Статии за банатските българи

Епископ Никола Станиславич (1694-1750)

Епископ Никола Станиславич е роден през 1694 г. в Крайова в известно българско павликянско семейство. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1725 г. е ръкоположен за епископ на Никополската епархия и за водач на католиците в Малка Влахия. Загрижен за българите католици в България, за да не загубят вярата си при гоненията от турците, ги вика да се преселят във Влашко. От 1725 до 1731 г. повече от 2 000 българи се преселват. За да не ги застигнат отново турците при оттеглянето на австрийските войски, им помага да се заселят в Банат. Банатските българи пристигат в Стар Бешенов в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската книга. Тази дата се приема като рождена дата за Стар Бешенов. Българите чипровчани основават Винга през 1741 г.

През 1739 г. епископ Никола Станиславич става чанадски епископ в Темешвар. Единадесет години служи на верните, като дели с тях трудностите. През 1750 г., на 56 години предава духа си на Господа. Погребан е в криптата на катедралата на Тимишоара. На гроба му пише: „ Тук почива брат Никола Станиславич, монах от провинцията на България и Влахия, от реда на францисканците минорити, основан от свети Франциск; Чанадски епископ, грешник, молете Бог за него“.

“Dugadjáji ud istotijata na balgarete i na balgarete-palćene“

Събития от историята на българите и на българите-павликяни

„Събития от историята на българите и на българите-павликяни“

 Uvod

Ние, банатските българи, които живеем вече повече от 275 години откъснати от нашата Родина и от българския народ, досега не сме имали възможност да познаваме историята на нашия народ и всички славни дела, които са извършили българите в миналото. Тук в Банат за тези неща никой не е писал. Ние повече познаваме събития от историята на Австрия, на Унгария и в последно време на Румъния; историята на народите, с които живеем заедно. Мнозина от нас са чували за Мария Терезия, за Ферец Йошка, за Matjas kiralj или за Mircea cel Batrin и т.н.

Покрай това разбираме, че тези народи са горди с техните водачи и с онези неща, които те са извършили за доброто положение на хората. В същото време много от нас мислят, че ние българите не сме никой и нямаме с какво да се похвалим. Това се случва, защото не познаваме какво са били българите в миналото, колко славни дела са извършили, много пъти не само за себе си, но и за всички народи в Европа.

Ние, които сме имали възможността и случая да се запознаем с историята на българите, сме достигнали до съзнанието, че сме достойни хора и горди от това, което са достигнали и извършили нашите предци, българския народ. Според че досега за тези неща не се е писало почти нищо на нашия банатски български език, реших да напиша накратко по-главните събития от нашата история, които мисля, че ще помогнат да достигнат и други братя до състоянието да са радостни и горди, че са част от една славна нация, българския народ. Да видят, че и ние като хора и нация, във всичко сме на висотата на другите народи в Европа.

В книгата ще намерите написано как се е била основана сегашната българска държава, как се е въздигнала да бъде третата или по някой път и втората сила в Европа, и каква голяма култура е създала за всички славянски народи на Изток. Също така ще споменем и тежките години на упадък под властта на гърците и после 500-годишното робство под властта на турците.

Стар Бешенов, 3 март 2013 г. на деня на заселването в Банат.

Отец Иван Василчин, енорийски свещеник

PREDHURTA

Istorijata na idin narud ali na idna nacija ij mlogu glavna. Ta pukazva kuje ij blo negvotu mestu medju drugjiete narudi i sas kakvi dubri i gulemi pravbi ij pumognal za vazdiganjetu na celescija narud.

A nija balgarete, zajistu ima za kako da smi falosi sas nasta istorija. U naste zili tice kravta na tri gulemi narude: trakve, slavijane i balgare! Naste dedve sa navarsli izvanredni, glavni i dubri pravbi za mlogjie narude. Slavijanskata pismenus u Bulgarija se-j razvila i s tuj smi duneli krastijanstvotu blizu du dusite na sate slavijane. Smi imali gulemi i jaci carstva, puznati i pustuvani pu celija svet. Smi spasili Evropa ud arabete i smi ja upazli krastijanska. I mlogje drugje...

Nija balgarete smi idna jaka i kurava nacija. 500 gudini smi bli pud turcete, ama prez satu tuj vreme smi se borli da se uslubudim. Naste dedve zarad tuj sa moreli da dodat u Banata, spured ci sa se borli da udfarati turscite umaci. Sled maj 500 gudini smi se uslubudili, durkatu mlogje drugje naciji bi se izgubili u tuj vreme. Nija balgarete-palcene ud Banata ij dubre da si puznavami istorijata - idna pruslavna istorija na idin pruslavin narud, s kujatu treba da se falosejmi.

