Ти…българино…знай своя род..!
Йеромонах Паисий Хилендарски
В пътеписа–репортаж „Едно тъй дълго чакано пътуване до Винга” обещахме да разкажем отделно и подробно за родословните си издирвания в Националния архив в Арад. Със следващите редове изпълняваме това обещание, като накрая предлагаме и по-генерална гледна точка, в интерес на всички банатски българи.
Родознанието (Генеалогията) има същото значение за отделната личност, каквото значение има Историята за народите и за човешката общност като цяло. Има стари и по-нови документи с родословията на владетелски и благороднически династии от преди много векове. Аристократичният произход, и то колкото може да е по-стар, давал привилегии и огромни ползи произтичащи от тях. Обикновените хора също са почитали своя произход, макар и по устни предания, а мъдрият народ казва, че за да прецениш вярно някого, трябва да знаеш рода му „до девето коляно”.
Гражданите на днешните демократични общества, независимо от произхода си, по конституция имаме равни права и възможности за изяви, а родознанието официално е призвано да възпитава и подържа синовна обич и привързаност към род и родина.
В последните 5-7 десетилетия у нас традиционното, неформално родознание беше пренебрегвано и в някаква степен забравено по причина на масовата миграция към градовете, разкъсването на старите родови връзки при това и отпадането на неписаните закони на отмрялото патриархално общество. За тези процеси помогна и отстъплението от традицията на родовите фамилни имена и прякори при издаване на документи за самоличност.
Банатските българи, с присъщата ни упоритост и здрав консерватизъм, допуснахме в по-малки размери някои от споменатите промени и понесохме по-малки поражения. Чудесният успех на нашия председател Светлана Караджова при осъществяването на идеята й за събиране и издаване на банашки родови истории от България доказа това безспорно. Нейната идея се хареса и намери отклик и между братята ни сънародници в Банат и Войводина. За 4 години излязоха три части с 30 родови истории, в които повечето автори стигат до прадедите си, а малкото преодолели тази граница използват данни събрани от предни поколения.
За банатските българи, разделени от историческата съдба на територията на три държави, познаването на далечните родови връзки има значение освен за запазването на българския ни дух и самосъзнание и за запазването ни като уникална и единна част от българския народ.
Няма как някой да е добър патриот без да обича своя род и да познава миналото му, и то колкото може по-надалеко, а пък не може да знае за отдавнашните си предци, ако не разполага с документи за тях. Наличието и достъпът до такива документи, с които да се проучат назад във времето известните и да се възродят днес изгубените родови връзки е не по-маловажно за нас от запазването на вярата, езика, фолклора, носиите и празниците. Родовите връзки, назовавани още и „зов на кръвта”, са първичният, най-естественият елемент в спойката на човешките общности от най-най-отколешни времена.
За повечето българи намирането на документи осветяващи родословието от преди ІІІ-та българска държава е проблемно, често пъти невъзможно. Банатските българи имаме предимството, че векове сме живели в отлично организирана империя, с висока управленска култура, и в днешните архиви на държавите наследили земите на тази империя има документи за прадедите ни още от началото на пребиваването им там, ХVІІ-XVІІІ век, и както биха се изразили те, „грехота е” да не използваме това предимство.
Няколко пъти през последните години, в различни публикации и други контакти, в нашата общност бяха правени опити да се започне разговор за създаване възможности на всички изучаващи родословието си да получат достъп до данните в първоизточниците: общините, местните църкви и най-вече в държавните архиви. От недоразбиране важността на родословните изследвания, от даването предимство на по-лесни и външно по-ефектни мероприятия и по някои други причини, поставяният проблем все остава пренебрегнат и практически без опити за разрешаване. А помежду ни има хора с желание, с познания, с достъп до институции, с връзки с източници на финансиране и с организаторски способности, които обединени биха дали нужното решение. Асеновчанинът Антон Лайгеп отдавна ни даде пример със съществуващата online база данни на дунавските шваби, някогашни наши съседи в Банат, днес разпилени не в три съседни държави, като нас, а на четири най-отдалечени континента. Чрез тази база данни Тони е издирил и се е свързал с роднини в Западна Европа, в Северна и Южна Америка и в Австралия.
До момента, когато получихме покана за празника на Винга на 1 авг. т. г, двамата братя Лаврови (Ловров–Гарванете от Асеново), имахме само косвена информация, съвсем малко и мъгляви устни предания и никакви документи за прадедите ни от преди преселването им в България. Затова решихме да съчетаем пътуването с личен опит за проучвания в архивите на Винга и Арад, а след това да споделим с нашите приятели в Интернет как сме го направили. По този начин коректно щяхме да проверим доколко е възможно и резултатно това, което неколкократно предлагахме и, за което вярваме, че може да бъде осъществено: да се извади и предостави за ползване в Нета информацията от старите архиви.
Три важни обстоятелства ни дадоха кураж за да се решим на този опит:
- имахме приятелството и близко сътрудничество със самоотвержения и изцяло отдаден на каузата изследовател на винганската история с повече от 10- годишен опит в работата в Националния архив в Арад Иван Ранков.
