За тези, които търсят родовите си корени

Издаването на поредицата от досегашните три тома „Родовата памет на банатските българи” и засиленото общуване в интернет мрежата, събудиха носталгията и любопитството на доста банатски българи към по-далечното минало на техните родове. От цял свят те търсят за помощ Дружеството на банатските българи в България с надеждата да открият следите на своите предци. Има исторически изследвания, съдържащи отговор на голяма част от тези запитвания, но не всички интересуващи се имат достъп да ги ползват или пък могат да отделят необходимото време за да ги проучат и да извадят интересуващите ги данни.

Изходът е да се създаде база данни от документи с достъп на всички нуждаещи се от информация до нея. Това изисква много работа и време и може да се улесни и ускори, ако разполагащите с източници на такава информация я обработят и предложат на посетителите на нашите електронни страници.

Информацията за бежанците от Чипровско е съхранена в многобройни източници от различни автори и години на публикации. По-долу е събрана и любознателният читател и изследовател на родословието си с чипровски произход може да си направи бърза справка.

При съставянето на списъка най-широко са използвани изследванията на академик Любомир Милетич. Има допълнения и от други автори.

Фамилните имена са изписани по начина, както са намерени в източниците. Някои списъци на времето са писани на латински, други на поостарял днес немски език, а тези, които са ги правили, не са били наясно с фонетика на българския език и по тази причина едни и същи фамилни имена са изписвани по различни начини. Л. Милетич си е направил труда да предложи транскрипция в кирилица на някои, които е преценил за по-неясни, или да постави препинателни знаци, заострящи вниманието, и в този списък това е залегнало без всякаква промяна. Представени са всички намерени варианти на изписване.

Ако някой знае или намери и други източници с невключени тук фамилни имена, нека ги предложи в допълнение. Когато се съберат повече такива, авторът ще има грижата да ги допълни в списъка.

Голяма част от чипровските бежанци (около 200 семейства), отделили се от общата маса, са останали във Влашко и там са били асимилирани. Друга част, основно източно православни, са се завърнали през 1738 г. в Чипровско след амнистия. Четиристотин семейства, емигрирали под водачеството на Георги Пеячевич в Славония, напълно са се претопили в хърватското общество. Православни чипровчани, заселили се в Сент Ендре до Будапеща, са асимилирани от унгарците. Имената на чипровските бежанци от последните изброени групи не присъстват в този списък.

Фамилни имена на чипровски бежанци във Влашко, Седмиградско и Банат