Танцов състав „Фалмис“ от момента на създаването си обича предизвикателствата, затова и поканата да гостува на Бабата (официалното му име е Островное), малко българско село в украинската част на Бесарабия, бе приета като поредното изпитание, зареждащо с емоции и изпитващо издръжливостта. От 13 до 16 октомври 2017 г. в срещите и запознанствата с българите в гр. Рени, с. Бабата, с. Задунаевка и гр. Болград за домакини и гости удивления от рода на „Ама те са съвсем като нас!“ бяха често повтарящи се фрази.
Още през юни 2017 г. Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България и ръководител на състава, чрез посредничеството на Галин Георгиев от Етнографския институт към БАН, се срещна в Одеса с Петър Добрев, кмет на село Бабата. Обсъдена бе програмата на това гостуване, което взе повод от честването на 200-годишнината от основаването на селото, но се превърна в първата стъпка от стратегията по сближаване на бесарабските и банатските българи, които за незапознатите в България са едно и също и често се бъркат. Това турне е част от малките стъпки, които превръщат обикновения ни живот в мисия. За тези дни банатските българи от България станаха мост, по който на няколко нива преминаваше връзката с родното.
Как тече животът на българите в Бесарабия, какво е ежедневието и какви са празниците им? Как потомци на едни преселници могат да намерят общ език с потомци на други преселници, макар и от два различни полюса на историческите диаспори? Как българското може да обединява, да изгражда съвместни инициативи в името на бъдещето?
Отговорите на всички тези въпроси станаха възможни благодарение на щедрата финансова подкрепа за това пътуване на д-р Милен Врабевски, който оцени ентусиазма и високите цели на стратегията за сближаване на двете общности и даде тласък на реализирането й.
Основното място, което ни прие в Бесарабия, е село Бабата ( рус. Островное, укр. Острівне) – българско село в историческа област Бесарабия, Украйна, Одеска област, Арцизски район. Селото е основано през 1817 година от българи, преселници от Южна България, бягали от турско робство. Днешният диалект в Бабата определя Сакар планина, като място, от което вероятно да се преселили основната част бабовци. Селото от основаването до 1947 г. носило название Код-Китай, след това Островное. Имена, които са ги дали управляващите, ама в народа и до сега си ползват народното название – Бабата.
По пътя до там танцов състав „Фалмис“ посети Областния център за национални култури в гр. Рени, където наш домакин бе Нина Иванова и представители на българите в този крайдунавски град, които пазят традициите, почитат паметта и развиват завещаното.
Съботният ден, 14 октомври, съчета разнообразни прояви – разглеждане на забележителностите на селото, училищния музей, църквата, а гостуването в дома на 90-годишната Мария Станева бе съпроводено с песни и спомени, а завърши с хоро на улицата.
Вечерта „Фалмис“ взе участие в концерта по повод честването на 195 години от основаването на село Задунаевка, като преди това посети мемориалния музей на Христо Ботев, филиал на Одеския литературен музей, и къщата, в която е живял, докато е преподавал две години български език в селото.
В неделя, 15 октомври, денят започна с литургия в храма, продължи със спортни прояви на стадиона, в които се включиха домакини и гости, включи в себе си и представяне на новия сборник на Петър Бурлак-Вълканов, а наближаването на вечерта донесе демонстрация на зрелищен рицарски турнир и обучение на стрелба с лък.
Преди големия концерт в центъра на селото от кмета Петър Добрев и най-възрастния жител на селото Мария Станева бе открита чешма, изградена по повод честването на 200-годишнината и в памет на основателите.
В концерта взеха участие колективи от съседните български села, а тричасовата програма завърши с фойерверки и всеобщо веселие на площада.
На връщане към България град Болград показа част от забележителностите си на групата банатски българи, които имаха шанса да се докоснат до българското сърце на Бесарабия.
Думите са слаби да изразят онова, което остана в сърцата и душите на танцьорите от „Фалмис“ след това пътуване. Раздялата с хората от село Бабата бе като раздяла със стари приятели, които си обещават, че отново ще се видят и бързат това да стане. Всеки един отнесе не само подаръци от домакините, но и спомени, които ще държат жива връзката дълги години, ще търсят начини тя да става по-крепка и по-плодотворна.
Потомците на преселници лесно намират общ език. Те пазят дълбоко в родовата си памет какво е да търсиш дом за децата си, да превземаш с мирен труд пустите степи, да скътваш огнище и да държиш огъня в него запален. Това турне беше като завръщане към родното, към онова, което дава сили да продължим въпреки трудностите и обстоятелствата, защото българите знаят как да оцеляват.
До нови срещи приятели!
Фотограф Иван Кирков:
Турне първи ден
Турне втори ден
Турне трети ден
Турне четвърти ден
Фотограф Светлана Караджова - сборен албум