- в досегашните си изследвания за Доминика (Неда) Ловров, майка на винганина революционер и гарибалдиец полк. д-р Стефан Дуньов, Иван Ранков беше обработил и натрупал голям обем информация за винганския клон на рода Ловров. Вече във Винга, в ръцете ни се озоваха листове сбито изписани с извадки от Арадския архив, изнасяни от „светая-светих” в Ивановото жилище, стаята която използва за кабинет, и в която едва ли би се намерило място незаето от записки, документи и исторически книги.
- още преди поканата за празника на Винга на 1 август Иван Ранков предложи да ни помогне при работа в архива, ако решим да го посетим.
Когато накрая оценихме работата си по родовите изследвания свършена в Арад, бяхме единодушни, че ако не беше налице, което и да е от горните три обстоятелства, от пътуването ни до Винга щяха да останат най-вече изживените през първите две денонощия емоции от стъпването на легендарната за нас винганска земя и приятните часове между гостоприемните ни сънародници.
За ограниченото време, което имахме, в значителна степен успяхме да осъществим намеренията си и се върнахме до 1786 г. Тогава във Винга се е родило първото момче, чиито кръвни наследници сме по права мъжка линия. Останаха някои неща за доуточняване, но се надяваме и това да стане в недалечно време.
Какво е добре да знаят от нашия опит тези, които решат да търсят родословието си във Винга и в Националния архив в Арад? То е валидно в голяма степен и за другите селища на банатски българи, но с усложнения заради големите разселвания от Стар Бишнов и фактът, че някои села на изселниците от там днес са в Сърбия.
Винганският свещеник Стоян Мирчов ни каза, че в селото се намират църковните регистри от около един век. След навършването на 100 години изписаните томове се предават в окръжната дирекция на Националния архив в Арад. Той беше готов да ни помогне, когато го помолихме да прегледаме документите, но не ни остана време да го направим, макар че имахме набелязано какво точно да търсим в тях.
Предполага се, че повечето изследователи биха търсили по-ранни сведения. Те са в архива в Арад, на който ние също дадохме предимство.
Потомците на родове от Винга би трябвало да влизат в него със самочувствие, защото винганинът Иван Ферменджин е основател на това учреждение през първата половина на ХХ век и му е дарил своята лична сбирка от документи.
Сградата се намира близо до идеалния център на града, зад полицейско управление. Най-характерният ориентир, на отсрещната страна на улицата на архива, е водонапорна кула от жълто-червеникави тухли, паметник на културата.
Архивът работи с посетители от понеделник до четвъртък от 9:00 до 14:00 часа, а в петък до 12:00 часа .
За допускане до работа с документите от архива е необходимо да се подаде там предварителна заявка и след това да се посети в определен от служителите ден, когато има свободни работни места и не са заети от други посетители заявените томове с документи.
С документите се работи в специална зала за посетители на първия етаж, до самия вход, и тази зала разполага с 6 работни места т.е. могат да работят 6 посетители и при необходимост някои от тях с помощник, примерно преводач. По време на нашето посещение залата за посетители се обслужваше от двама млади мъже, които приемаха и заявките. Единият от тях ползваше английски език при разговор с посетител. Служителки извикани от младежите донасят от хранилищата заявените томове. При необходимост да се продължи работата със същите документи на следващия ден, може да се договори те да останат на работната маса. Всеки отделен том с документи се придружава от картон, в който ползващият го вписва датата, имената си и други подробности, като примерно дали е копирал страници („foto”).
За предоставянето на документите и правене на писмени извадки от тях не платихме, но не се досетихме да попитаме Иван Ранков дали не е абониран за ползване на документите на архива. Цената на ксерокопирането е 8 леи (~3,5 лв) за страница.
Отправна точка в издирванията ни бяха фамилните предания за възрастта, на която се е оженил прадядо ни Никола преди преселването в България, името на нашата прабаба, съпругата му Анастасия, името на майка му Мария, починала в Асеново в годината на заселването му, и предполагаемото име на баща му. Още от началото е добре да се знае, че не всички предположения се потвърдиха.
За своите изследвания заявихме винганските матрикули (църковните регистри) за раждания, венчавки и умирания. Правенето на заявките се улеснява, ако се използва списък на наличните томове по години и по предназначение. Те са общо 17 броя разделени по години, от 1741 г. до началото на ХХ век, във формат приблизително 400х 300 мм. Повечето съдържат до 500 листа, но има и с повече. Листовете са изписани от двете страни, някои в прав текст, повечето в колони разграфени печатарски. Разграфяването може да е различно. Например в първата колонка може да е собственото име на новороденото дете, а може и да са собствените и фамилните имена на родителите. Освен това са записани собствените и фамилните имена и на кръстниците или на кумовете при венчавка и на свещеника изпълнил ритуала. Когато кръстниците са мома или непълнолетен момък, те са записани са със собственото си име и имената на своя баща. Някои жени кръстници са записани само със собственото име и чии съпруги са. Още има отбелязано и когато някои от венчаваните са овдовели преди това. Записвани са и възрастта на венчаваните или на починалите, а понякога и номерата на къщите в които живеят. В някои от томовете са правени преправки по предназначението на колоните, като на част от листовете са вписвани примерно раждания, вместо първоначалното предназначение, примерно за венчавки. На места има вписани по няколко реда пояснения в прав текст през колонките. Хартията на листовете, пожълтяла от времето, е груба и пореста. По тази причина буквите изписани навярно с дебело перо (веднага направих асоциация с пачето перо на отец Пайсий Хилендарски от известната картина) и поизбеляло черно мастило са с едри, груби, понякога неясни очертания. Разчитането на по-сложно или по-небрежно изписани букви е трудно. От изследователя се изисква съсредоточена и много внимателна работа.
