Статии за банатските българи

Шест фамилии от Егейска Македония – преселници в Гостиля

Детайли

Написана от Райна Иванова Николова Гр. Плевен

В село Гостиля заедно с банатските българи са живели и преселници от Македония. За тези 120 години от основаването на селото двете преселнически вълни са натрупали много общи спомени, а историята на шестте македонски семейства в Гостиля ще ни покаже как този процес се е осъществил:

По следите на нашите деди и техните корени!

О, нещастна Македонийо,
За теб българският войник води три нещастни войни, даде хиляди жертви, реки от кървави сълзи течаха по твоите полета. Ти успя да запазиш своята вяра и религия, своите духовни ценности, за това говорят спомените на нашите предци, които ще се постарая да опиша.

Началото на Балканската война 1912 год. Никола Иванов, братя Минчеви с техни братовчеди от Македония заселили се в България.

История на католическата енория „Свети Йосиф”, с.Бърдарски геран

Детайли

Написана от отец Койчо Димов

Пътник, който пътува из северозападна България може би при преминаване през Бяла Слатина ще чуе за голямата католическа църква и единствена в целия район – тази в близкото село Бърдарски геран. От историята знаем, че основаването на селото е през 1887 г. с връщането на семейства банатски българи, след 150 годишно изгнание в Банат, Австро-Унгария. Освен банатските българи в селото се заселват и банатски немци в свой квартал, и по-късно ще издигнат своя църква „Дева Мария, Майка на Светата надежда” с бенедиктински манастир и католическо немско училище.

С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията /свещеническия дом/ от първия енорист на селото – отец Лаврентий Манганели, италианец, пасионист /1890 -1894 /. За една година /1894-1895/, енорист е бил Отец Силвестър Лилла, италианец-пасионист, а след него идва полския мирски свещеник Отец Павел Кобиелски, свещенодействал от 1895 до 1909 г., отличил с примерно служение сред бърдарчени и погребан в гробището на селото.

Саксонските рудари, чипровските въстаници от 1688 г. и банатските българи

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

/допълнено и преработено от „Чипровските „саксонци”/

Когато и да заговорим за нашата обща или за родовите си истории, банатските българи стигаме до едно и също откровение: „Всичко започва от Чипровци!”. Годината 1688 е граничен стълб във времето за съдбата на всички банатчани. Прадедите ни по различни причини и пътища  стигат до Банат, но в умовете и сърцата си всички кътаме признателен спомен за онзи останал далече назад във вековете, материално и духовно извисен, аристократично горд, дързък и бунтовно непримирим, прекрасен стар Чипровец-наречен от един свой син „цветето на България”, изпепелен безвъзвратно в пламъците на битката за свобода, но дал началото на уникалната ни общност, приета още преди повече от триста години като желан, равноправен, пълноценен и дори специално  привилегирован член на толкова актуалната за днешната ни България  западноевропейска цивилизация.

Как попаднаха италианци в Бърдарски геран

Детайли

Написана от Мария Кирова

Препрочитайки книгата „История на село Бърдарски геран”, издадена по случай 100 години от основаването на селото, не срещнах името на Леонид Форабоско. Може би защото не е от банатските българи.

Личността Леонид Форабоско играе голяма роля при изграждането на селото ни. По произход е италианец, роден в гр.Моджио, а по образование инженер-архитект, който бил поканен от цар Фердинад да планира селото. по негов проект „уземките” (землянките), където са живели първите преселници, са заменени с хубави еднотипни къщи, строени под една линия в южната и северната страна на улицата. Улиците са прави и широки, за да могат каруците, натоварени със снопи и слама, да могат да се разминават. Спреш ли се на някой кръстопът, виждаш и четирите края на селото.

Основаването на село Драгомирово

Детайли

Написана от Валентин Антонов

Нашият свят се променя, но миналото остава в нас, ние го носим с раждането си, това е начинът на мислене и онази повторяемост, която наричаме традиция.
Част от праотцовското се пренася с родовата памет и словото на сказанието, с фолклора и занаятите, с пъстрите мотиви на шевиците и тъканите, с уредбата на дома и двора.
Дори само за това е оправдано да търсим смисъл в миналото, защото там ще открием идеята за"сегашното" и контурите на "бъдещето".

Да прелистим предисторията, да си припомним откъде са дошли предците ни, да оценим тяхната горест и страдания и копнежа им да са свободни, да свият гнездо на своя земя, която да храни и да поддържа надеждата им за добро бъдеще жива. За мен преселването е една невероятна човешка драма и едновременно нужда по-силна от разума.