Статии за банатските българи

XXI Неделя на литургичната година

 Ис.22, 19-23; Рм.11, 33-36; Мт.16, 13 – 2

Койчо Димов

     

В тази неделя, Божието Слово ни представя за размишление абсолютната новост, която Бог в безграничната си любов и промисъл за човека, дава като нов дар на своите чеда. В първото четиво, взето от пророк Исаия срещаме две контрастиращи се лица – интриганта Севна, началник на царския дворец на Езекия и от друга страна – Божия раб Елиаким, който послушен на божията воля, заслужил да вземе мястото на Севна; Бог чрез пророк Исаия обещал на раба си Елиаким безкрайни благодати – да стане отец (пример) за йерусалимските жители, да получи нова власт и авторитет като съ-работник Божий който да управлява мъдро а не като диктатор;  да получи и ключовете

 на Давидовия дом, за да затваря и никой да не отваря; с една дума – Елиаким приема като Божий слуга онова, което Бог е промислил за доброто на него и на целия народ, понеже Бог винаги е нареждал ЗА доброто на човека, но никога не е нареждал НА човека..

"Молитвата на сърцето"

 В сайта ни ще публикуваме размишления върху неделните четива, любезно предоставени ни от Койчо Димов, бъдещият енорист на Бърдарски геран, след ръкоположението му за свещеник през пролетта.

Койчо Димов   

XX неделя през годината

 

В тази двадесета неделя на литургичната година, Св. Евангелие според Матей ни предлага за размишление универсалното предназначение на Христовото благовестие – в лицето на хананейката, която спасила дъщеря си и себе си, и напълно заслужила Христовото подвърждение: “О, жено, голяма е твоята вяра”!
Исус със своите ученици напуснал Галилея и благовестявал в земите Тирска и Сидонска (известни като област Финикия) и по един блестящ начин предизвестява пътя на Евангелието – от Йерусалим и Юдея, през Самария и Галилея, до Антиохия и Азия чак до Рим и краищата на земята.

А Финикия, през която минавал Исус, е междинният пункт между Галилея и Антиохия Сирийска, там където учениците Исусови бяха наречени за пръв път християни. Вероятно в Антиохия се установила и християнската общност на евангелиста Матей, след разрушаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 г. и последвалото окончателно разделение между израилтяните и юдео-християните...

Банатски българи

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Те изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.