Статии за банатските българи

150 г. от началото на банатската българска книжовност

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

„Върви, народе възродени,

 към светла бъднина върви,

 с книжовността, таз сила нова,

 съдбините си ти поднови!”

Началото на банатската-българска книжовност

(кратка хронология)

Видният български езиковед д-р Любомир Милетич (по-късно академик и председател на БАН) на два пъти посещава Банат за да изучава езика на банатските българи, който изгнанието и откъснатостта са „консервирали” във времето:

• през 1896 г. Винга и Бешенов;
• през 1898 г. Винга.

Проучванията си описва в публикацията „Книжнината и езикът на банатските българи” поместена в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” кн. ХVІ – ХVІІ, 1900 г. Тази публикация е основният източник, използван тук, за най-важните събития около възникването и официалното утвърждаване на банатската българска книжовност около средата на ХІХ в. В следващите редове събитията са подредени във времето и са описани накратко.

Задава се 150 - годишен юбилей!

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

Преди година отпразнувахме в Стар Бешенов 275 г. от заселването му, всъщност и от първото голямо заселване на българи в Банат според известните ни днес официални документи. След година идва друга важна годишнина, сравнима по значение за цялата ни общност с Чипровското въстание, 150 г. от началото на банатската българска книжовност, истински юбилей според библейските изисквания за кратност на 50–годишен интервал.

Празникът в Асеново на 1 ноември

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

  
     Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.

Немската общност в Али Анифе (Добруджа)

Детайли

Написана от превод - Весела Пелова

На вниманието на нашите читатели представяме и преводът на немскоезичната хроника на енорията в Али Анифе. Сърдечни благодарности изказваме на Весела Пелова за положения труд при превода!

Селището Али-анифе лежи на 20 км. северно от окръжния град Добрич, отдалечено на около 2 км. от държавното шосе Добрич-Силистра. Надморската височина е повече от 300 м. Около селото е равна, тук-там хълмиста, плодородна земя, създадена за  жито и царевица, както и за останалите летни култури като ечемик, овес, бобове и т.н., които растат добре, в случай че през пролетта падне достатъчно дъжд и само при по-дълго засушаване, което е рядкост, настъпва тотално пресъхване на земята.

Почвата е тлъст чернозем, при дъжд става лепкава и тинеста. Само през летните месеци май, юни, юли и част от август, когато полетата са разцъфтели в цветни премени и златните класове на полето растат, човек може да каже, че нашата област е хубава. Но през есента и зимата обикновено, когато полетата са празни, изгледът на цялата област е траурен и малко подтискащ. Тук почти няма гори, освен малки акациеви плантации, както и няма реки, освен скромни блата.

Хроника на немската енория Али Анифе в Добруджа

Детайли

Написана от falmis.org

Този ръкопис е намерен в Държавния архив в Русе през 2007 г. и оттогава чакаше своите преводачи. За немската енория има две хроники – една написана на френски език от отец Блазиус и друга на немски език. Преводът от френски дължим на Евгения Косатева, а обработката и бележките - на Ангел Косатев. Благодарим им за доброволния труд в името на каузата за запазване на паметта на някогашните католически огнища.

Очакваме превода от немски език, подготвян от Весела Пелова, Държавен архив – Враца.

Снимката на храма е направена от екип на РИМ - Добрич.

Селото, останало от немската колония сега носи името Добрево и се намира в Североизточна България, в община Добричка, област Добрич.
Някога в селото са живели немски колонисти-католици - добруджански немци. Носело е името Али Анифе калфа, а след 1940 г. е прекръстено на Германци заради населението си. Преселват се обратно в Германия според хитлеровата политика Heim ins Reich скоро след това, заедно с германците от Северна Добруджа. През 1943 г. в село Германци, Никополска епархия, има все още 150 католици.
В Али Анифе някога е живял Йовковия герой от "Песента на колелата", Сали Яшар-майстора на каруци.

Църквата е била продадена от епископа и днес е превърната в православен храм.

Хроника на енория Али Анифе, започната на 1 януари 1927 год.

Кратък преглед от 1903 год. насам
  
Малката енория Али Анифе е създадена, накратко казано, през ноември 1909 год. От тогава литургиите в енорията  се отслужват редовно и до наши дни. Преди тази дата, общността е посещавана и обслужвана от време на време от Преподобния отец Франц Кунгс, енорист на Ендже. Тук вечерно време, от това малко село, идва и един учител по немски - Антон Едер, за да подготвя децата за Първо причастие. Имало е също и един бивш брат от Общността на Християнските училища. Хората от Калфа му били много признателни, защото останал дълги години при тях. Той е интерниран от румънците в Молдова през 1916 год. и се завръща тук  година и половина след това, след неизброими  лишения и страдания по време на изселването и след няколко месеца той почива при енориста на Калфа, вследствие на преживяното. Неговата смърт била дълбоко благочестива, след като приема необходимите църковни тайнства, на 23 май 1918 год. Бива погребан в католическото гробище на Али Анифе. Нека почива в мир!