Е, завист, но все пак – бяла, творческа, предизвикваща… Искрено, благородно завиждах на ума, таланта, неуморимия труд, безпределния ентусиазъм и многото любов – към корените, традициите, бита… И мечтаех – да бъдем малко повече като тези апостоли, будители от Асеново.
Дали белите усмивки или алените китки,
а може би ромонът от ритми,
приятелска глъчка,
преплитащи се вкусни аромати и прегръдки,
разноцветни шевици и детски чуруликания,
делви, панички, гювечета,
неизменният захарен памук,
прелитайки извечното „Фалмис”,
шаренията,
трептящите домашни покривки и… повече от сто традиционни ястия-вкусотии и…
и – онзи дъх, онази ефирна нишка – духът наш български, който ни обгръщаше и обземаше,
ме караха да се чувствам леко и уютно и пишеща вече своята приказка за мечтите…
Второто издание на Международния фестивал „Банатски вкусотии – Традициите на моето село” – всеобщо тържество – на храната, но не само за тялото, а и за душата. Зад щандовете с вкусотиите се представят 26 села от Плевенска област и съседните региони, а традиционните ястия са повече от 100. Журито, председателствано от Иван Звездев, ги класира в три категории: „Най-вкусно традиционно ястие”, „Най-автентично традиционно ястие” и „Най-атрактивен щанд”.
На сцената пред читалището се редят песни, танци и мила дума. Песните, танците, празничната литургия – така, както е било някога, пременени – на мегдана, с духовата музика.
Тук са и Емилия Лисичкова – председател на Управителния съвет на сдружение „Платформа Агора”, Любомир Мачев – зам.кмет на община Никопол, кметове на селата – участници в събитието. Тук са и много приятели и съмишленици, всички те – и под зоркото око на Петър Францов Иванов, кмета на село Асеново. Този човек можеше да се види по всяко време навсякъде. А за неуморимата магьосница Мария Иванова – секретар на читалището и за точната и всеотдайна Юлия Себина – председател, думите не стигат…
Не би могло човек да не се чувства щастлив, когато вижда резултатите от труда си, а и тази година Асеново има поводи за празнуване – 85 години от основаването на читалището и 120 години село. Защото, както каза и самата Мария Иванова „не бива да забравяме общия си корен и той трябва да пребъде през времето. Трябва да опазим и предаваме традициите на България.”
„Празниците са тези, които събират хората заедно, казват им кои са, откъде идват и накъде отиват. Празниците са духът.” – сподели и Емилия Лисичкова.
А то пък празник ли беше… – летеж на душата.
Да видиш, бяло завидиш и… помечтаеш…
Повече снимки тук https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.349062681839644&type=1
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.396117557110137.101724.100001356895501&type=1
