Статии за банатските българи

ВРЕМЕ ЗА НАШЕТО ПОКАЯНИЕ

/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).

ДАДЕНОТО НИ ОТ БОГ ВРЕМЕ - ПРЕДКОЛЕДНОТО ВРЕМЕ

В началото на всяка литургична година, християните имат едно специално време за духовна подготовка преди Рождеството на Исус – Адвентното или Предколедно време. Това са четири недели на покаяние, прошка и размисъл, време наочакване и на бдение. Та нали на самата Бъдни вечер преди Рождество Христово, всички бдим в очакване на среднощната Миса, но ако не сме подготвени за тази необикновена среща с Господ как бихме могли да празнуваме като християни, като истински Божии чеда?

“…И НЕГОВОТО ЦАРСТВО НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ”

Тържество на Христос Цар

Йезик.34,11-12.15-17; 1 Кор.15, 20-26а..28; Матей 25, 31-46

В края на литургичната година Светата Църква празнува голямото тържество на Исус Цар, с което приканва верните да обърнат погледа си към вечността, към срещата с Бога в Небето, онази среща, очаквана през целия живот, и която ще определи вечната ни участ – радост като праведни с Бога в небето или скръб и болка като отхвърлени от Бога в ада. Но това отхвърляне е следствие от нашето отхвърляне на Бога, от крайното и окончателно затваряне на човешкото ни сърце.

ВРЕМЕТО ЗА НАШАТА ОТГОВОРНОСТ

XXXIII Неделя – Притчи 31,10-13.19-20.30-31; 1 Солун.5, 1-6; Матей 25, 14-30

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е сътворен за безсмъртие и за вечен живот, но тази блага надежда не е само безплатен билет от Небето за райското блаженство, но очаква нашето съдействие в спасителния Божий план. Животът ни на земята е безкрайно ценен, дарен от Бога, нашия Отец, и в същото време една голяма отговорност за нас, едно истинско изпитание с непредизвестен изход. Бог желае и очаква спасението на всеки човек, Бог предлага Своята помощ, но никога не налага на човека, понеже му е дарил свободата, свободния избор сам да реши дали да приеме или да отхвърли ценния Божий дар.

БОЖИЯТ ДОМ Е ДОМ ЗА МОЛИТВА

Празник на Освещаването на папската Латеранска базилика – Йезикиил 47, 1-2.8-9.12; 1 Коринтяни 3, 9в-11.16-17; Йоан 2, 13-22

В хода на историята като наниз от събития, личности, достижения на човешкия дух, като, че ли онова, за което отсъждаме за дадена личност най-често е свързано с това, какво е направил, какво е оставил след себе си и почти никога не се питаме каква личност е бил. В днешното тържество на Латеранската папска базилика, всеки вярващ свързва този празник с красивата катедрала на Римския епископ – Папата, базилика-майка на всички църкви в Рим и по света, седалище на Папите до Авиньонското пленничество /1377 г./, която е била изградена в първоначалния си вид от император Константин Велики /324 г./, достроявана и украсявана през цялото ранно Средновековие, плод на човешкия стремеж към Бога, на нуждата да хвалиш Господ с красивото изкуство. Но колко рядко се спираме и замисляме за какво влизаме в храма, с каква цел прекрачваме прага на свещеното място, какво търсим и какво очакваме от срещата си с Бога в Неговото Слово и в Светите тайнства. В днешните четива Исус ни дава точната насока за това как да се държим в Божия Дом.

ВРАТАТА КЪМ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

XXX  Неделя – Изход 22, 21-27; 1 Солуняни 1, 5с-10; Матей 22, 34-40

Животът ни на този свят е една постоянна борба. Всеки от нас, за да живее трябва да се бори, да не се предава. Да се живее добре – това е едно призвание за всички хора, но явно, че не всички го осъществяват или поне желаят да осъществят. Особено днес – във времето на безбожен материализъм във формата на консумизъм, да живееш добре става едно маргинално призвание за малцина, понеже добрия живот е истински живот, врата към вечния живот, към живота с Бога и у Бога, към щастието което всички желаем да достигнем, но все като че ли се изплъзва прогонено от нашето “его”.