В читалнята на Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца се проведе Седмата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край-послание към бъдещето” с тема за 2010 г „Личности, допринесли за развитието на град Враца и Врачанския край”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Хр. Ботев”.
В тазгодишната конференция бе представена и личността на Гюка Радков, банатски българин от Бърдарски геран, община Бяла Слатина.
Главна цел на тези конференции е съхраняването на културната идентичност и пренасянето на нематериалното културно наследство от миналото в настоящето и бъдещето чрез живите съкровища от Врачанския край. Издадени са три богато илюстрирани сборника от поредицата „Наследство”: „Освобождението” „Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край”, третият е посветен на народните занаяти, "Златни ръце - Народните занаяти във Врачанския край".
На 30 ноември, от 10 часа започна конференцията. С доклади, научни съобщения и презентации участваха библиотечни специалисти, историци, учители - краеведи и ученици от Врачанска област. Бяха представени повече от 40 личности, разделени в две сесии, дали своя принос за изграждането и развитието на Враца и Врачанския край от Възраждането до наши дни: Никола Войводов, Врачански възрожденки, Стоян Войкин-Старейшината на Сърбеница, Мито Орозов, Васил Кънчов, митрополит Климент и кметът Иван Симеонов, Маслина Грънчарова-Костурската Райна Княгиня, генерал-щабен полковник Таслаков-славният командир на 35- пехотен полк, Йордан Кръстев, Андрей Николов, проф. Любомир Андрейчин, за проф. Бистра Цветкова, Димитър Бочев, Николай Дойнов, д-р Димитър Иванчев, майстор Петър Печовски, разсилният в общината Иван Сирака, легендите за св. Иван рилски и Бистрешкият манастир „ Св. Иван пусти”, Иван Йончев, музикалната емблема на Враца, Врачанските пионери в текстилната индустрия и т. н.
За личност от община Бяла Слатина, дала своя голям принос се спрях на Гюка Радков, един достоен банатски българин, който в продължение на повече от 35 години отговоря за спортната дейност в с. Бърдарски геран, обучил и възпитал в духа на спорта стотици деца и младежи, печелили десетки медали от окръжни, зонални и републикански състезания по плуване, футбол, лека атлетика, шах, тенис на маса и т. н, човекът, прокарал моста и направил връзката с роднините и приятелите отвъд Дунав, откъдето идват неговите пра-прадеди. Човек, с ярка индивидуалност, гражданска позиция, който и до днес радее за спорта и запазването на културните традиции на с. Бърдарски геран – най-голямото банатско село в България. Освен това той е автор на материали за списание „Фалмис”, както и участва в книгата „Родовата памет на банатските българи”, първи том.
С удоволствие представих пред моите колеги чичо Гюка, който ме придружаваше. Хареса му краеведската конференцията, сподели, че е доволен, че вижда много ученици и млади хора, които активно вземат участие. Каза скромно няколко думи. Мисля, че много му допадна форума.
Срещата на различни поколения наистина създаде много интересна и жива атмосфера. За мъдрите думи на моя герой вечерта споделих с мои приятели. За което много му благодаря. Благодаря и на Светлана Лачева, която направи презентацията осъществима. Благодаря и на моите приятели Блага Атанасова и Калина Тодорова –краеведи, които редовно ме канят за участвам в краеведските конференции.
Предлагам на Вашето внимание доклада за Гюка Радков:
Седма регионална краеведска конференция
„Миналото на родния край-послание към бъдещето”
„Личности, допринесли за развитието на град Враца и Врачанския край”
Гюка Радков - за един достоен банатски българин
Със своите почти 1 000 души население Бърдарски геран е най-голямото банатско село в страната и най-уникалното, защото се различава коренно по старинния говор, по носиите, които не стоят само в раклите, по обичаите и по това, че хората ревностно поддържат своята католическа вяра. Оригиналните традиции, много от които се срещат само тук, продължават да предизвикват интереса на етнографи, краеведи и учени.
