XXIX Неделя – Исайя 45, 1.4-6; 1 Солуняни 1, 1-5в; Матей 22, 15-21
Човекът като социално същество е роден, за да живее в “полис”, в онази общност, която е продукт на човешкото битие, и която би могла да се преведе като “град”, “общество”, със строги правила, определяни от държавната власт, от политиката. Така е било от древността до днес, и докато живеем на този свят – за да бъдем хора трябва да живеем в полиса, справедлив или несправедлив, социален или тоталитарен, все плод на човешкото битие. Въпросът е как да живеем добре, как да изградим едно нормално общество, спазвайки естествения закон, който Бог е вложил при Сътворението?
В днешното Евангелие Исус дава златното правило за добрия живот, за живот по Божия план. След Своето влизане в Йерусалим и по-специално в храма на града, започва една ескалираща полемика между Христос от една страна и фарисеите, народните старейшини и иродияните от друга страна. Цялата XXII глава на Матеевото Евангелие е изпълнена с тази полемика, започвайки от въпроса за авторитета на Исус, минавайки през притчите-отговор за двамата братя; за стопанина и неговото лозе; за поканените на сватбата, докато не идва днешния епизод – въпроса за властта.
Фарисеите обединяват сили със своите неприятели – иродианите от свитата на васалния на Рим еврейски цар Ирод Антипа, за да злепоставят открито, хващайки в капан Исус Христос. “Учителю, как ти се струва, подобава ли да плащаме данък на кесаря или не”. С неприкрито лукавство капанът е поставен – ако не трябва да плащаме данък, тогава Исус ще излезе бунтар, а ако трябва да плащаме данък на една несправедлива власт, то излиза че тя – властта – не е от Бога. В същност под този въпрос стои един друг въпрос – откъде идва властта?
Исус, Синът Божий разбира лицемерието и лукавството на своите събеседници в храма и дава един неочакван, но изключително важен отговор: “Дайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога”. Това означава да се покоряваме на властта, да я уважаме, но в същото време да знаем категорично, че Божията власт е несравнимо по-голяма от тази на императора, най-могъщия човек на земята. Човек трябва да признае, че само Господ е истински, вечен Цар, че Исус е онзи Месиянски Цар, когото предричаха всички старозаветни пророци, че отвъд кесаря стои истинският Rex – новият Цар Исус Христос, чието Царство не е от този свят.
По същия начин и първото четиво от днешната Литургия говори за този справедлив персийски цар Кир, който превземайки Вавилон, дал свободата на евреите да се върнат в Палестина, да съградят наново Йерусалимския храм, да бъдат полис, възкръснал след 70-годишното вавилонско пленничество. Затова и цар Кир е Божий помазаник, понеже без да познава истинския Бог, изпълнил Неговата воля, Бог го зове по име, като Свой помазаник. По един тайнствен път цар Кир е достигнал и изпълнил сентенцията на Исус: “Дайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога”. Да не се смесват кесаревото с Божието, понеже нито кесаря е Бог, нито Бог може да се принизи до една обикновена, земна власт пък била тя и тази на кесаря. Само по този начин човек би постигнал ожиданата хармония – започвайки от земния полис и очаквайки небесния, Божия град.
Във второто четиво, взето от първото послание на Св.Павел Апостол до Солуняните (най-старата книга на Новия Завет), апостолът на народите описва тази хармония от живота на Солунската църква, отправила взор към Небесната Църква – солуняните живеят с дейна вяра, в зряла любов и с постоянна надежда в Бога. За всичко това Св.Павел благодари на Бога, за тази хармония, която е предвкусване на Небето. Солуняните живеят в този свят, но те не са от този свят, те са приели Исус за Цар на душите, на семействата, на Църквата, на целия живот.
Казва псалм 95: “Въздайте на Господа слава и чест, кажете, че само Той царува и Той ще съди народите по правда”. Господи, да влемем в Твоя полис радостни! Амин.
