Статии за банатските българи

НОВИЯТ ЦАР

XXIX Неделя – Исайя 45, 1.4-6; 1 Солуняни 1, 1-5в; Матей 22, 15-21

Човекът като социално същество е роден, за да живее в “полис”, в онази общност, която е продукт на човешкото битие, и която би могла да се преведе като “град”, “общество”, със строги правила, определяни от държавната власт, от политиката. Така е било от древността до днес, и докато живеем на този свят – за да бъдем хора трябва да живеем в полиса, справедлив или несправедлив, социален или тоталитарен, все плод на човешкото битие. Въпросът е как да живеем добре, как да изградим едно нормално общество, спазвайки естествения закон, който Бог е вложил при Сътворението?

НОВАТА ДРЕХА ЗА ЦАРЯ

XXVIII Неделя – Исайя 25, 6-10а; Филип. 4, 12-14.19-20; Матей 22, 1-14

Човекът като едно социално същество, живее в свят, в който изгражда всеки ден живота си, на базата на социалните контакти с останалите си събратя. В семейството, на работа, в училището, в Църквата, навсякъде и винаги живеем в контакт с другия, а когато другия е Бог, Който кани непрекъснато човека при Себе си, тогава се достига до онази съвършена хармония, която дава смисъл на живота, на цялото ни битие, за да живеем като хора, за да сме хора, за да се стремим към съвършенството и вечния живот.

ТРУДНОТО ЛОЗЕ

/ XXVII Неделя – Исайя 5, 1-7; Филип. 4, 6-9; Матей 21, 33-43 /

С влизането на Исус в Йерусалим и приближаването на Неговото Страдание, Смърт на Кръстта и Възкресение, все повече се сгъстяват мрачните краски в отношенията между Него и заобикалящите Го, в лицето на тогавашния религиозен елит /първосвещениците и стареите народни, смятащи себе си за праведни и вече спасени.

В днешното Свето Евангелие ще срещнем една от най-“песимистичните” притчи, тази за лозарите-убийци, много тясно свързана с първото литургично четиво – лозовата песен на пророк Исайя. Старозаветният пророк предава в началото на своето служение тази невероятно красива песен на Израил, с която иска да припомни осовената роля на този народ – да бъде “лозе” на Господ Саваот, едно лозе насадено на плодородна, наторена местност (Божието избранничество), оградено с плет (Божия Закон – Тората), с изградена кула по средата (Йерусалимския храм) и специален лин за пресоване на гроздето във вино (извършваните жертвоприношения в храма).

 

ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ!

XXVI Неделя – Иезик.18, 25-28; Филип.2, 1-11; Мт.21, 28-32

Често пъти при четене на Божието Слово, особено в Стария Завет, срещаме противопоставяне между беззаконника и праведника, между горделивия и смирения, но едва ли винаги се замисляме откъде тръгва всичко това, откъде идва тази несъвместимост между благочестието и беззаконието.

Последните работници от единадесетия час

XXV Неделя – Исаия 55, 6-9; Филипяни 1, 20с – 27а; Матей 20, 1-16а

В днешните литургични четива можем дълго да съзерцаваме необикновената среща между човека и Бога, или по-точно, между Бога и човека. В първото четиво, взето от пророк Исаия, срещаме горещия призив към покаяние, към обръщането на сърцето към Бога, към едно ново начало. Нечестивецът да се обърне от нечестието си и да стане благочестив, беззаконникът да се откаже от беззаконието и да стане праведен – и всичко това понеже Бог е близо и човека може да се надява на спасение и нов живот.