Статии за банатските българи

ШЕСТ И ПОЛОВИНА ВЕКА НАЕДНО

 В началото на месец март се навършват  275 години

от първото голямо заселване на българи в Банат през 1738 г.

                       Нетрадиционно за някои моменти от предисторията на банатските българи

          За банатските българи в масовото съзнание е запечатано, че са католици и бежанци от Чипровското въстание, заселили се в областта Банат на „Австро-Унгария”. В тази представа има сериозни хронологични и други неточности, често допускани дори от образовани, интелигентни хора:

       - неправилно се свързва заселването с дуалистичната Австро-Унгарска империя, създадена чак век и четвърт след него, след унгарската национална революция, в която участват и банатските българи, а в Банат ги настанява австрийското правителство.      

        - пропуска се, че между Чипровското въстание и заселването стои над половин век на тежко скиталчество из Влашко и Трансилвания;

        - извън общността почти не се знае, че банатските българи произхождат от две части на България, раздалечени на стотици километри и са я напуснали с разлика от около 40 години;

Кой си ти и за какво се бориш?

pustoshИнтересна питанка, доста често използвана като чисто хумористична закачка. Нека се опитаме да отговорим съвсем сериозно и честно този път – без скрити и измислени идеали, без позоваване на нечии чужди истини, без лъжа. Ще можем ли? Или по-скоро се страхуваме да не бъдем осъдени от обществото за това, което искаме, за това, което всъщност сме?

Едни обикновено се изтъкват като пътеводни светлини с необятни възможности, велики таланти, поставят си етикети,  които сами не разчитат. Философи и вечни опоненти. По-просто казано – въздух под налягане.
Други пък са носители на истинки потенциал и заряд, но не го признават и показват, защото гонят нечии чужди цели, насадени ценности, които не разбират, но въпреки това следват. Страдат от липса на смелост и като коне с капаци вървят под натиск в коловоза.

Има и трета група. Жертвите на слободията. Тези хорица, които са попаднали под ботуша на низкия морал, на недоглеждането и некачественото образование  (като под това нямам предвид само училището, защото така или иначе образователната система е пълен провал), на родители, които не са успяли да им дадат необходимото внимание и любов, от които има нужда всяко дете, за да се изгради като достойна личност и човек с голямо Ч. Оправдания винаги има – безпаричие, липса на време, „системата е виновна“ и т.н. Но има и точно обратните примери, пред които затваряме очи, защото ни е неизгодно да признаем собствения си провал.

За банатските българи в ново изследване


 

В монографията на Пенка Пейковска "БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УНГАРИЯ ПРЕЗ ХІХ-ХХ ВЕК. Миграции и историко-демографска характеристика", издание на Институт за исторически изследвания при БАН, София, 2011, 400 с., ISBN 978-954-2903-07-9, намираме интересни данни за банатските българи.

Препоръчваме я на всички приятели на банатските българи!

Монографията е посветена на българските общности в Унгария - банатските българи (до 1920 г.), българските градинари (до 1920 г.), студенти (до 1944 г.) и интелигенция (до 2000 г.). Представени са демографските им характеристики и някои социално-антропологически аспекти на тяхното развитие през ХІХ и ХХ в.: структури по пол, възраст, вероизповедание, брачност, заетост и занятие, грамотност и образование, както и тяхната идентичност, интеграция и асимилация през призмата на количествени показатели за билингвизъм, етнически хетерогенни семейства, гражданство и др. Проследени са трудовите сезонни, детски и образователни миграции на българското население между България и Унгария, вследствие на които те се формират и попълват, с цел да се направи принос към историята на движенията на населението между Балканите и Централна Европа.

Селото, което накара един художник да мечтае

пелов

Когато идва за пръв път в Бърдарски геран, младият банашки зет Цветан Пелов, току-що е завършил Художествената академия в София, специалност илюстрация на книгата. Този факт ще окаже своето влияние върху първите му опити да пресъздаде видяното. И макар че не идва отдалече, а от съседното по землище село Крушовица, той попада в очарователната атмосфера на селото с двете църкви и шарените къщи. Това очарование е толкова силно, че той нарича селото шеговито „Моята чужбина“. И не само това – кръстосва във всяка свободна минута улиците и не може да се нагледа на живописните гледки на хора, къщи и обичаи. Днес сме свикнали само туристите така да кръстосват и да щракат със своите фотоапарати. Художникът обаче обикаля със своя скицник и пред учудените погледи на местните хора, несвикнали на такова внимание към ежедневието си, скицира от натура къщи и хора.

Чипровското въстание 1688 г.

През един безоблачен летен ден се развличах с гледката през илюминатора на самолет, който летеше във въздушен коридор над Южна Италия и Гърция. От височина 10 000м  не се виждаха подробности от земните пейзажи, но преобладаващият в тях жълто-червеникав цвят ми напомняше за пустиня и за горещ сахарски вятър и ми действаше тягостно. След време самолетът взе курс на Север. Скоро отдолу се ширна простиращо се до хоризонта море от плътна свежа зеленина, а командирът на екипажа съобщи, че сме прелетели над българо-гръцката граница. Навярно така биха изглеждали отдалече, ако съществуват, прохладните градини на земния рай. Това се случи преди доста години, но и до днес пазя спомена от това преживяване. През собствените си очи разбрах какви чудесни условия за живот предлага и е предлагала на обитателите си родната ми земя от най-древни времена. И много племена и народи са се опитвали да се настанят на нея, но само нашите предци са устояли правото си на това. Историята и настоящето го потвърждават.

Как са чествали 50-годишнината на Бърдарски геран през 1937 г.

Бърдарски геран


Благодарение на историка Благовест Нягулов и книгата му „Банатските българи“ (С. 1999) имаме възможност да прочетем как любимото ни село е посрещнало 50-годишния си юбилей:

„На 5 и 6 юни 1937 г. се провежда тържествено честване на 50-годишнината от основаването на с.Бърдарски геран, което е организирано от комитет, начело с тамошния католически свещеник Евгений Босилков и кмета на селото Александър Карданов. Честването придобива широк отзвук. По желание на местното население са поканени царя, министри и други официални лица. Гости на „народното тържество“ са апостолическият делегат в България монсеньор Джузепе Мацоли и софийско-пловдивският католически владика монсеньор Викенти Пеев, врачанският областен директор Пращилов и началникът на Видинския гарнизон подполковник Бейков, представител на просветното министерство и др. Поздравителни телеграми се получават от цар Борис III (вероятно по този повод се разпространява слухът, че царят е присъствал на честването), министъра на железниците, пощите и телеграфите Михаил Йовов и други официални лица. На честването присъстват представители на другите общности на банатските българи, сред които е и д-р Витез Бансаги (Георги Велчов), депутат в парламента на Унгария.