В кристалния въздух трепти вълнението на детските погледи, а те се вълнуват от всичко, особено от срещата с други себеподобни, които са готови да тичат до припадък, да се киснат в басейна до заспиване, да се заливат звънко и невъзпитано със смях, да се омажат със сладолед до ушите и да не се тревожат от това.
"Хорчето" бе заченато преди година с 5 зрънца. Първоначално само за да им предадем танците си, но постепенно се появиха още хлапета и семето покълна. Започна да се развива - една песен леко на шега за Ваню, който живее в града и не знае как се дои кравата, после към китарата се включи и цигулката, появиха се листенцата и се разтвориха към слънцето. Песен на два гласа, солисти, солови изпълнения, песен с танцов съпровод...
Но сякаш всичко това е последица от пътя към свързването между хората. Да растеш сам е трудна задача, да растеш с още някого - два пъти по-трудна, но да растеш с още много е съвсем друг път. В началото нашето "хорче" пълзеше като група объркани охлюви - очарователно и пъстро. Днес вече се опитва да ходи, но не защото хората в него не могат да ходят, а защото да ходиш с още 10 човека се изисква не само техника, но и голямо сърце. А толкова големи сърца имат само децата.
Искаше ми се да ви разкажем вчера за това, на техния ден, но те ни завъртяха около себе си и им подарихме присъствието си, за да бъдем заедно. Днес е нов ден, денят на Ботев. Ден, в който нещо те дръпва към земята със страшна сила и ти вдъхва кураж да полетиш. И в целия този парадокс неизменно присъства общото, народа, общността. Хора като него, са посяли толкова зрънца - на нетърпимост, сила, борба, обединение, вяра, спасение, свобода. Да бъдеш свободен, когато си с други и да имаш грижата за себе си и за тях като цяло е труден път.
Може да стане само с обичта чрез приемане, прощаване и вървене заедно към върховете, които всеки сам поставя пред себе си, но сам не може да достигне.
А когато вървиш ти, когато вървим ние, тогава и те тръгват след нас. Не думите, а делата следват децата, защото точно това е кодирано в тях, за да стигне до нас - когато говорите - ще забравим, но ако правите - ще запомним направеното.
Хасковски Минерални бани ни приютиха не само на фестивала, който организират. Те ни дадоха онзи уют, в който да видим калните стъпки на нашите малки наследници, уморените им от игра крачета и онова свързване помежду им, което от "мен" се превръща в "ние", за да може всеки да върви пътя си.
Благодарим с цялото си сърце на домакините ни. На прекрасните хора от хотел Аризона, които нито веднъж не се скараха на децата, затова че са деца, а на нас затова, че сме възрастни. На Механа "Банска среща" затова, че ни посрещна двете вечери и си признаваме, че толкова приятелско отношение и добронамереност към децата не сме срещали. На собственичката на механата, която не само ни сготви вкусотии, но и оцени нашите танци и ни даде грамота, от онези, които не се закачат на стените, а се носят в сърцето, защото са написани на ръка, но със сърце и ни трогна повече от всяка друга награда. Благодарим на прекрасното време вчера и на дъжда днес, за да можем да ви предадем този разказ.
"Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!" (Псалми 133:1)
Повече снимки от Катина Цолова и Александър Живков тук.
Катина Цолова
