Статии за банатските българи

ТРУДНОТО ЛОЗЕ

/ XXVII Неделя – Исайя 5, 1-7; Филип. 4, 6-9; Матей 21, 33-43 /

С влизането на Исус в Йерусалим и приближаването на Неговото Страдание, Смърт на Кръстта и Възкресение, все повече се сгъстяват мрачните краски в отношенията между Него и заобикалящите Го, в лицето на тогавашния религиозен елит /първосвещениците и стареите народни, смятащи себе си за праведни и вече спасени.

В днешното Свето Евангелие ще срещнем една от най-“песимистичните” притчи, тази за лозарите-убийци, много тясно свързана с първото литургично четиво – лозовата песен на пророк Исайя. Старозаветният пророк предава в началото на своето служение тази невероятно красива песен на Израил, с която иска да припомни осовената роля на този народ – да бъде “лозе” на Господ Саваот, едно лозе насадено на плодородна, наторена местност (Божието избранничество), оградено с плет (Божия Закон – Тората), с изградена кула по средата (Йерусалимския храм) и специален лин за пресоване на гроздето във вино (извършваните жертвоприношения в храма).

 

ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ!

XXVI Неделя – Иезик.18, 25-28; Филип.2, 1-11; Мт.21, 28-32

Често пъти при четене на Божието Слово, особено в Стария Завет, срещаме противопоставяне между беззаконника и праведника, между горделивия и смирения, но едва ли винаги се замисляме откъде тръгва всичко това, откъде идва тази несъвместимост между благочестието и беззаконието.

Последните работници от единадесетия час

XXV Неделя – Исаия 55, 6-9; Филипяни 1, 20с – 27а; Матей 20, 1-16а

В днешните литургични четива можем дълго да съзерцаваме необикновената среща между човека и Бога, или по-точно, между Бога и човека. В първото четиво, взето от пророк Исаия, срещаме горещия призив към покаяние, към обръщането на сърцето към Бога, към едно ново начало. Нечестивецът да се обърне от нечестието си и да стане благочестив, беззаконникът да се откаже от беззаконието и да стане праведен – и всичко това понеже Бог е близо и човека може да се надява на спасение и нов живот.