Статии за банатските българи

Za “Bukvara”

Детайли

Написана от Гюка Гергулов

Taj useštem či ništa moža da namera, a to moži da nitu gji ima-unezi hurti, prez kujatu da si izkaža gulemotu smutevanji , strašnata buleva zarad idna nimilna, ubijstvena plesnica, dadina na ubraza na idno svetu, idinstvenu i veličanstvenu kulturnu blagu na banatsćite balgare palćene, kujetu i tejna majčin jazić.

U 2010 g. se-j napičetila idna kniga, kujatu s mlogucvetni sluva se isti da badi  ,,Bukvar i Čitanká”, a nad tuje ime sas sluvata na sv. Kiril i Metodij, se tvardi: ,,съвременен български език и български палкенски език”.

За наименованието "Банатски български език"

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

Създаването на банатската-българска книжовна норма през 60-те години на ХІХ век е било предизвикано от неустоимото желание на потомците на покръстените в католицизма крайдунавски павликяни, преобладаващи между банатските българи, да учат четмо и писмо и да изповядват религията си на своя роден език. Многобройността и компактността на заселението на „палкенете” е причината техният диалект естествено да стане основа на банатския-български език.

Вкусът на завръщането

Детайли

Написана от Елеонора Гаджева

Фондация „Работилница за граждански инициативи”, която помага на банатските българи в България от години, публикува на сайта си  http://www.wcif-bg.org поредната вдъхновяваща история от  рубриката  "Разказвачи на истории" с автор Елеонора Гаджева, главен редактор на списание "За хората". Този път тя е посветена на банатските българи от с. Асеново. Избягали за около 200 години от поробената родина, след Освобождението те се завръщат в България, и донасят със себе си нови традиции, танци, носии и разбира се ястия.

Отец Исидор Делин – живот, отдаден на хората

Детайли

Написана от Петър Петров Делин

Отец Исидор Антонов Делин е български католически свещеник. Родил се е в Румънски Банат и се преселил в България петгодишен, заедно с родителите си. Запазил е спомени за нагласата на банатските българи за очакваното от тях преселение, за преселническите несгоди, за надеждите и стремленията им на българска земя за оцеляване и възход, за житейските трудности на многолюдното семейство, за радостите от успеха и разочарованието от несполуките.

Тези спомени, тъгата по близките от ранното разделяне с тях, носталгията, породена от дългогодишното отсъствие от новата му Родина – България, породили у него  желание и подхранили потребност да бъде полезен на своя род, на хората, сред  които живял и работил, на обществото от което произлязъл, на Отечеството. Това свое верую той се опитвал да осъществява освен чрез пряката си работа на църковен служител и със скромна творческа дейност. Благодарение на възпитаното в него чувство за дълг към общество и фамилия, до нас са достигнали ценни данни за миналото на католиците от Никополската епархия, за с. Асеново, за „корена” на неговия род.

При Дамян Францов – достойния рицар на дълга

Детайли

Написана от Валентина Бобойчева

Като наръчник за планински спасители, решение на сложна задача, или бърза реакция след омаломощено „SOS”, като отзвук на ехо или няколкочасова психотерапия… Бих могла да продължа със сравненията, защото наистина чувствата при досега с новата, шеста книга на Дамян Францов, банатски българин от Бърдарски геран, са многопосочни.

Още самата корица с „Лавинното куче” ни повежда към планината, но не онази, спокойната и успокояващата, а другата –  със своите предизвикателства, рискове и опасности. И както е голяма и необятна тя, не можем да предвидим точно какво ни е подготвила и как ще реши да ни посрещне. Но там, някъде, сред вихрушката и ужаса има един приятел, който с муцуна и лапи разравя снега. Със своя усет и нюх, той е спасител.