Лазарски песни, благословии за здраве и благополучие оживяха на Лазарица (Лазаровден) в Иваново.
„Лаленце се люлее на зелена ливадка,
не е било лаленце, най е било детенце.
Майка му го будеше и му милно думаше:
Стани, стани детенце, да погледаш лазарки!”
Така пяха момичета от училището по български език и фолклор в Иваново и наричаха пожелания за здраве и добруване. „Колкото цветя в гората, толкова здраве в тая къща”, „ Да се множи добитъкът, да се роят пчелите”...
Лазарките оживиха селото и зарадваха хората. Показаха го усмивките по лицата им. И сълзите в очите им.
Лазаруването е най-красивата пролетна благословия, радост, че пролетта е дошла, че земята е възкръснала за нов живот.
И още един начин да запазим традициите живи. Защото най-доброто, което можем да дадем на децата си, е корен. И криле.
