Статии за банатските българи

Дамянови - от Бърдарски геран в Аржентина

В началото на 20-те години на миналия век, с три вече родени деца, прадядо ми Луко Дамянов и прабаба Катица решават да поемат по трудния път към Аржентина, за да търсят препитание. Много семейства от Бърдарски геран поемат по този път тогава.

Тръгват и Луко заедно с брат си Яко – с цялото домочадие. Пътуването било тежко, но ги крепяла надеждата, че в новата земя ще намерят по-добър живот. Луко бързо си намира работа по машините, а многото езици, които владеел, му давали предимство пред другите работници. Първоначално живели по горите, по сечищата, по строежите, там където намирал работа. Мечтаният рай „Америка” изобщо не бил това, което очаквали. Веднъж, когато малкият Яко, брат на баба ми, бил болен, лежал с температура и питал майка си „Мамо, това ли е Америка, където толкова искахте да дойдем? Тези гори ли са Америка?”. Не могли да разберат защо е трябвало да изоставят уютния дом в Бърдарски геран, за да живеят по горите на края на света.

Асеновска нишка към Аржентина - Русинови/Делин

Франц Русинов и Агата Делин емигрират в края на 20-те години на XX век. На снимката са двамата с дъщеря си Вера Русинов през 1934 г. в Аржентина. Франц се препитавал там с часовникарство. Имали три внучета, от които едно момче. Поддържат с дядото на Александър Лавров рядка кореспонденция допреди 50-тина години.

Александър Лавров, Емил Делин и Георги Русинов, всички родом от Асеново, имат родствена връзка с Агата, която  е сестра на дядото на Александър Ларвов.

В търсене на потомците на банатските българи в Аржентина

 

През 2021 г. Falmis.org си постави амбициозната задача да започне мащабно издирване на потомците на преселилите се в Аржентина банатски българи от България, Румъния и Сърбия.

За целта в сайта на Дружеството има специална секция, в която ще събираме истории, данни, снимки. Кой кого издирва от България към Аржентина, от Аржентина към България и от двете страни към Банат, откъдето е тръгнало всичко.

Ако в рода ви са запазени спомени за далечни роднини на другия край на света, пратете ни своята история, сканирани запазени снимки, каквото имате, колкото и малко да е то, за да натрупаме база данни и да наредим пъзела. Изпращайте ги на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., през Месинджър във Фейсбук или на вайбър 0888 76 96 21.

Сиротната светиня Sancta Maria от Дева

Историята се основава на налични и безспорни документи и материални факти, но тъй като често пъти са оцелели във времето само фрагменти, свързването им изисква много труд и много информация за периода, от който произхождат. Случва и един такъв фрагмент да се окаже ключ за разгадаване на цял исторически период. Така от общото към частното и от частното към общото се стига до изграждането на хипотезите за непознати или по-малко познати исторически събития и периоди и се разгадава съдържанието на белите  петна в тях.

Такъв ключов фрагмент от историята на славния стар Кипровец (днес град Чипровци), саксонското присъствие в него и произхода на католицизма в Кипровецко и българските земи  се оказа една незаслужено подминавана каменна статуя на Божията Майка с Младенеца Исус, оцеляла в някогашната българска черква на някогашната трансилванска българска колония Дева. Връзката между тази статуя и кипровецката катедрала „Санкта Мария“ (Sancta Maria) през период от три и половина века проследява предлагания познавателно-публицистичен разказ.

Вингански легенди и предания за Дворин

Свещеният Извор с молитвената станция  

Motto: Корабът, неспирно и мощно порещ морето, оставя зад себе си диря от талази и залутаната ладия на самотен рибар, застигната от талазите, се разлюлява и преобръща, но рибарят не губи вярата си в Божия Дух за своето спасение.

Титу Майореску

(1840 – 1917)

За пришълеца във Винга равнината на винганското землище навярно не се отличава с много и твърде очевидни забележителности. До границите на хоризонта гледката е еднообразна и еднообразието рядко се нарушава от отделни или от китка дървета, най-вече около пътищата, а няколко потока ромолят по дъната на плитки долове. Докъдето стига взорът, безкрайно се простират големи, равни,  плодородни нивя. Толкова повече за винганина е мила всяка една забележителност: в песен той е увековечил „винганското гориче“, в сянката на което преди повече от век се е играло винганското „хоро“, създал е легенди за Качамаговата могила и други интересни места.

Интервю по БНР със Светлана Караджова и Данко Калапиш

На 2 октомври Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България - Фалмис и Данко Калапиш, член на Дружеството, гостуваха на Пламена Бачийска в предаването "Нощен Хоризонт". Александър Лавров, член на УС, се включи по телефона от Враца.