Статии за банатските българи

Благородничката Маргарита Бибич – една българка от Банат с голямо и щедро сърце

Детайли

Написана от Иван Ранков

"Националното чувство трябва да се носи в сърцето, а не толкова да се говори за него.

За онова, което дълбоко се чувства и почита, рядко се говори”

Михай Еминеску
1850 – 1889

Всички днешни българи, учили история, знаят христоматийните примери за нашите големи възрожденски дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви, дали 6 000 000 лв. за строителството на централната сграда на Софийския университет, и Васил Априлов с чиито средства е построена Априловска гимназия в Габрово през 1851-1873 г. Малцина са тези, които дори само са чули, а още по-малко са тези, които са запомнили фамилното име Бибич на едно семейство българи от Банат, създали почти един век по-рано, с личните си дарения, няколко благотворителни фондации.

За датата и мястото на празнуване 150-годишния юбилей на банатската българска книжовна норма

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

Банатската българска книжовна норма безспорно е забележителен факт и високо постижение на културния живот на българския народ и конкретно на българската диаспора, оформила се в политико-географската област Банат в първата половина на ХVІІІ век. Тя е резултат от културното единение на българите от Чипровско и от централна Северна България, намерили там спасение от националния и социалния гнет в Османската империя. В един момент на съществуването си, в средата на ХІХ век, общността е изправена пред нарастваща реална опасност от загуба на българската си същност и дори на римокатолическото си вероизповедание и асимилация, вследствие на процесите, развиващи се в тази част на австрийската империя. Тогава в духовното и културно средище на общността се ражда и разпространява нейната специфична книжовност. Създателите са винганските учители начело с Йозо Рил и Иван Косилков. Като цяло съществуването на тази книжнина носи много силен положителен заряд, но има и някои противоречиви моменти.

За силата на вярата в доброто

Детайли

Написана от Райна Николова

„Вярата без дела е мъртва."

Св. Апостол Яков

Едно от най-малките по площ и население селища в община Долна Митрополия, област Плевен е село Гостиля. Това е едно малко селце, разположено по поречието на река Гостиля, която се влива в река Искър. Намира се на 15 километра от река Дунав и на 13 километра от град Кнежа. Жителите са банатски българи. Много малко се знае за банатските българи по нашите земи. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 година много българи заминават на Запад. Заселват се в областта Банат, намираща се в Сърбия, Румъния и Унгария. Императорът на Австро-Унгарската империя - Франц Йозеф III - издава международен декрет, според който преселилите се българи имат право да се върнат в Родината си. Цар Фердинанд, който властва в България, издава закон, с който оземлява завърналите се българи със земеделска земя за изхранване на семействата им и дворно място за строеж на къща.

Семейство Телбизови и родът на Грасуловите от Стар Бешенов (Банат)

Детайли

Написана от Ани и Петър Телбизови

    
ВЪЗПОМЕНАНИЕ

На 10 април  2015 година честваме сто години от рождението на баща ни проф. д-р Карол Телбизов. Колегите му от Варненския Икономически Университет (дълги години под наименованието ВИНС) бяха на мнение, че той е един от последните учени енциклопедисти - правист, историк, етнограф.

Заедно с майка ни Мария Векова те написаха и издадоха богато илюстрирани научни трудове, посветени на културата и традициите на банатските българи. Основните са “Народната носия на банатските българи” (излиза през 1958 година, издание на БАН) и Сборника умотворения под заглавие  “ Традиционен бит и култура на банатските българи” (1963 г., издание на БАН). Тези книги целят съхраняването на богатото наследство на нашите деди и са скромен принос към многовековната култура на колоритната банатска общност.

ЗА СЪОТНОШЕНИЯТА КУЛТУРА - ВЯРА - РЕЛИГИЯ У ВОЙВОДОВСКИТЕ ЧЕХИ, ИЛИ ЗАЩО ПРОТЕСТАНТИТЕ ОТ ВОЙВОДОВО СЕ ЖЕНЯТ ЗА КАТОЛИЦИ ОТ БЪРДАРСКИ ГЕРАН

Детайли

Написана от Марек Якоубек

Книгата на Марек Якоубек, част от която представяме тук, защото е свързана с банатските българи, може да закупите от тук

Повече снимки тук

Тезата на Пенчев

Тезата за значимостта на религията е своеобразна константа в текстовете, посветени на чешката общност в село Войводово. Става дума за особеност, забелязана от всички, които влизат в непосредствен контакт с тази общност в периода на нейното съществуване между 1900 и 1950 г. (срв. напр. Findeis 1929, Findeis 1930 a, b; Michalko 1936; Mičan 1936), или пък по-късно се занимават с нея. Теоретична рефлексия и обосновка на тази теза за пръв път предлага българският етнолог Вл. Пенчев, чийто проучвания в селото през осемдесетте години на миналия век поставят началото на „новата вълна" в интереса към войводовската проблематика.