След погрома на Чипровското въстание през 1688 г. много от жителите му се заселват във Влашко, където то от по-рано е известно на влашките князе, дали му привилегии като търговци. Част от тях се установяват в област Банат, сега поделена като територия между Румъния и бивша Югославия, а до 1918 г. намираща се в пределите на Австро-Унгария. В тази област се оформят две големи български общини - Бешенов (откъдето идват първите заселници на Бърдарски геран) и Винга. От смесването с емиграционния поток от Свищовско-Никополско, се формира днешното банатско българско население. В условията на многоцветната среда от унгарци, румънци, немци и сърби, то успява да съхрани българското начало, като самобитността на народния му фолклор черпи вдъхновение и образци от старобългарското народно творчество. За запазване на българското самосъзнание допринасят и десетките високообразовани учители, интелектуалци, прависти, агрономи, поети, музиканти, изследователи на историята. То се съхранява и поради забраната тогава българското население да се смесва с друго от верски съображения или, ако това се случи, "чужденецът" трябва да приеме българска народност.
В този текст ще ви разкажа за Гюка Радков, един уникален банатски българин, човека, отговарящ за спортната дейност в селото повече от 35 години преди промените в България. Във връзка със спорта в Бърдарски геран той успява да издейства разрешение да мине по пътищата на неговите пра – прадеди, да изпълни заветите им „Да не дава Господ да забравяме кои сме и откъде сме тръгнали”. В онези времена, това беше трудно, нашите съседи ни смятаха дори за враг. Как се справял с ДС и МВР, само той си знае. Освен това чичо Гюка е един от най-активните самодейци в местното читалище. Човек с гражданска позиция, един от хората, благодарение на които и до днес се поддържат добри връзки и взаимоотношения, визити със селища от Сърбия, Румъния и Унгария. Дори и сега, докато правех материала му гостува негов приятел от Сръбско, с който си общуват повече от 40 години. Благодарение на изключителната му активност, както и на Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи, и други будни хора, те поддържат прекрасни отношения с банатската общност в България. Тяхното читалище „Съединение 1923” участва в много фестивали у нас и чужбина. Наскоро създадоха съвсем нов продукт, концерт-спектакъл „Хайдат, бракя, да се прибереми”.
Уговорих бързо по телефона среща – разговор, а чичо Гюка беше много любезен. След по-малко от 48 часа му гостувах.
В разговора ме върна назад, в историята на фамилия Радкови от Бърдарски геран. Неговите пра-прадеди като много други емигранти, след много скитане из Влашко, се заселват в Стар Бешенов. За пра-прадядо си Стоян Радков, който след 200 години връща децата си в България научава много от неговия дядо Благо Радков още като дете, преди 72 години.
Пра-прадядото попада в Италия при Гарибалди. Може би десет години воюва и когато успява да се завърне в Бешенов не заварва никой от близките си. Минала чума и никой не останал от рода. В Бешенов има чумни гробища.
След това се заселва в с. Иваново, Сърбия, където строи дом и се жени, но чичо Гюка нищо не знае за жена му. Живее 20 години там. Имал е син Перо и дъщеря Верника. Десет години след Освобождението на България чрез дядо Лукан Чуканов, който се среща три пъти с тогавашния министър-председател, се основава село Бърдарски геран като на всяко семейство от заселниците се дава 50 дка работна земя, един дка за лозе и два дка дворно място. Петнадесет години били освободени от данък и нямали право на продажба на имота.
Село Бърдарски геран е построено от италиански инженери и техници. От тях е и дядо Пунети, който остава в Бърдарски геран като главен майстор дълги години.
