Статии за банатските българи

Селото, което накара един художник да мечтае

пелов

Когато идва за пръв път в Бърдарски геран, младият банашки зет Цветан Пелов, току-що е завършил Художествената академия в София, специалност илюстрация на книгата. Този факт ще окаже своето влияние върху първите му опити да пресъздаде видяното. И макар че не идва отдалече, а от съседното по землище село Крушовица, той попада в очарователната атмосфера на селото с двете църкви и шарените къщи. Това очарование е толкова силно, че той нарича селото шеговито „Моята чужбина“. И не само това – кръстосва във всяка свободна минута улиците и не може да се нагледа на живописните гледки на хора, къщи и обичаи. Днес сме свикнали само туристите така да кръстосват и да щракат със своите фотоапарати. Художникът обаче обикаля със своя скицник и пред учудените погледи на местните хора, несвикнали на такова внимание към ежедневието си, скицира от натура къщи и хора.

Чипровското въстание 1688 г.

През един безоблачен летен ден се развличах с гледката през илюминатора на самолет, който летеше във въздушен коридор над Южна Италия и Гърция. От височина 10 000м  не се виждаха подробности от земните пейзажи, но преобладаващият в тях жълто-червеникав цвят ми напомняше за пустиня и за горещ сахарски вятър и ми действаше тягостно. След време самолетът взе курс на Север. Скоро отдолу се ширна простиращо се до хоризонта море от плътна свежа зеленина, а командирът на екипажа съобщи, че сме прелетели над българо-гръцката граница. Навярно така биха изглеждали отдалече, ако съществуват, прохладните градини на земния рай. Това се случи преди доста години, но и до днес пазя спомена от това преживяване. През собствените си очи разбрах какви чудесни условия за живот предлага и е предлагала на обитателите си родната ми земя от най-древни времена. И много племена и народи са се опитвали да се настанят на нея, но само нашите предци са устояли правото си на това. Историята и настоящето го потвърждават.

Как са чествали 50-годишнината на Бърдарски геран през 1937 г.

Бърдарски геран


Благодарение на историка Благовест Нягулов и книгата му „Банатските българи“ (С. 1999) имаме възможност да прочетем как любимото ни село е посрещнало 50-годишния си юбилей:

„На 5 и 6 юни 1937 г. се провежда тържествено честване на 50-годишнината от основаването на с.Бърдарски геран, което е организирано от комитет, начело с тамошния католически свещеник Евгений Босилков и кмета на селото Александър Карданов. Честването придобива широк отзвук. По желание на местното население са поканени царя, министри и други официални лица. Гости на „народното тържество“ са апостолическият делегат в България монсеньор Джузепе Мацоли и софийско-пловдивският католически владика монсеньор Викенти Пеев, врачанският областен директор Пращилов и началникът на Видинския гарнизон подполковник Бейков, представител на просветното министерство и др. Поздравителни телеграми се получават от цар Борис III (вероятно по този повод се разпространява слухът, че царят е присъствал на честването), министъра на железниците, пощите и телеграфите Михаил Йовов и други официални лица. На честването присъстват представители на другите общности на банатските българи, сред които е и д-р Витез Бансаги (Георги Велчов), депутат в парламента на Унгария.

От архивите - из бележки на Д-р Евгени Босилков

Евгени Босилков

ИЗ „БЕЛЕЖКИ ЗА ДУХОВНА БЕСЕДА НА Д-Р БОСИЛКОВ ПО ПОВОД ТРУДНОСТИТЕ, СЪЗДАДЕНИ ЗА ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА И ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА РЕЛИГИОЗНОСТТА ВСРЕД КАТОЛИЦИТЕ СЛЕД НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ ЗА КАТОЛИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ В СТРАНАТА“

ДА – ВРАЦА ; ф. 69к, оп.1, а.е. 80, л. 63-67. ОРИГИНАЛ. РЪКОПИС.
 
Ръкописът е на немски език; не е датиран и не е подписан, но доказано принадлежи на перото на монс. Босилков и по съдържание сравнително сигурно може да се отнесе към периода 1949-52 г., когато се увеличават пречките, създадени  пред католическата царква след приемането на Закона за вероиздповеданията.
 
Състоянието на религиозността сред нашите кръгове в момента е един факт, относно който не бива да изпадаме в заблуждение – външно или вътрешно. Който познава с точност условията би могъл понякога да се стресне от бездната, която се открива пред погледа му.

Отец Иван Софранов - още една връзка с Блажения Евгений Босилков

отец Иван Софранов

На 26 декември 2011 г. се навършиха 14 години от кончината на отец Иван Софранов - човекът, на когото всички ние дължим започването на процеса за беатификацията на Блажения Евгений Босилков. Един забравен син на Бърдарски геран, живял в чужбина, но останал свързан с България и родния дом до последен дъх .

...........................................

Иван Софранов е роден на 6 юли 1923 г. в село Бърдарски геран, Врачанско. На 12-годишна възраст изразява желание да влезе в Обществото на отците пасионисти, поради което е изпратен за една година в малката семинария в Свищов. Година по-късно отец Евгений Босилков, бъдещият епископ и мъченик на Никополска епархия, го изпраща в град Хаастрехт, Холандия, за да продължи образованието си в тамошната Духовна семинария.