1. LECTIO – представлява внимателно четене на четивата от Божието Слово, съгласно предписанията на Светата Литургия. Това е първата ни среща със Словото на Бога, което изисква нашето смирено внимание, пълното абстрахиране от всичките ни проблеми и търсене на отговора на въпроса: “Какво иска да ми каже Бог в това Слово?”...
Ис.22, 19-23; Рм.11, 33-36; Мт.16, 13 – 2
|
|
В тази неделя, Божието Слово ни представя за размишление абсолютната новост, която Бог в безграничната си любов и промисъл за човека, дава като нов дар на своите чеда. В първото четиво, взето от пророк Исаия срещаме две контрастиращи се лица – интриганта Севна, началник на царския дворец на Езекия и от друга страна – Божия раб Елиаким, който послушен на божията воля, заслужил да вземе мястото на Севна; Бог чрез пророк Исаия обещал на раба си Елиаким безкрайни благодати – да стане отец (пример) за йерусалимските жители, да получи нова власт и авторитет като съ-работник Божий който да управлява мъдро а не като диктатор; да получи и ключовете |
на Давидовия дом, за да затваря и никой да не отваря; с една дума – Елиаким приема като Божий слуга онова, което Бог е промислил за доброто на него и на целия народ, понеже Бог винаги е нареждал ЗА доброто на човека, но никога не е нареждал НА човека..
В сайта ни ще публикуваме размишления върху неделните четива, любезно предоставени ни от Койчо Димов, бъдещият енорист на Бърдарски геран, след ръкоположението му за свещеник през пролетта.
 |
XX неделя през годината В тази двадесета неделя на литургичната година, Св. Евангелие според Матей ни предлага за размишление универсалното предназначение на Христовото благовестие – в лицето на хананейката, която спасила дъщеря си и себе си, и напълно заслужила Христовото подвърждение: “О, жено, голяма е твоята вяра”! Исус със своите ученици напуснал Галилея и благовестявал в земите Тирска и Сидонска (известни като област Финикия) и по един блестящ начин предизвестява пътя на Евангелието – от Йерусалим и Юдея, през Самария и Галилея, до Антиохия и Азия чак до Рим и краищата на земята. |
А Финикия, през която минавал Исус, е междинният пункт между Галилея и Антиохия Сирийска, там където учениците Исусови бяха наречени за пръв път християни. Вероятно в Антиохия се установила и християнската общност на евангелиста Матей, след разрушаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 г. и последвалото окончателно разделение между израилтяните и юдео-християните...
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Те изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
Родовата памет на банатските българи
Традиционни банатски рецепти
