Списъкът на избавлението - 80 години по-късно

На 16 май едно събитие в София събра времето в точката, в която да се срещнат минало и бъдеще. Честването, наречено „Списъкът на избавлението”, отключи история, дълго пазена в няколко страници на ръкопис, малко стари фотографии, публикации в стари броеве на вестници и една научна статия.

В окъпаната от дъжда майска вечер стояхме пред Западната порта на Сердика, в археологическия комплекс, където се намира днешния католически храм „Свети Йосиф”. С нас бяха и личните истории на онези 1 100 етнически българи, изведени от германския плен в Тимишоара. Срещата между тях и нас, между банатските българи, българите от Западните покрайнини и Вардарска Македония се е осъществила в онзи кратък промеждутък от няколко дни, когато се развива действието, в което главна роля има помощта и съдействието на банатския българин Антон Лебанов.

Символично се е събрала периферията на етничното землище, която има потенциала да се мисли за център, но поради някакви обстоятелства не е. В тази вечер поне за малко успяхме да се отърсим от инстинкта за героизъм и да бъдем просто хора в мига на възпоменанието. Такива събития са градивни най-вече за общността на банатските българи, които умеят да приобщават и така да развиват своя потенциал, превръщайки се в двигател.

За банатските българи е особено жизненоважна потребността от минало и разказа за него. Време е да спрем да се фиксираме върху началната точка на Чипровското въстание, отиването в Банат или връщането от там, а да включим и по-нови събития в матрицата на общностната памет, които да ни приобщават с общобългарското. Затова на 16 май ние само довършвахме това, което е започнал Антон Лебанов през 1941 г. Тези 1 100 етнически българи военнопленници се превръщат в нишките, с които ще тъчем връзките с другите, живеещи извън България. От Лагер № 17 в Тимишоара и манастира Мариенхайм до храма и терасата на Католическа енория „Свети Йосиф” в София, където бе символичният ни плац, на който стояхме редом с пленниците, за да тръгнем заедно с тях към родните им места. Днес, в идните дни, в идните години – за да държим в едно българското самосъзнание на периферията, която може и иска да бъде център.

..............

Дружеството на банатските българи в България – Фалмис, с финансовата подкрепа на Фондация „Българска Памет”, съвместно с Държавна агенция „Архиви“ и Католическата енория „Св. Йосиф“ в София организира честване на паметта и единството, което се проведе на 16 май 2021 г. в Католическа църква „Св. Йосиф“, гр. София, ул. „Княз Борис I“, №146.

Гост на събитието бе Вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова. От Държавната агенция за българите в чужбина присъства главния секретар г-н Бойко Начев. От партньорските организации участва г-н Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви”. Водещ на събитието бе Данко Калапиш от Дружеството на банатските българи в България – Фалмис.

Честването е по повод 80-годишнината от извеждането на 1100 военнопленници, етнически българи от Македония, Западните покрайнини и Сръбски Банат от германски лагер. Заслугата за това историческо събитие е на банатския българин Антон Лебанов, активен деец на българската общност в Банат. На 16 май 1941 г. с помощта на българската легация в Букурещ той съдейства за освобождаването на военнопленниците и да мобилизира общността на банатските българи в Тимишоара и околността да помогнат с изхранването им, докато чакат властите да ги върнат по родните им места.

Честването, което нарекохме „Списъкът на избавлението“, повдига въпроси за мисията на родовата памет, забравата и силата на националната идентичност. Идеята дойде от Александър Лавров, член на Управителния съвет на Дружеството в края на март 2021 г. и за краткото време от месец и половина всички ние успяхме да осъществим максимално добре замисленото.

Разказът на Александър Лавров за мисията и ролята на Антон Лебанов ще намерите в сайта ни.

Документалната изложба, осъществена с документи, предоставени от Държавна агенция „Архиви” и дело на графичния дизайнер Мария Десова, бе акцентът на събитието. Десетте табла ще обиколят всички места, свързани с участниците в някогашното събитие, както и всички, които искат да станат част от процеса по реконструиране на паметта.

Заедно с изложбата продукт на това честване е и малка книга, събрала в себе си всички документи за събитието през 1941 г. – ръкописът на Лебанов, архивни фотографии, статията на историка Благовест Нягулов, разказ за историята на Лагер № 17, написан от Николай Марков от Тимишоара и най-вече всички листове на Списъка на военнопленниците, изведени от лагера. Това е първото публикуване на този списък, който съдържа трите имена и родните места на етническите българи от Вардарска Македония, Западните покрайнини и Сръбски Банат. Книгата може да намерите в Библиотеката на сайта ни.

От страна на наследниците на Лебанов на събитието участва внукът му Пламен Пенчев, син на малката му дъщеря Стефка Пенчева, а в сайта ни можете да прочетете интервю с голямата дъщеря Йоана Захариева, която идва от Банат заедно с майка си и баща си през 1943 г.

Александър Димитров, председател на сдружение "ГЛАС" в Босилеград, Сърбия, и журналист от медийния портал ГЛАС ПРЕСС, бе представителят на българите извън България, имащи отношение и връзка със събитието, което чествахме. Първата покана за гостуване на изложбата бе именно за Босилеград през юли.