През 1877 г. есента със салове, натоварени с каруци, коне, инвентар, семена и храна слизат на Оряхово около 40-50 семейства. Вероятно с тях е бил и неговия пра- прадядо Стоян, тъй като с. Иваново е до р. Дунав, често е заливано от наводнения, причиняващи много щети. Избират от предлаганите три места във Видинско, Луковитско и тук именно тази висока равнина и богата земя, където е невъзможно наводнение. Две години живеят в землянки и започват почистването на обработваемата земя, която била само трънаци и пустош. Идват с голяма култура във всички области на живота, тъй като по онова време в Австро-Унгария е било задължително четвърто отделение в училище. Неговият пра - прадядо Стоян идва със своя син, прадядо Перо, който умира около 1945 г., и прабаба Марика, която е по-образована и е била нещо като икономист в семейството. Тя умира през 1937 г. Идват с четири деца. Най-големият е неговия дядо Блаже, после следват Франа, Лиза и Стоян. А през 1908 г се ражда и Тончо.
След като изпълнил своята мисия да върне семейството си в България и засажда една круша в двора, пра прадядо Стоян умира. Минали са два месеца от пристигането му в Бърдарски геран. Тази круша дълги години никой нямал право да я пипа.
За неговия прадядо Перо знае повече, тъй като го помни добре. Помни по-малко и баба Марика, която ръководела добре стопанството, което с течение на времето се разраства до 400 дка земя. Всички, които се заселват в Бърдарски геран си увеличават земята като закупуват от околните селища и от 3-4 хиляди я превръщат на 24 000 дка днес. Днес трудно можем да си представим как са успели да съчетаят превръщането на пустошта в обработваема земя с модерно земеделие и планово построяване на селото, но старите разказват, че с много труд и дисциплина са постигнали всичко. След засаждането на царевицата, до израстването й за прекопаване, се построяват много къщи групирани по няколко фамилии да си помагат в строежа.Тогава се построяват така наречените „набивани”. Прави се кофраж от дъски, кара се пръст с каруците, изсипва се и се трамбова. Така се появяват дебелите стени на „набиваните” къщи, които са били много удобни за живеене., защото не са добър проводник на топлината през горещото лято. Трябва да се знае, че техните прадеди не познават рало, жътва със сърп и вършене с коне, харман и веене на вятъра, а за кратко време от Австро-Унгария внасят модерна за времето техника и това дава възможност за устрояването на селото с църкви, училище, пътища, по-късно стадион, читалище и т. н.
Прадядо Перо и прабаба Марика ръководели добре семейството си. По време на войните 1912-1918 г. във войската попада дядо му Блажо, който е ранен при Чаталджа.
Дядо Стоян, вторият син на прадядо Перо, е воювал в Добруджа по време на Междусъюзническата война и е бил в плен в Сърбия седем години. Когато се върнал от плен бил облечен в чувал и с брада до пояса – бил някакво човекоподобие, а не човек. Децата се разбягали и разкрещели. Прабаба Марика излязла, едвам го познала, след което припаднала.
Семейството не се разпаднало, докато Стоян бил в плен. Под грижите на прабаба Марика се отглеждали децата, които не били малко. За да може майките да работят децата се хранели с хляб, натопен в ракия, за да спят. Днес тяхната фамилия се слави с честност, трудолюбие и обичащи пиенето.
След като синовете и дъщерите пораснали семейството на прадядото почва да се разпада. На всеки син се построявала къща и са били давани 70 дка земя, а на дъщерите по 50 дка, тъй като това е било източник на средства за живот. Къщата на пра-прадядото Перо още стои, пуста, но е много стабилна, защото навремето се е съхранявало на тавана по 10 тона зърно.
Днес от този род Радкови, останал само той, Гюка Радков, на 80 г. Има две дъщери Павлина и Гинка. Те имат синове Росен и Алекс. Росен също има син, значи родът продължава.
Разказът му се прехвърли в средата на миналия 20 век.
След уволнението от казармата, чичо Гюка се прибира в родното село. Притежава основно образование. Започва работа в ТКЗС. От малък плува и играе шах. Чудех се и се удивявах на природната интелигентност на моя герой. Мислех си, че образованието е просто овладян набор от знания. А интелекта е организиран ум и добро боравене с него: ум, разум, разсъдък, ще добавя и житейски опит.