I etu ci sled tolkus vreme, ti dragji citatelij, darzis u racte idna glavna kniga, napisana na nasa jazic, u novotu vreme. Mlogu glavnu ij ci knigata ij napisana na narudin jazic, to jest na nasa dijalekt, detu gu hurtuvami u katadenjsnija zuvot i kojtu smi dlazni da gu upazim, zastotu ij jazika na naste dedve. A za da si upazim jazika treba, ne sam da gu hurtuvam, negu i da cetem na negu.

Guspudin Jani Vasilcin za dalgju ij prepravel taze kniga, nekolku gudini. Mlogu hubeve napisana, ta sadarze sate glavni momente ud nasta istorija, ud utemelevanjitu na Balgarskata darzava du dnes. Guspudin Vasilcin ij ne sam nasa dusevin pastir, negu i idin gulem balgarin-palcenin, taj kacetu ij prepuznat i u Bulgarija. A nasta nadezde ij ci i nadalja s negvata rabota i s negvite knigji za pudarze palcenskata dusa i nastu zapazvanji kaca balgare-katulicane.

Mlogu hubanci se pade, ci knigata se trukva u gudinata u kujatu se navarsvat 275 gudini ud nastu naselvanji u Star Bisnov i 800 gudini ud parvotu spumenevanj na nastu selu. Obstinata ud Star Bisnov, BDB-R i Bisnovskata Katulicanska Paracija smi imali briga da se napicetati zadosta knigji taj ci da ja ima u seku kasta na balgarete-palcene ud Banata, taze NASTA ISTORIJA.

 

Star Bisnov, 12.03.2013g

Gjusi Nakov,
Birov na Star Bisnov i
Pocetin konsul na Bulgarija u Timisvar

Предговор

Историята на един народ, или на една нация, е много важна. Тя показва кое е било неговото място между другите народи и с какви добри и големи дела е подпомогнал въздигането на човечеството.

А ние българите също имаме с какво да се гордеем с нашата история. В нашите вени тече кръвта на три големи народи: траки, славяни и българи. Нашите деди са извършили невероятни, важни и добри дела за мнозина народи. Славянската писменост се е развила в България и с това сме разпространили християнството близо до душите на всички славяни. Имали сме големи и славни царства, познати и уважавани в целия свят. Спасили сме Европа от арабите и сме я запазили християнска. И много още...

Ние българите сме една здрава и твърда нация. Петстотин години сме били под турско робство, но през цялото това време сме се борили да се освободим. Нашите деди затова е трябвало да дойдат в Банат, защото са се борили да свалят турското иго. След почти 500 години сме се освободили, докато много други нации биха изчезнали за това време. Ние, българите павликяни от Банат, е добре да познаваме историята – една славна история на един славен народ, с която трябва да се гордеем.

И ето че след толкова време, ти, драги читателю, държиш в ръцете си една важна книга, написана на наша език, в новото време. Много е важно, че книгата е написана на народен език, т.е. на нашия диалект, който говорим в ежедневието и който сме длъжни да опазим, защото е езикът на нашите деди. А за да си опазим езика трябва не само да говорим, но и да четем на него.

Свещеникът Иван Василчин от дълго време подготвя тази книга, няколко години. Много добре написана, тя съдържа всички главни моменти от нашата история от създаването на българската държава до днес. Отец Иван (Яни) Василчин е не само нашия духовен пастир, но и един голям българин-палкенин, както е познат и в България. А нашата надежда е, че и занапред с неговата работа и с неговите книги ще поддържа палкенската душа и нашето запазване като българи католици.

Много добре съвпадна, че книгата е издадена в годината, в която се навършват 275 години от нашето заселване в Стар Бешенов и 800 години от първото споменаване на това име. Община Стар Бешенов, Съюзът на българите в Банат, Румъния, и Католическата енория имахме грижата да се отпечатат достатъчно книги, така че да има във всяка къща на българи палкене от Банат тази НАША ИСТОРИЯ.

 

Стар Бешенов на 12 март 2013 г.

