Институтът по славянски филологии при Сегедския университет се слави с добре развита българистика. В него се изучава Българска филология от 1993 г., а Международна научна конференция под името „Българистични четения“ се организира от 2007 г., когато за пръв път има и секция за банатските българи. След това на банатската българска общност се отделя специално внимание през 2023 г. Тази година, в осмите по ред Българистични четения, в секцията „Банатски българи“, която е първа по ред от общо четири, участваха голям брой представители от Стар Бешенов, Винга и Тимишоара. Благодарим на Моника Фаркаш-Барати за възможността в Сегедския университет банатските българи да имат място за среща и диалог по време на провеждането на научния форум!
Кметът на Стар Бешенов Боно Кукалан приветства участниците в конференцията по време на откриването заедно с проф. д-р Карой Бибок, ръководител на Института по славистика; доц. д-р Агнеш Шаваи-Матушка, зам.-декан на Факултета по хуманитарни и обществени науки към Сегедския университет, и Симеон Варга, българския активен наблюдател в унгарския парламент.
Николета Чокань от българската секция на Радио Тимишоара отрази събитието, което ще е представено в неделната емисия на радиото на 15 юни.
В първото заседание на секцията „Банатските българи“ под ръководството на проф. Маринела Младенова от Югозападния университет „Неофит Рилски“ представиха своите доклади Гюка Гергулов („Символичното завръщане на Карол Телбизов в Стар Бешенов“), д-р Николай Марков („Началото на писмеността на банатски български език. Първите учебници“), Маринела Младенова („Рекламните текстове в междувоенната банатска българска преса (Върху материал от Banátsći Balgarsći Glásnić (1935 –1943 г.))“) и Павел Велчов („Читалището в Стар Бешенов – център на културния живот на общността“). Сърдечно благодарим на Джордже Будур, който представи доклада на Николай Марков и участва активно в дискусията!
Във второто заседание председател на секцията бе д-р Светлана Караджова от Институт за литература при Българската академия на науките. Винга бе представена от Габриел Кочуба („Чипровачката, българска, черква в Сент Ендре, Унгария“) и от Иван Ранков („Винга преди Терезиополис“). Поради невъзможността Иван Ранков да присъства лично, неговият доклад бе прочетен от Светлана Караджова, а върху адаптацията на текста работи Александър Лавров от Дружество на банатските българи в България – Фалмис.
За първи път седем представители на банатската българска интелигенция участваха активно в конференцията и превърнаха деня в среща на мнения, споделяне на мисли и очертаване на програма за конкретни действия и посока на развитие. Общата надежда, че всеки „тъмен“ период е последван от подем, дава сили на всички да продължат с методични, постоянни и упорити стъпки по пътя към опазване и развитие на езика и културата на общността.
Повече снимки тук.