Основната трудност при разчитането на вписванията създава ръкописният латински шрифт. Лично за мене, макар да чета без проблеми печатни и четливи ръкописни текстове на латиница, това беше до голяма степен трудно преодолима изненада, понякога съвсем непреодолима. Късносредновековният краснопис (може би някакъв готически калиграфски стил), особено на някои от главните букви, е главното затруднение. На моменти се затрудни и много опитния в боравенето с тези регистри Иван Ранков. Отделно от краснописа, затруднение може да е непознаването на административната терминология на латинския език, на който са писани матрикулите, а пък едно и също лично име може да се срещне записано освен в латински (най-често), в унгарски и, за мое учудване, в нещо прилично на гръцки вариант. Например, най-срещаното в рода Ловров мъжко име Никола го има във вариантите: Николаус, Миклош и Николай. Иван е записано като Йоанис. Разчитането на някои по-особени вингански фамилни имена може силно да затрудни този, който не ги знае предварително, че съществуват.
Проследяването на нишките на преките родови връзки се усложнява от честата повторяемост на лични имена в едно и също поколение и в съседни поколения, например Доминика, Петронела, Терезия, Мария, Катарина, и това, че във фамилията, живееща в една и съща къща, в една и съща година раждат и майката и снахата, или един от мъжете за десетина години овдовява два пъти и се венчава три пъти. Изясняването на връзките в тези случаи налага да се работи едновременно с няколко тома различни по години и предназначение, което е непредвидимо при заявките и иска допълнителни усилия и време.
За да уплътним ефективно времето за работа в архива, правехме извадки, подбирани на място. След края на работното време на архива, „вкъщи” часове ги обработвахме и подреждахме, за да изберем от къде да започнем търсенето на следващия ден.
С голяма признателност и благодарност споделяме, че езиковите (румънски, латински и унгарски езици) и историческите знания, личните познанства и сериозният изследователски „стаж” в архива (в картоните на всеки от томовете, които използвахме се виждат многократните му регистрации) на Иван Ранков ни бяха от безценна полза. По негова молба, през първия ден Директорът на архива лично ни прие в кабинета си, осведоми се за намеренията ни и се разпореди да бъдем улеснени, като ни спести формалности, допълнителни пътувания до Арад и дни бездейно чакане на ред, което не можехме да си позволим. Помогна и, че посещението ни съвпадна с отпускарския сезон, когато хората са в летен отпуск и напливът в Архива не е голям, макар и да не видяхме при нашия престой работна маса незаета за по-дълго време.
Направихме си следните изводи за индивидуалните родословни издирвания в архива на Арад и за евентуалната тяхна алтернатива:
- може да бъдат намерени всички родословни връзки и дати отнасящи се до Винга;
- ползването на румънски и донякъде на латински език или преводачи е задължително;
- най-добрият начин за вадене на данни от регистрите е правенето на записки-извадки, а работата с ксерокопия или фотоснимки допълнително затруднява и без това нелекото разчитане на данните в тях;
- срокът за извършване на родово проучване за 3-4 поколения по права линия е няколко работни дни, проследяването на родословни разклонения може да удължи времето на работата в архива кратно на броя им;
- за живеещите извън Арад и особено отдалечено от Арад, „командировъчните” разходи за времето на проучването са сериозни;
- самостоятелни проучвания в архива са по силите на единици езиково подготвени, интелигентни хора, поне средна ръка финансово осигурени;
- широк достъп до архивните данни за родословието на банатските българи, може да се осигури, ако се направят преписи, разпечатки и се качи съдържанието на регистрите в Интернет, от където да се ползва безплатно, при осигурено частно спонсориране и от целеви фондове, както за поредицата „Родовата памет на банатските българи”, или пък срещу минимално разумно заплащане, като за обработката на архивните данни се сформират по места и се осигурят финансово малки временни екипи от свещеници, пенсионери, студенти и други доброволци притежаващи необходимите знания.
Надяваме се, че събраният от нас и споделен тук опит и възможността всеки желаещ да стигне до същите резултати по много по-достъпен начин чрез Интернет, ще заинтересуват достатъчно голям кръг банатски българи вече правили или готвещи се да правят свои родови проучвания. Очакваме тяхната подкрепа и аз лично съм оптимист, че рано или късно (Защо не сега?) ще се намерят измежду хората на общността ни такива, които да подемат и реализират идеята предлагана на края и в този материал. Ще съм щастлив да го видя!
31.08.2015 г.
Текст Александър Антонов Лавров
Фотографии Гюро Антонов Лавров
