Статии за банатските българи

Вкусът на завръщането

Фондация „Работилница за граждански инициативи”, която помага на банатските българи в България от години, публикува на сайта си  http://www.wcif-bg.org поредната вдъхновяваща история от  рубриката  "Разказвачи на истории" с автор Елеонора Гаджева, главен редактор на списание "За хората". Този път тя е посветена на банатските българи от с. Асеново. Избягали за около 200 години от поробената родина, след Освобождението те се завръщат в България, и донасят със себе си нови традиции, танци, носии и разбира се ястия.

Мария Иванова

Отец Исидор Делин – живот, отдаден на хората

отец Исидор Делин

Отец Исидор Антонов Делин е български католически свещеник. Родил се е в Румънски Банат и се преселил в България петгодишен, заедно с родителите си. Запазил е спомени за нагласата на банатските българи за очакваното от тях преселение, за преселническите несгоди, за надеждите и стремленията им на българска земя за оцеляване и възход, за житейските трудности на многолюдното семейство, за радостите от успеха и разочарованието от несполуките.

Тези спомени, тъгата по близките от ранното разделяне с тях, носталгията, породена от дългогодишното отсъствие от новата му Родина – България, породили у него  желание и подхранили потребност да бъде полезен на своя род, на хората, сред  които живял и работил, на обществото от което произлязъл, на Отечеството. Това свое верую той се опитвал да осъществява освен чрез пряката си работа на църковен служител и със скромна творческа дейност. Благодарение на възпитаното в него чувство за дълг към общество и фамилия, до нас са достигнали ценни данни за миналото на католиците от Никополската епархия, за с. Асеново, за „корена” на неговия род.

 

При Дамян Францов – достойния рицар на дълга

Лавинното куче

Като наръчник за планински спасители, решение на сложна задача, или бърза реакция след омаломощено „SOS”, като отзвук на ехо или няколкочасова психотерапия… Бих могла да продължа със сравненията, защото наистина чувствата при досега с новата, шеста книга на Дамян Францов, банатски българин от Бърдарски геран, са многопосочни.

Още самата корица с „Лавинното куче” ни повежда към планината, но не онази, спокойната и успокояващата, а другата –  със своите предизвикателства, рискове и опасности. И както е голяма и необятна тя, не можем да предвидим точно какво ни е подготвила и как ще реши да ни посрещне. Но там, някъде, сред вихрушката и ужаса има един приятел, който с муцуна и лапи разравя снега. Със своя усет и нюх, той е спасител.

Изненадата ми

Доказателство, че банатските българи са продукт на пъстра смесица, е и следният разказ, поместен в „Антология на банатската българска литература” и преведен от Иван Банчев, който изненадващо  откри, че е наследник на род с много интересни корени:

Това лято,2010 год., получих подарък от моя добър учител и прекрасен човек Павел  Куков от с. Гостиля. Това са двата тома „Антология на банатската българска литература”. Интересни, ценни и приятни разкази, новели и др. творби, написани на банатския български език. По своему звучат „милно” или тъжно, но точни, близки и познати. Трябва да се изучат, за да бъдат оценени достатъчно високо. Трябва да оценим не по-малко високо заслугата да не бъдат изгубени или забравени на  Мики Марков – съставител на антологията.

До тук всичко беше изненада за мен, но онова, което следваше, не мога да определя с една дума. Това е разказът на Матей Банчов – „Дядо Банчо”. Неволно, без да имам това право, се включих  в старата, но така живо описана история, че самият автор я нарича „истинска приказка”. Позволих си да направя превод на част от нея – това, което ме засяга лично, но не само мен, а и други, които  намерят прилика със себе си .

Шест фамилии от Егейска Македония – преселници в Гостиля

В село Гостиля заедно с банатските българи са живели и преселници от Македония. За тези 120 години от основаването на селото двете преселнически вълни са натрупали много общи спомени, а историята на шестте македонски семейства в Гостиля ще ни покаже как този процес се е осъществил:

По следите на нашите деди и техните корени!

О, нещастна Македонийо,
За теб българският войник води три нещастни войни, даде хиляди жертви, реки от кървави сълзи течаха по твоите полета. Ти успя да запазиш своята вяра и религия, своите духовни ценности, за това говорят спомените на нашите предци, които ще се постарая да опиша.

македонци в Гостиля 1

Началото на Балканската война 1912 год. Никола Иванов, братя Минчеви с техни братовчеди от Македония заселили се в България.

История на католическата енория „Свети Йосиф”, с.Бърдарски геран

Пътник, който пътува из северозападна България може би при преминаване през Бяла Слатина ще чуе за голямата католическа църква и единствена в целия район – тази в близкото село Бърдарски геран. От историята знаем, че основаването на селото е през 1887 г. с връщането на семейства банатски българи, след 150 годишно изгнание в Банат, Австро-Унгария. Освен банатските българи в селото се заселват и банатски немци в свой квартал, и по-късно ще издигнат своя църква „Дева Мария, Майка на Светата надежда” с бенедиктински манастир и католическо немско училище.

С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията /свещеническия дом/ от първия енорист на селото – отец Лаврентий Манганели, италианец, пасионист /1890 -1894 /. За една година /1894-1895/, енорист е бил Отец Силвестър Лилла, италианец-пасионист, а след него идва полския мирски свещеник Отец Павел Кобиелски, свещенодействал от 1895 до 1909 г., отличил с примерно служение сред бърдарчени и погребан в гробището на селото.