Издирва се рода Ловров

Отново молим за помощ цялата банатска общност.

Братята Александър и Гюро Лаврови от Асеново подготвят своята родова история за второто издание на книгата, но имат затруднения при възстановяването на данните от далечното минало.

Затова ме помолиха да дам гласност на техния разказ с молба да им помогнем да намерят роднини във Винга или по света, където има потомци на старата фамилия Ловрови, променена в тяхното семейство на Лавров по стечение на обстоятелства.

Ето и историята на асеновските Ловрови:

Родоначалник на асеновската фамилия Ловров е Никола Ловров. Във Винга е служител в железниците. С първите групи вингански преселници той пристига в поселището Дълбок геран-Плевенско заедно с младата си невеста Анастасия /Манушева /от Кренцуловите. През 1892г е от основателите на Асеново. В България се препитава със земеделие. В началото на 20 век си опитва късмета и на гурбет в Северна Америка. Има дъщеря Мария и син Гюра.

Гюра Николов Ловров е роден в Асеново и продължава бащината традиция в земеделието. Участва в Първата световна война. Още при първите сражения е тежко ранен в неравен бой и остава инвалид до края на живота си. Награден е с военния орден кръст "За храброст".

Съпруга му е Анна Николова /Косилков/ от Асеново - снимката е от годежа им през 1911 г. Има син Антон и дъщери Мария и Ана. Умира само на 45 години  по причина и на военната инвалидност.

(Гюро Николов Ловров и неговата съпруга Анна Николова Ловров, родена Косилков - 1937 г.)

Антон Гюров Лавров е роден в Асеново. Завършва плевенската Първа мъжка гимназия. Служи в Окупационния корпус в Югославия и се демобилизира веднага след 09.09.1944г. Работи като учител, секретар-бирник и счетоводител и такъв остава до пенсионирането си. През 1952г със семейството си се преселва в Плевен в търсене на препитание. Съпруга му е Елисавета Петрова /Делин/ от Тонкиловите от Асеново, която в града става текстилна работничка. Има трима сина: Александър, Гюро и Никола, който умира при злополука съвсем млад.

При смяна на документите за самоличност на Антон променят фамилното име от ЛОВРОВ на ЛАВРОВ и така си остава за постоянно.

Александър Антонов Лавров е роден в Асеново. Придобива образование инженер по бронетанкова техника. Работи в завод от системата на военната промишленост. В момента е офицер от запаса и пенсионер. Съпруга му е Лидия Атанасова /Тодорова/ от Враца, архитектурен проектант и държавен служител. Има син Никола и дъщеря Мария.

Гюро Антонов Лавров е роден в Асеново. По образование е инженер по технология на машиностроенето. Служител е във фирма за отговорни заварки и монтажни дейности. Съпруга му е Ефросина Атанасова /Декова/ от Летница, инженер-металург в пенсия. Има дъщери Елисавета и Антония.

Никола Александров Лавров е роден във Враца. По образование е магистър по икономика, по професия е банков експерт. Съпруга му е Поля Богомилова /Маринова/ от Враца, магистър по публична администрация и държавен служител. Има синове Александър на 13 години и Денис на 6 години.

Мария Александрова Лаврова-Тодорова е родена във Враца. По образование е магистър по музикална педагогика и работи като артист-оркестрант във Врачанска филхармония. Омъжена е за Виктор Любомиров Тодоров от Плевен, завършил Софийската консерватория, артист-оркестрант в Русенската филхармония. Има син Явор на 10 години.

Елисавета Гюрова Лаврова е родена в Плевен. Магистър е по информатика и работи в мултинационална софтуерна компания.

Антония Гюрова Лаврова е родена в Плевен. Магистър е по информатика и работи в мултинационална софтуерна компания.

Чрез женитбите на синовете и дъщерите фамилията е свързана с банатските фамилии: Манушев-Кренцуловите, Косилков, Дупца, Чоканов, Вирузъп, Делин- Тонкиловите, Велчов, Манушев,Янчин-Мухляците и маджарската Садай.

За времето преди идването в България почти няма родови предания. Знае се, че майката на Никола Мария /баба Мия/ го е посетила в Асеново и тук е починала от скоротечно заболяване. Има косвени доказатества, че останалият във Винга баща е носил името Цонко. Възможно е с родителите да е останал и син, невръстен по време на преселението в България.
В Асеново се заселва и син Цонко Ловров, но не оставя потомство.

От други източници има кратки и откъслечни сведения.

В данъчен списък на с. Бешенов за 1758-1760г. са включени като глави на домакинства Георги Ловров и Франко Ловров.

В биографията на героя на Унгария и Италия от борбите за национална независимост полковник, доктор по право Стефан Дуньов е записано, че е роден през 1816г във Винга от майка Мария Ловров.
Подлистникът Nuvala na madzarstite balgare на вестник Magyar neplap бр. 31 от 1892г помества разказ за банатския българин Ловров.

Основател и пръв историк на с. Гостиля е Мартин Ловров. С негови потомци жена и нейния син Мартин, потомка пък на асеновските Ловров е подържала приятелски връзки и взаимно са си гостували, но не са знаели да имат роднинска връзка.

В интернет страниците открихме мъж на средна възраст от Монтанско на име Георги Кирков Ловров и младеж на име Кирил Ловров.

Имаме голямо желание да проследим, доколкото е възможно дългият път на нашите предци от родното им място  преди Чипровското въстание, скитането и живота по чуждите земи и съдбата на разклоненията на рода в България и зад граница и да установим контакти с тези, които имат желание. Надяваме се да ни помогне общността на банатските българи следяща в мрежата  своя "Фалмис".