След Втората световна война физическата култура и спорта в Бърдаре се възраждат. В началото на 50-те години се развиват предимно футбол и волейбол. Няма спортна база, започва да се мисли за построяване на селски стадион. През 1956-1957 г. се строи стадиона на доброволни начала. Спортно дружество „Ботев”- Бърдарски геран се записва в нова страница – да се бори и да докаже, че е възможно при условията на масовия спорт да се постигне хармония. Гюка Радков приема с чест предизвикателството да оглавява спортната дейност в селото.
На 2 август 1968 г.започва строителството. През 1970 г. е открит нов плувен басейн.
Само в Бърдарски геран от Врачански окръг има цял комплекс - футболно игрище (пълен размер), писта от 400 м., плувен басейн, асфалтирана волейболна, баскетболна и гимнастическа площадка, мъжка и женска съблекалня с бани.
Всички централни вестници в спортните си страници отбелязват, че има нов плувен център и само след 4 години вестниците подчертават, че плувците от Бърдарски геран вземат първите места на всички състезания. Пречупва се схващането, че девойките не трябва да спортуват. За кратък период израстват силни плувци за онова време. Павлина Радкова донася първия медал за Врачански окръг от Републиканско състезание. За няколко години се изграждат осем отбора в различни възрастови групи. Чрез тях село Бърдарски геран става известно в Козлодуй, Оряхово, Свищов, Добрич, Албена, Хасково. По случай олимпиадата в Москва на Окръжно първенство в Бърдарски геран от 33 медала 31 печелят плувците на Бърдарски геран. На традиционното преплуване на р. Дунав плувците от Бърдарски геран са най-многобройни - към 80 души.
Леката атлетика и шаха носят големи успехи на чичо Гюка и неговия спортен клуб.
Спортен клуб „Ботев”- Бърдарски геран се води на специален отчет към Централния съвет в София. Дава се възможност да се проведат международни срещи с традиционно силни отбори от тогавашна Югославия, Унгария, Румъния.
През социализма е трудно да се посещават други страни от повечето младежи. Гюка Радков и неговия спортен клуб се обединяват с читалището с ръководител Петър Велчев. Заедно, ръка за ръка се развива възпитание, култура и здраве.
Въпреки, годините си, днес чичо Гюка отново радее за спорта.
Символично е възстановен шахматния клуб в селото.
Гюка Радков доброволно и с огромно желание за работа се заема с обучението на младежи, които да овладяват тайните на играта. Целите са прости и ясни – децата да има къде да отидат през ваканцията, да са ангажирани с нещо полезно, и не на последно място да се подготвят за гостуването и турнирите в с. Иваново, Сърбия и на другите места, където ще се ходи през идващата година.
По инициатива на Цветан Близнаков и със съдействието на Гюка Радков по повод кончината на Апостола на свободата Васил Левски и на наближаващия 3 март, общинският шахматен клуб "Алехин" в Бяла Слатина провежда паметен турнир по шах.
Тъй като в града няма помещение за провеждане на турнири, любезни домакини са шахматистите от село Бърдарски геран.
Чичо Гюка е съавтор на книгата "Родовата памет на банатски българи", 1-ви том, той описва историята на фамилия Радкови от Бърдарски геран. От него научих за уникалният бит, традиции и култура на банатчани.
Душевността на банатчани е сложна сплав от стари павликянски традиции, свързани с принадлежността към католическия свят. Но те единствени от многобройните павликяни по българските земи запазват съзнание за миналото.
