Статии за банатските българи

БОЖИЯТ ДОМ Е ДОМ ЗА МОЛИТВА

Празник на Освещаването на папската Латеранска базилика – Йезикиил 47, 1-2.8-9.12; 1 Коринтяни 3, 9в-11.16-17; Йоан 2, 13-22

В хода на историята като наниз от събития, личности, достижения на човешкия дух, като, че ли онова, за което отсъждаме за дадена личност най-често е свързано с това, какво е направил, какво е оставил след себе си и почти никога не се питаме каква личност е бил. В днешното тържество на Латеранската папска базилика, всеки вярващ свързва този празник с красивата катедрала на Римския епископ – Папата, базилика-майка на всички църкви в Рим и по света, седалище на Папите до Авиньонското пленничество /1377 г./, която е била изградена в първоначалния си вид от император Константин Велики /324 г./, достроявана и украсявана през цялото ранно Средновековие, плод на човешкия стремеж към Бога, на нуждата да хвалиш Господ с красивото изкуство. Но колко рядко се спираме и замисляме за какво влизаме в храма, с каква цел прекрачваме прага на свещеното място, какво търсим и какво очакваме от срещата си с Бога в Неговото Слово и в Светите тайнства. В днешните четива Исус ни дава точната насока за това как да се държим в Божия Дом.

ВРАТАТА КЪМ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

XXX  Неделя – Изход 22, 21-27; 1 Солуняни 1, 5с-10; Матей 22, 34-40

Животът ни на този свят е една постоянна борба. Всеки от нас, за да живее трябва да се бори, да не се предава. Да се живее добре – това е едно призвание за всички хора, но явно, че не всички го осъществяват или поне желаят да осъществят. Особено днес – във времето на безбожен материализъм във формата на консумизъм, да живееш добре става едно маргинално призвание за малцина, понеже добрия живот е истински живот, врата към вечния живот, към живота с Бога и у Бога, към щастието което всички желаем да достигнем, но все като че ли се изплъзва прогонено от нашето “его”.

НОВИЯТ ЦАР

XXIX Неделя – Исайя 45, 1.4-6; 1 Солуняни 1, 1-5в; Матей 22, 15-21

Човекът като социално същество е роден, за да живее в “полис”, в онази общност, която е продукт на човешкото битие, и която би могла да се преведе като “град”, “общество”, със строги правила, определяни от държавната власт, от политиката. Така е било от древността до днес, и докато живеем на този свят – за да бъдем хора трябва да живеем в полиса, справедлив или несправедлив, социален или тоталитарен, все плод на човешкото битие. Въпросът е как да живеем добре, как да изградим едно нормално общество, спазвайки естествения закон, който Бог е вложил при Сътворението?

НОВАТА ДРЕХА ЗА ЦАРЯ

XXVIII Неделя – Исайя 25, 6-10а; Филип. 4, 12-14.19-20; Матей 22, 1-14

Човекът като едно социално същество, живее в свят, в който изгражда всеки ден живота си, на базата на социалните контакти с останалите си събратя. В семейството, на работа, в училището, в Църквата, навсякъде и винаги живеем в контакт с другия, а когато другия е Бог, Който кани непрекъснато човека при Себе си, тогава се достига до онази съвършена хармония, която дава смисъл на живота, на цялото ни битие, за да живеем като хора, за да сме хора, за да се стремим към съвършенството и вечния живот.

ТРУДНОТО ЛОЗЕ

/ XXVII Неделя – Исайя 5, 1-7; Филип. 4, 6-9; Матей 21, 33-43 /

С влизането на Исус в Йерусалим и приближаването на Неговото Страдание, Смърт на Кръстта и Възкресение, все повече се сгъстяват мрачните краски в отношенията между Него и заобикалящите Го, в лицето на тогавашния религиозен елит /първосвещениците и стареите народни, смятащи себе си за праведни и вече спасени.

В днешното Свето Евангелие ще срещнем една от най-“песимистичните” притчи, тази за лозарите-убийци, много тясно свързана с първото литургично четиво – лозовата песен на пророк Исайя. Старозаветният пророк предава в началото на своето служение тази невероятно красива песен на Израил, с която иска да припомни осовената роля на този народ – да бъде “лозе” на Господ Саваот, едно лозе насадено на плодородна, наторена местност (Божието избранничество), оградено с плет (Божия Закон – Тората), с изградена кула по средата (Йерусалимския храм) и специален лин за пресоване на гроздето във вино (извършваните жертвоприношения в храма).

 

ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ!

XXVI Неделя – Иезик.18, 25-28; Филип.2, 1-11; Мт.21, 28-32

Често пъти при четене на Божието Слово, особено в Стария Завет, срещаме противопоставяне между беззаконника и праведника, между горделивия и смирения, но едва ли винаги се замисляме откъде тръгва всичко това, откъде идва тази несъвместимост между благочестието и беззаконието.