Статии за банатските българи

Как попаднаха италианци в Бърдарски геран

Детайли

Написана от Мария Кирова

Препрочитайки книгата „История на село Бърдарски геран”, издадена по случай 100 години от основаването на селото, не срещнах името на Леонид Форабоско. Може би защото не е от банатските българи.

Личността Леонид Форабоско играе голяма роля при изграждането на селото ни. По произход е италианец, роден в гр.Моджио, а по образование инженер-архитект, който бил поканен от цар Фердинад да планира селото. по негов проект „уземките” (землянките), където са живели първите преселници, са заменени с хубави еднотипни къщи, строени под една линия в южната и северната страна на улицата. Улиците са прави и широки, за да могат каруците, натоварени със снопи и слама, да могат да се разминават. Спреш ли се на някой кръстопът, виждаш и четирите края на селото.

Основаването на село Драгомирово

Детайли

Написана от Валентин Антонов

Нашият свят се променя, но миналото остава в нас, ние го носим с раждането си, това е начинът на мислене и онази повторяемост, която наричаме традиция.
Част от праотцовското се пренася с родовата памет и словото на сказанието, с фолклора и занаятите, с пъстрите мотиви на шевиците и тъканите, с уредбата на дома и двора.
Дори само за това е оправдано да търсим смисъл в миналото, защото там ще открием идеята за"сегашното" и контурите на "бъдещето".

Да прелистим предисторията, да си припомним откъде са дошли предците ни, да оценим тяхната горест и страдания и копнежа им да са свободни, да свият гнездо на своя земя, която да храни и да поддържа надеждата им за добро бъдеще жива. За мен преселването е една невероятна човешка драма и едновременно нужда по-силна от разума.

Винганите в Бърдаре

Детайли

Написана от Administrator

Първият, който написа родовата си история и я предостави на екипа ни, е Стефан Славов от Бърдарски геран. С негово съгласие я публикуваме тук, за да се ориентират останалите как би могла да изглежда една родова история, такава каквато я виждаме от днешната ни гледна точка, такава каквато бихме могли да реконструираме с общи усилия.

Със сигурност всеки от нас ще намери различен път към миналото и към корените на рода си, но точно това ще е уникалното в бъдещата книга. Очакваме вашите текстове, които да намерят място в първата по рода си инициатива за събиране на родовата памет на банатските българи.

А ето и  историята на Винганете в Бърдаре, разказана увлекателно от Стефан Славов, създал и родовия знак на фамилията:

Винганите в Бърдаре Родът на Мария /Винганката/ при преселването си от Банат, се заселва в с. Асеново, Плевенско. Там в семейството на Петра и Стоян с фамилия Кърчеви се раждат децата Петър, Мария, Тинка, Матея и Стоян. Понеже преселниците в с. Асеново са от с. Винга /днешна Република Румъния/, населението на другите банатски села  в България ги определя като Вингани.

Дамян Францов – Аристократ по дух

Детайли

Написана от Валентина Бобойчева

Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност.

Ще започна представянето на Дамян Францов с част от негово
стихотворение. В него лирическият герой е с „професия –
       строителен работник”.

Познавайки поета, общувайки и докоснала се до него чрез творчеството му, рискувам много, той, със своята чувствителност и скромност, да се изчервява и чувства неудобно, четейки написаното. Зная, че, с ефирните си струни никога не би направил за себе си това описание. Но, ако можех да пиша като него, бих използвала точно тези слова:

ВРЕМЕ ЗА НАШЕТО ПОКАЯНИЕ

Детайли

Написана от Отец-дякон Койчо Димов

/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).