александър Антонов Лавров
гр. Враца

Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните