Как попаднаха италианци в Бърдарски геран

Препрочитайки книгата „История на село Бърдарски геран”, издадена по случай 100 години от основаването на селото, не срещнах името на Леонид Форабоско. Може би защото не е от банатските българи.

Личността Леонид Форабоско играе голяма роля при изграждането на селото ни. По произход е италианец, роден в гр.Моджио, а по образование инженер-архитект, който бил поканен от цар Фердинад да планира селото. по негов проект „уземките” (землянките), където са живели първите преселници, са заменени с хубави еднотипни къщи, строени под една линия в южната и северната страна на улицата. Улиците са прави и широки, за да могат каруците, натоварени със снопи и слама, да могат да се разминават. Спреш ли се на някой кръстопът, виждаш и четирите края на селото.

На всяко семейство били дадени по два декара земя за построяването на къща и стопански сгради. Дядо Леонид разпределя и и отпуснатата за обработване земя на парцели в размер от 45 дка на всяко семейство.

Освен планирането и стротелството на село Бърдарски геран той е правил плана, конструирал и ръководил строежа на железните мостове по Искърското дефиле.

Строителството било основната му професия, но казват, че обичал да рисува. Винаги се е занимавал с проектиране или рисуване. Голямата му дъщеря Ана пазеше една доста голяма кожена папка, съдържаща рисунки, пейзижи, проекти.

Често баба Ана (инженеркината), майката на Джовани и Лиза, ме пращаше до магазина и аз винаги й поставях условие като се върна ад ми покаже пак рисунките на дядо Леонид. Те бяха толкова хубави, разглеждах ги с часове и си мечтаех да ми подари поне една. След смъртта на баба Ана повече не видях папката. Попитах за рисунките, но ми отговаряха, че не ги знаят.

От Италия Леонид Форабоско идва неженен. В България работи с чешкия строителен инженер Йосиф Петров. Сестрата на Йосиф идва да види България и как живеят българите. Срещат се с дядо Леонид, харесват се и се оженват. Раждат им се четири деца: Ана, Марица, Леонтина и Иван. Тъй като селото, което проектирал, и местността му харесват, се заселват в Бърдарски геран.

Може да прави впечатление, че някъде съм писала дядо Леонид, но той е дядо на моя баща Леонард (Нардо), кръстен на негово име. Аз нося името на съпругата му Мария, към която всички членове на фамилията се обръщаха с „гранд мама”. Жителите на селото я наричаха „госпогята”, а когато говореха за рода, казваха „господата” или „инжинеркините”. Баба Мария живя дълго след съпруга си и почина през 1938 г. бях на шест години и я помня  много добре. Правеше ми впечатление говорът й – говореше с акцент и употребяваше много чешки думи.

Децата на Леонид и Мария бяха образовани. Ана, Марица и Леонтина (Тинка) завършиха френски колеж, а синът им Иван – педагогика. Бил е учител в Бърдарски геран, а през Втората световна война е убит на фронта. Всичките им деца владеели по няколко езика – италиански, немски и френски.

След смъртта на дядо Леонид най-голямата дъщеря Ана заминала за Италия. Там се омъжва за Силвио Понети и им се раждат две деца – Джовани и Лиза. През 1927 г. Ана се връща в Бърдарски геран с цялото си семейство. Съпругът й Силвия започва работа като строител. По професия бил строителен работник, но и много добър дърводелец. Сам е правил формите на балустрите, които още украсяват някои огради и тераси в селото. Взел е участие в стротелството на училището, църквите, читалището и сградата на стадиона.

Къщата, носеща името „Вила Форабоско” е построена от Силвио Понети като още през 30-те години е използвал „пълзящ” кофраж.

Втората дъщеря Марица се омъжва за българина Атанас Алеков (банков чиновник). Раждат им се три деца: Анка, Леонард (моя баща) и Иван.

Третата дъщеря Леонтина се омъжва за офицера Тодор Савов. Имали само една дъщеря – Венета. Живели в град Шумен, където е служил съпругът на Тинка.

Това, което съм записала, знам от родитителите си и от дъщерите на Леонид и Мария. Гордея се и съм щастлива, че съм потомка на този род. Италианец и чехкиня създадоха семейство в България , заселиха се в малкото, китно селце Бърдарски геран и се чувстваха българи.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Статията е поместена за пръв път във вестник "Фалмис" - бюлетина на банатските българи, брой 10-11/ 1998 г.