Статии за банатските българи

Изненадата ми

Доказателство, че банатските българи са продукт на пъстра смесица, е и следният разказ, поместен в „Антология на банатската българска литература” и преведен от Иван Банчев, който изненадващо  откри, че е наследник на род с много интересни корени:

Това лято,2010 год., получих подарък от моя добър учител и прекрасен човек Павел  Куков от с. Гостиля. Това са двата тома „Антология на банатската българска литература”. Интересни, ценни и приятни разкази, новели и др. творби, написани на банатския български език. По своему звучат „милно” или тъжно, но точни, близки и познати. Трябва да се изучат, за да бъдат оценени достатъчно високо. Трябва да оценим не по-малко високо заслугата да не бъдат изгубени или забравени на  Мики Марков – съставител на антологията.

До тук всичко беше изненада за мен, но онова, което следваше, не мога да определя с една дума. Това е разказът на Матей Банчов – „Дядо Банчо”. Неволно, без да имам това право, се включих  в старата, но така живо описана история, че самият автор я нарича „истинска приказка”. Позволих си да направя превод на част от нея – това, което ме засяга лично, но не само мен, а и други, които  намерят прилика със себе си .

Шест фамилии от Егейска Македония – преселници в Гостиля

В село Гостиля заедно с банатските българи са живели и преселници от Македония. За тези 120 години от основаването на селото двете преселнически вълни са натрупали много общи спомени, а историята на шестте македонски семейства в Гостиля ще ни покаже как този процес се е осъществил:

По следите на нашите деди и техните корени!

О, нещастна Македонийо,
За теб българският войник води три нещастни войни, даде хиляди жертви, реки от кървави сълзи течаха по твоите полета. Ти успя да запазиш своята вяра и религия, своите духовни ценности, за това говорят спомените на нашите предци, които ще се постарая да опиша.

македонци в Гостиля 1

Началото на Балканската война 1912 год. Никола Иванов, братя Минчеви с техни братовчеди от Македония заселили се в България.

История на католическата енория „Свети Йосиф”, с.Бърдарски геран

Пътник, който пътува из северозападна България може би при преминаване през Бяла Слатина ще чуе за голямата католическа църква и единствена в целия район – тази в близкото село Бърдарски геран. От историята знаем, че основаването на селото е през 1887 г. с връщането на семейства банатски българи, след 150 годишно изгнание в Банат, Австро-Унгария. Освен банатските българи в селото се заселват и банатски немци в свой квартал, и по-късно ще издигнат своя църква „Дева Мария, Майка на Светата надежда” с бенедиктински манастир и католическо немско училище.

С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията /свещеническия дом/ от първия енорист на селото – отец Лаврентий Манганели, италианец, пасионист /1890 -1894 /. За една година /1894-1895/, енорист е бил Отец Силвестър Лилла, италианец-пасионист, а след него идва полския мирски свещеник Отец Павел Кобиелски, свещенодействал от 1895 до 1909 г., отличил с примерно служение сред бърдарчени и погребан в гробището на селото.

Саксонските рудари, чипровските въстаници от 1688 г. и банатските българи

/допълнено и преработено от „Чипровските „саксонци”/

Когато и да заговорим за нашата обща или за родовите си истории, банатските българи стигаме до едно и също откровение: „Всичко започва от Чипровци!”. Годината 1688 е граничен стълб във времето за съдбата на всички банатчани. Прадедите ни по различни причини и пътища  стигат до Банат, но в умовете и сърцата си всички кътаме признателен спомен за онзи останал далече назад във вековете, материално и духовно извисен, аристократично горд, дързък и бунтовно непримирим, прекрасен стар Чипровец-наречен от един свой син „цветето на България”, изпепелен безвъзвратно в пламъците на битката за свобода, но дал началото на уникалната ни общност, приета още преди повече от триста години като желан, равноправен, пълноценен и дори специално  привилегирован член на толкова актуалната за днешната ни България  западноевропейска цивилизация.

Как попаднаха италианци в Бърдарски геран

Препрочитайки книгата „История на село Бърдарски геран”, издадена по случай 100 години от основаването на селото, не срещнах името на Леонид Форабоско. Може би защото не е от банатските българи.

Личността Леонид Форабоско играе голяма роля при изграждането на селото ни. По произход е италианец, роден в гр.Моджио, а по образование инженер-архитект, който бил поканен от цар Фердинад да планира селото. по негов проект „уземките” (землянките), където са живели първите преселници, са заменени с хубави еднотипни къщи, строени под една линия в южната и северната страна на улицата. Улиците са прави и широки, за да могат каруците, натоварени със снопи и слама, да могат да се разминават. Спреш ли се на някой кръстопът, виждаш и четирите края на селото.

Основаването на село Драгомирово

Нашият свят се променя, но миналото остава в нас, ние го носим с раждането си, това е начинът на мислене и онази повторяемост, която наричаме традиция.
Част от праотцовското се пренася с родовата памет и словото на сказанието, с фолклора и занаятите, с пъстрите мотиви на шевиците и тъканите, с уредбата на дома и двора.
Дори само за това е оправдано да търсим смисъл в миналото, защото там ще открием идеята за"сегашното" и контурите на "бъдещето".

Да прелистим предисторията, да си припомним откъде са дошли предците ни, да оценим тяхната горест и страдания и копнежа им да са свободни, да свият гнездо на своя земя, която да храни и да поддържа надеждата им за добро бъдеще жива. За мен преселването е една невероятна човешка драма и едновременно нужда по-силна от разума.