Дружеството на банатските българи в България – Фалмис посвещава 2025 година на честването на 160 години от създаването на банатската българска книжовна норма. На 12 февруари 2025 г. в Зала 3 на Католическата църква „Свети Йосиф“ в София се състоя първото събитие от поредицата. Бяха представени двата тома с доклади от научните конференции под надслов „Банатските българи – културно наследство, език и литература“, проведени през 2023 и 2024 г. Издадени са от академичното издателство „Марин Дринов“ и са достъпни на сайта му.
Последните две конференции и настоящите сборници дължим на труда на изследователите, които свързаха научните си занимания с темата за банатските българи в проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“ с ръководител гл.ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института за български език към Българската академия на науките, подкрепен от Фонд "Научни изследвания" (договор КП-06-Н70/1).
Процесът по създаване на правилата на „Pravopisanije“-то трае три години от 1862 до 1865. През 1862 г. във Винга е поканен за учител Йосиф Рил, родом от Модош, който макар да няма български произход, става основният двигател на създаването на банатската българска книжовна норма на основата на латиницата, заедно с Винганското книжовно дружество. Развоят на събитията не е случаен, а се извършва с благословията на чанадския епископ Александър Боназ (1812-1889) и политиката му за даване на права на малцинствата в Банат и обучението на майчин език. В края на 1862 г. епископът не само че позволява да се проповядва в бешеновския храм на български език на всяка неделна литургия, но дори прочита проповедта си на български по време на едно от големите тържества в енорията. След този акт учителят Йосиф Рил заедно с колегията на Винганското учителско дружество за три години създават „Balgarskutu Pravopisanji“. През 1865 г. епископ Боназ благославя книжовната норма и започва буйният разцвет на писаното банатско българско слово. "Правописанието" е издадено през 1866 г., което ще е повод да говорим за това и догодина.
Концепцията „Фалмис“ съществува от 27 години, като упорито разширява обхвата на присъствие на общността на банатските българи. Научните конференции са една от посоките на това разрояване, която залага на поддържането на интереса чрез проучване и анализ. Засиленото мислене по темата генерира създаване на реалност, в която се побират всички съществуващи факти, предишните техни интерпретации и извеждането на нови заключения като последици от развитието на процеса. Банатските българи могат да се чувстват относително спокойни за присъствието си в света на историята, културата, науката, всички тези полета на мисълта, където достигат само есенциално отсетите познания чрез задълбоченото вникване в тях. Процесът на трансцедентиране на битието в света на словото е започнал отдавна, още преди преселението към Банат. Динамизмът на разрастващото познание акумулира енергия, която да удържа разпада на делничното битие.
Срещите, на които отново говорим за присъствието и ролята на банатските българи, създават навик за мислене. А той ще породи условия за промяна в траекторията на разглежданите процеси. Ако бъдат активирани определени ядра от знание, което почива в паметта на библиотеки, хранилища, архиви, то ефектите от тяхната поява в днешните дни ще доведе до нови значения, тълкувания и решения на проблемите. Общността от изследователи, допринесли за съставянето на тези два сборника, има моралната отговорност и удоволствие същевременно да подпомага това развитие.
В разговора, посветен на сборниците, се включиха учени от Института за български език, от Института за литература, Института за философия и социология към Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, свещеници от ордените на пасионистите и капуцините, членове на дружеството на банатските българи в България, приятели и съмишленици.
Линк към втория том - Списък е-Книги
Линк към третия том - Списък е-Книги
Повече снимки ще намерите в албума. Фотограф на събитието – Александър Живков.