И до днес скубят гъските и пълнят с пера дюшеците, възглавниците и юрганите, за да спят сладко и спокойно. Жив е и обичаят "убиванье" (колене) на прасета в началото на декември. На него се канят всички роднини, като всеки от тях извършва определена работа по приготвянето на месото. Прасето се пробожда с нож в сърцето, за да му изтече кръвта. След това се пърли със слама, полива се с топла вода и се изстъргва с нож. Тънката сланина се отделя, а дебелата се топи на мас. Кръвта се събира и от нея се прави кървавица. От варени кожи и от месо от главата се прави баба, а от варени дреболии - маюшки. Наденицата (кълбъсъта) се прави от кълцано или смляно месо. Любезният домакин ни почерпи с наденички, пържена сланина, домашно приготвени различни банички, винце и туршийка.
Местното население от община Бяла Слатина най-много се удивява на голямата обща култура на бърдарчани (образовани, владеят по няколко езика) и най-вече на земеделските им умения. Чичо Гюка от сутрин до вечер е по двора, занимава се с домашното стопанство, преди време е гледал дори шарани в малкия си рибарник.
Зададох му и малко въпроси, касаещи неговата ярка индивидуалност.
Какви са интересите ти? От какво се интересуваш? - От всичко.
Каква е представата ти за щастието? - Да сме здрави, децата също. У Иваново казват, има една къща на Гюка Радков, там цари гостоприемство и уважение.
Кога и къде си бил най-щастлив? - Когато ми се родиха децата. Когато дъщеря ми спечели първия медал за Бърдарски геран по плуване от Републиканското първенство.
Кой е най-големият ти страх? - Не познавам страха.
На кой човек се възхищаваш? - На честните хора, на тези, които дават от себе си. На Йордан Лечков.
Кое е качеството у хората, което не харесваш? – Насаждане на омраза.
Кое е любимото ти пътуване? – По пътищата на историята на Банатските българи.
Талантът на кой спортист би искал да притежаваш? - На Йордан Лечков.
Кое е нещото, което смяташ за свое най-голямо постижение? - Кандидат-майстори на спорта братя Кукови през 70-те години.
Кое е най-ценното нещо, което притежаваш?- Трудолюбието, любовта към спорта.
Къде би искал да живееш? – В България, в Бърдарски геран.
Каква е любимата ти работа? - Всичката работа.
Коя е твоята най-характерна черта? - Буен, не прощавам на хората, които злоупотребяват с власт.
Какво най-много цениш у приятелите си? - Честността, да не се възгордяват.
Ако можеш да избираш, като какъв би се преродил ? - Пак същия.
Какъв е твоят девиз? - Да се отървем от вируса, че аз съм нещо, а ти си нищо.
Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство за успех? - Не е достатъчно само да имаш подтик за тях. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Защото успехът Ви зависи от доброто разположение на духа.
Твоите пожелания към всеки жител на община Бяла Слатина?– Да се обичаме и да се уважаваме и така ще си помогнем.
Богатството на една държава се измерва с младите хора, които възпитава с това колко деца си обучил. Моят герой е обучил и възпитал, в духа на спорта, стотици деца и младежи. Природната интелигентност е като таланта, или я имаш или я нямаш. Интелекта се придобива и то в определена област. Интелигентност е да не парадираш с интелекта си, а да изключиш грубостта и омразата. Природната интелигентност е мъдра, толерантна и благородна. Тя винаги оставя добри следи след себе си.
Повече снимки тук http://picasaweb.google.com/vestitelbsl1/SzfRYH#
Използвана литература:
1. Вестник Вестител - Цветан Близнаков, Турнир по шахмат в Бърдарски геран, 9. 02. 2009
2. Враца Нюз - Паметен турнир по шах, 24 февруари 2010
3 Вестник Вестител - Цветан Близнаков, Честване на 80-годишнината на шахмата в Бяла Слатина и общината, март 2009
4. Интрвю с Гюка Радков – ноември 2010
5. Фалмис. История на фамилия Радкови – из „Родова памет на банатските българи” т. 1, 11.09. 2009
6. Цветана Евгениева - из архива на вестник БГ Север
