Статии за банатските българи

За силата на вярата в доброто

Детайли

Написана от Райна Николова

„Вярата без дела е мъртва."

Св. Апостол Яков

Едно от най-малките по площ и население селища в община Долна Митрополия, област Плевен е село Гостиля. Това е едно малко селце, разположено по поречието на река Гостиля, която се влива в река Искър. Намира се на 15 километра от река Дунав и на 13 километра от град Кнежа. Жителите са банатски българи. Много малко се знае за банатските българи по нашите земи. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 година много българи заминават на Запад. Заселват се в областта Банат, намираща се в Сърбия, Румъния и Унгария. Императорът на Австро-Унгарската империя - Франц Йозеф III - издава международен декрет, според който преселилите се българи имат право да се върнат в Родината си. Цар Фердинанд, който властва в България, издава закон, с който оземлява завърналите се българи със земеделска земя за изхранване на семействата им и дворно място за строеж на къща.

Семейство Телбизови и родът на Грасуловите от Стар Бешенов (Банат)

Детайли

Написана от Ани и Петър Телбизови

    
ВЪЗПОМЕНАНИЕ

На 10 април  2015 година честваме сто години от рождението на баща ни проф. д-р Карол Телбизов. Колегите му от Варненския Икономически Университет (дълги години под наименованието ВИНС) бяха на мнение, че той е един от последните учени енциклопедисти - правист, историк, етнограф.

Заедно с майка ни Мария Векова те написаха и издадоха богато илюстрирани научни трудове, посветени на културата и традициите на банатските българи. Основните са “Народната носия на банатските българи” (излиза през 1958 година, издание на БАН) и Сборника умотворения под заглавие  “ Традиционен бит и култура на банатските българи” (1963 г., издание на БАН). Тези книги целят съхраняването на богатото наследство на нашите деди и са скромен принос към многовековната култура на колоритната банатска общност.

ЗА СЪОТНОШЕНИЯТА КУЛТУРА - ВЯРА - РЕЛИГИЯ У ВОЙВОДОВСКИТЕ ЧЕХИ, ИЛИ ЗАЩО ПРОТЕСТАНТИТЕ ОТ ВОЙВОДОВО СЕ ЖЕНЯТ ЗА КАТОЛИЦИ ОТ БЪРДАРСКИ ГЕРАН

Детайли

Написана от Марек Якоубек

Книгата на Марек Якоубек, част от която представяме тук, защото е свързана с банатските българи, може да закупите от тук

Повече снимки тук

Тезата на Пенчев

Тезата за значимостта на религията е своеобразна константа в текстовете, посветени на чешката общност в село Войводово. Става дума за особеност, забелязана от всички, които влизат в непосредствен контакт с тази общност в периода на нейното съществуване между 1900 и 1950 г. (срв. напр. Findeis 1929, Findeis 1930 a, b; Michalko 1936; Mičan 1936), или пък по-късно се занимават с нея. Теоретична рефлексия и обосновка на тази теза за пръв път предлага българският етнолог Вл. Пенчев, чийто проучвания в селото през осемдесетте години на миналия век поставят началото на „новата вълна" в интереса към войводовската проблематика.

Зимни размисли на един банатчанин

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

Hájdat da smi idno družstvu!

  
Отмина безснежната, но светла и радостна Коледа на 2014 г, по Нова Година здраво застудя, наваля сняг и времето ме затвори в къщи. Скорошна контузия ме държи далеко от опасно заледените и хлъзгави улици. Кротувам си на топло, боря болежката и ми идват едни такива ба-а-авни, кротки, дълбоки мисли за досегашния ми живот, нещо като опит за равносметка: „След няколко месеца ще ми чукнат 70-те. Не натрупах състояние, не напреднах много в службата, най-голямата ми гордост са добрите ми деца и внуци.”

Още когато се пенсионирах, ми хрумна мисълта да се задълбая в семейната история и да оставя на моите млади нещо черно на бяло за нашите предци, за да не се чувстват безродници, но ми се видя непосилно и бързо-бързо я пропъдих. Десетина години след това нещата се извъртяха. Сдобих се с компютър, голяма помощ в писането за всеки несръчен разказвач, включих се в поредицата „Родовата памет на банатските българи”, в социалните мрежи намерих много съмишленици, привлечени от прелюбопитното ни банатско минало, завъдих приятелства из цялата банатска общност, за каквито до тогава не смеех и да мечтая. Безкраен свят, само да имаш време да му отделиш. А у мене време бол, цялото на мое разположение.

Леополд Косилков – учител-„будилник” за образованието във Винга

Детайли

Написана от Иван Ранков

„Образованието е едно второ слънце, за тези, които го имат” Хераклит от Ефес (540-470г. пр.н.е), философ, основател на диалектиката

Учителят е онзи, който определя в най-голяма степен успеха на ученика в живота. Той е онзи, който отваря ума и сърцето на детето към жаждата за познание, към желанието да знае колкото може повече и по-добре, да възприема моралните и духовните норми на обществото, да уважава себе си и хората  около себе си, да расте като човек честен и правдив, добър и съчувствен, скромен и толерантен, достоен в постъпките си.
От край време учителите с призвание се гордеят с поколенията ученици, които са възпитали, а техните ученици се гордеят със своите учители и  често срещаме хора, които признават, че са успели в живота си защото са имали щастието да имат добър учител.
Един от най-бележитите учители, допринесли за възпитанието на много поколения ученици, за подготовката и развитието на обучението, също и за разцвета на духовната култура на българите във Винга е Леополд Косилков. Този велик син на Винга поема от предшествениците си като олимпийски факел пламъка на българската култура и неуморно го носи към върха, откъдето се вижда най-добре хоризона на познанието и тайните на науката.