Статии за банатските българи

Как са чествали 50-годишнината на Бърдарски геран през 1937 г.

Бърдарски геран


Благодарение на историка Благовест Нягулов и книгата му „Банатските българи“ (С. 1999) имаме възможност да прочетем как любимото ни село е посрещнало 50-годишния си юбилей:

„На 5 и 6 юни 1937 г. се провежда тържествено честване на 50-годишнината от основаването на с.Бърдарски геран, което е организирано от комитет, начело с тамошния католически свещеник Евгений Босилков и кмета на селото Александър Карданов. Честването придобива широк отзвук. По желание на местното население са поканени царя, министри и други официални лица. Гости на „народното тържество“ са апостолическият делегат в България монсеньор Джузепе Мацоли и софийско-пловдивският католически владика монсеньор Викенти Пеев, врачанският областен директор Пращилов и началникът на Видинския гарнизон подполковник Бейков, представител на просветното министерство и др. Поздравителни телеграми се получават от цар Борис III (вероятно по този повод се разпространява слухът, че царят е присъствал на честването), министъра на железниците, пощите и телеграфите Михаил Йовов и други официални лица. На честването присъстват представители на другите общности на банатските българи, сред които е и д-р Витез Бансаги (Георги Велчов), депутат в парламента на Унгария.

От архивите - из бележки на Д-р Евгени Босилков

Евгени Босилков

ИЗ „БЕЛЕЖКИ ЗА ДУХОВНА БЕСЕДА НА Д-Р БОСИЛКОВ ПО ПОВОД ТРУДНОСТИТЕ, СЪЗДАДЕНИ ЗА ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА И ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА РЕЛИГИОЗНОСТТА ВСРЕД КАТОЛИЦИТЕ СЛЕД НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ ЗА КАТОЛИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ В СТРАНАТА“

ДА – ВРАЦА ; ф. 69к, оп.1, а.е. 80, л. 63-67. ОРИГИНАЛ. РЪКОПИС.
 
Ръкописът е на немски език; не е датиран и не е подписан, но доказано принадлежи на перото на монс. Босилков и по съдържание сравнително сигурно може да се отнесе към периода 1949-52 г., когато се увеличават пречките, създадени  пред католическата царква след приемането на Закона за вероиздповеданията.
 
Състоянието на религиозността сред нашите кръгове в момента е един факт, относно който не бива да изпадаме в заблуждение – външно или вътрешно. Който познава с точност условията би могъл понякога да се стресне от бездната, която се открива пред погледа му.

Отец Иван Софранов - още една връзка с Блажения Евгений Босилков

отец Иван Софранов

На 26 декември 2011 г. се навършиха 14 години от кончината на отец Иван Софранов - човекът, на когото всички ние дължим започването на процеса за беатификацията на Блажения Евгений Босилков. Един забравен син на Бърдарски геран, живял в чужбина, но останал свързан с България и родния дом до последен дъх .

...........................................

Иван Софранов е роден на 6 юли 1923 г. в село Бърдарски геран, Врачанско. На 12-годишна възраст изразява желание да влезе в Обществото на отците пасионисти, поради което е изпратен за една година в малката семинария в Свищов. Година по-късно отец Евгений Босилков, бъдещият епископ и мъченик на Никополска епархия, го изпраща в град Хаастрехт, Холандия, за да продължи образованието си в тамошната Духовна семинария.

Накратко: За създаването, опазването и развитието на банатския-български книжовен език

Корицата на Буквар и читанка При заселването си в Банат потомците на бежанците от Чипровско освен българската си писменост и висока култура донасят и влиянията, получени от широките си контакти с други народи. В общността им е добре позната хърватската писменост (запазеният Чипровски препис на Саксонския рударски закон, съхраняван днес гр.Сплит, е преведен на български език, но е изписан с латиница). Техният духовен и книжовен елит, който завършва Илирийския колеж в Лорето (Италия) ползва и латински език. По вековна традиция с тях вървят монаси францисканци от провинция Сребърна Босна, донесли като писменост и старинната Босненска кирилица и тя над един век се употребява във Винга. По време на кръстосванията и заселенията си по земите на север от Дунав: Влашко, Седмиградско и Банат, въпреки преживените трагични сътресения, чипровчани запазват големите си финансови възможности и първата им грижа на всяко ново място е строителство на църква, францискански манастир и училище и доставяне на религиозна и образователна литература. 

Za “Bukvara”

Taj useštem či ništa moža da namera, a to moži da nitu gji ima-unezi hurti, prez kujatu da si izkaža gulemotu smutevanji , strašnata buleva zarad idna nimilna, ubijstvena plesnica, dadina na ubraza na idno svetu, idinstvenu i veličanstvenu kulturnu blagu na banatsćite balgare palćene, kujetu i tejna majčin jazić.

U 2010 g. se-j napičetila idna kniga, kujatu s mlogucvetni sluva se isti da badi  ,,Bukvar i Čitanká”, a nad tuje ime sas sluvata na sv. Kiril i Metodij, se tvardi: ,,съвременен български език и български палкенски език”.