Статии за банатските българи

Саксонските рудари, чипровските въстаници от 1688 г. и банатските българи

/допълнено и преработено от „Чипровските „саксонци”/

Когато и да заговорим за нашата обща или за родовите си истории, банатските българи стигаме до едно и също откровение: „Всичко започва от Чипровци!”. Годината 1688 е граничен стълб във времето за съдбата на всички банатчани. Прадедите ни по различни причини и пътища  стигат до Банат, но в умовете и сърцата си всички кътаме признателен спомен за онзи останал далече назад във вековете, материално и духовно извисен, аристократично горд, дързък и бунтовно непримирим, прекрасен стар Чипровец-наречен от един свой син „цветето на България”, изпепелен безвъзвратно в пламъците на битката за свобода, но дал началото на уникалната ни общност, приета още преди повече от триста години като желан, равноправен, пълноценен и дори специално  привилегирован член на толкова актуалната за днешната ни България  западноевропейска цивилизация.

Как попаднаха италианци в Бърдарски геран

Препрочитайки книгата „История на село Бърдарски геран”, издадена по случай 100 години от основаването на селото, не срещнах името на Леонид Форабоско. Може би защото не е от банатските българи.

Личността Леонид Форабоско играе голяма роля при изграждането на селото ни. По произход е италианец, роден в гр.Моджио, а по образование инженер-архитект, който бил поканен от цар Фердинад да планира селото. по негов проект „уземките” (землянките), където са живели първите преселници, са заменени с хубави еднотипни къщи, строени под една линия в южната и северната страна на улицата. Улиците са прави и широки, за да могат каруците, натоварени със снопи и слама, да могат да се разминават. Спреш ли се на някой кръстопът, виждаш и четирите края на селото.

Основаването на село Драгомирово

Нашият свят се променя, но миналото остава в нас, ние го носим с раждането си, това е начинът на мислене и онази повторяемост, която наричаме традиция.
Част от праотцовското се пренася с родовата памет и словото на сказанието, с фолклора и занаятите, с пъстрите мотиви на шевиците и тъканите, с уредбата на дома и двора.
Дори само за това е оправдано да търсим смисъл в миналото, защото там ще открием идеята за"сегашното" и контурите на "бъдещето".

Да прелистим предисторията, да си припомним откъде са дошли предците ни, да оценим тяхната горест и страдания и копнежа им да са свободни, да свият гнездо на своя земя, която да храни и да поддържа надеждата им за добро бъдеще жива. За мен преселването е една невероятна човешка драма и едновременно нужда по-силна от разума.

Винганите в Бърдаре

Първият, който написа родовата си история и я предостави на екипа ни, е Стефан Славов от Бърдарски геран. С негово съгласие я публикуваме тук, за да се ориентират останалите как би могла да изглежда една родова история, такава каквато я виждаме от днешната ни гледна точка, такава каквато бихме могли да реконструираме с общи усилия.

Със сигурност всеки от нас ще намери различен път към миналото и към корените на рода си, но точно това ще е уникалното в бъдещата книга. Очакваме вашите текстове, които да намерят място в първата по рода си инициатива за събиране на родовата памет на банатските българи.

А ето и  историята на Винганете в Бърдаре, разказана увлекателно от Стефан Славов, създал и родовия знак на фамилията:

 винганите в Бърдаре     Винганите в Бърдаре

Родът на Мария /Винганката/ при преселването си от Банат, се заселва в с. Асеново, Плевенско.
Там в семейството на Петра и Стоян с фамилия Кърчеви се раждат децата Петър, Мария, Тинка, Матея и Стоян.

Понеже преселниците в с. Асеново са от с. Винга /днешна Република Румъния/, населението на другите банатски села  в България ги определя като Вингани.

Дамян Францов – Аристократ по дух

Дамян Францов

Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност.

Ще започна представянето на Дамян Францов с част от негово
стихотворение. В него лирическият герой е с „професия –
       строителен работник”.

Познавайки поета, общувайки и докоснала се до него чрез творчеството му, рискувам много, той, със своята чувствителност и скромност, да се изчервява и чувства неудобно, четейки написаното. Зная, че, с ефирните си струни никога не би направил за себе си това описание. Но, ако можех да пиша като него, бих използвала точно тези слова:

ВРЕМЕ ЗА НАШЕТО ПОКАЯНИЕ

/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).