Понякога не знаеш къде ще те отведе пътят и защо си попаднал точно там. Може би паметта на кръвта на банатските българи, която пази спомена за реда в Австро-Унгария, насочи погледите ни към наричаното „швейцарско“ село Чавдар в Средногорието. Натам ни отведе Светлин Топчев и посещението му за среща с кмета на Чавдар Пенчо Геров, човекът, който успя да превърне малкото селце-община в еталон за това, че и в България може да се гради с мисъл и усет за бъдещето.
Така ансамбъл „Фалмис“ попадна в малко неочакваното фестивално пространство на XII –ти Национален фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието“, организиран от Община Чавдар и Народно читалище Надежда-1900“. Защо отиваме точно не ни беше ясно, но знаехме, че трябва да го направим. За награда получихме едно от най-зареждащите участия на ансамбъла до момента.
На 8 юни 2019 г. местността „Света Петка“ над селото събра гости и участници от региона, а в пъстрата палитра банатските българи бяха екзотичното цвете, което омагьосваше, привличаше възторжени погледи, предизвикваше овации и жадно събираше топлината на сърцата, струяща от всеки един човек.
Жителите на Средногорието, в частност хората от село Чавдар, ни посрещнаха с толкова внимание и възхита, изразени в десетки лични разговори, спомени за младостта, филми за Банат, унгарски повеи в нечия съдба и куп още други съкровени късчета, по които течеше онова приятелство, което се ражда спонтанно с цялата откритост на намереното свое у другия.
„Хорчето“, макар и в намален състав поради летния период, отлично се справи с това предизвикателството, за радост на ръководителя Наталия Братанова. Солистката Матея Наумова изпълни песента „Upaši me“, украсена от изпълнението на танцьорките на „Фалмис“.
Банатски български танци и унгарски танци от района на Шомод и Рабакюз внесоха емоция и колорит във фестивалния ден.
Екипът на „Фалмис“ расте, сърцето му пулсира вече с десетки сърца и чертае пътя на общото ни бъдеще.
Такова, каквото го мечтаем.
Такова, каквото ни е писано да създадем за идващите след нас.
Такова, в каквото искаме да живее паметта ни.
Повече снимки от фотографите ни Дирк ван Хартен и Иван Кирков.