Георги Наков

Кмет на Стар Бешенов и
Почетен консул на България в Тимишоара

За тези, които търсят родовите си корени

Издаването на поредицата от досегашните три тома „Родовата памет на банатските българи” и засиленото общуване в интернет мрежата, събудиха носталгията и любопитството на доста банатски българи към по-далечното минало на техните родове. От цял свят те търсят за помощ Дружеството на банатските българи в България с надеждата да открият следите на своите предци. Има исторически изследвания, съдържащи отговор на голяма част от тези запитвания, но не всички интересуващи се имат достъп да ги ползват или пък могат да отделят необходимото време за да ги проучат и да извадят интересуващите ги данни.

Изходът е да се създаде база данни от документи с достъп на всички нуждаещи се от информация до нея. Това изисква много работа и време и може да се улесни и ускори, ако разполагащите с източници на такава информация я обработят и предложат на посетителите на нашите електронни страници.

Информацията за бежанците от Чипровско е съхранена в многобройни източници от различни автори и години на публикации. По-долу е събрана и любознателният читател и изследовател на родословието си с чипровски произход може да си направи бърза справка.

При съставянето на списъка най-широко са използвани изследванията на академик Любомир Милетич. Има допълнения и от други автори.

Фамилните имена са изписани по начина, както са намерени в източниците. Някои списъци на времето са писани на латински, други на поостарял днес немски език, а тези, които са ги правили, не са били наясно с фонетика на българския език и по тази причина едни и същи фамилни имена са изписвани по различни начини. Л. Милетич си е направил труда да предложи транскрипция в кирилица на някои, които е преценил за по-неясни, или да постави препинателни знаци, заострящи вниманието, и в този списък това е залегнало без всякаква промяна. Представени са всички намерени варианти на изписване.

ШЕСТ И ПОЛОВИНА ВЕКА НАЕДНО

 В началото на месец март се навършват  275 години

от първото голямо заселване на българи в Банат през 1738 г.

                       Нетрадиционно за някои моменти от предисторията на банатските българи

          За банатските българи в масовото съзнание е запечатано, че са католици и бежанци от Чипровското въстание, заселили се в областта Банат на „Австро-Унгария”. В тази представа има сериозни хронологични и други неточности, често допускани дори от образовани, интелигентни хора:

       - неправилно се свързва заселването с дуалистичната Австро-Унгарска империя, създадена чак век и четвърт след него, след унгарската национална революция, в която участват и банатските българи, а в Банат ги настанява австрийското правителство.      

        - пропуска се, че между Чипровското въстание и заселването стои над половин век на тежко скиталчество из Влашко и Трансилвания;

        - извън общността почти не се знае, че банатските българи произхождат от две части на България, раздалечени на стотици километри и са я напуснали с разлика от около 40 години;

Кой си ти и за какво се бориш?

pustoshИнтересна питанка, доста често използвана като чисто хумористична закачка. Нека се опитаме да отговорим съвсем сериозно и честно този път – без скрити и измислени идеали, без позоваване на нечии чужди истини, без лъжа. Ще можем ли? Или по-скоро се страхуваме да не бъдем осъдени от обществото за това, което искаме, за това, което всъщност сме?

Едни обикновено се изтъкват като пътеводни светлини с необятни възможности, велики таланти, поставят си етикети,  които сами не разчитат. Философи и вечни опоненти. По-просто казано – въздух под налягане.
Други пък са носители на истинки потенциал и заряд, но не го признават и показват, защото гонят нечии чужди цели, насадени ценности, които не разбират, но въпреки това следват. Страдат от липса на смелост и като коне с капаци вървят под натиск в коловоза.

Има и трета група. Жертвите на слободията. Тези хорица, които са попаднали под ботуша на низкия морал, на недоглеждането и некачественото образование  (като под това нямам предвид само училището, защото така или иначе образователната система е пълен провал), на родители, които не са успяли да им дадат необходимото внимание и любов, от които има нужда всяко дете, за да се изгради като достойна личност и човек с голямо Ч. Оправдания винаги има – безпаричие, липса на време, „системата е виновна“ и т.н. Но има и точно обратните примери, пред които затваряме очи, защото ни е неизгодно да признаем собствения си провал.

За банатските българи в ново изследване


 

В монографията на Пенка Пейковска "БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УНГАРИЯ ПРЕЗ ХІХ-ХХ ВЕК. Миграции и историко-демографска характеристика", издание на Институт за исторически изследвания при БАН, София, 2011, 400 с., ISBN 978-954-2903-07-9, намираме интересни данни за банатските българи.

Препоръчваме я на всички приятели на банатските българи!

Монографията е посветена на българските общности в Унгария - банатските българи (до 1920 г.), българските градинари (до 1920 г.), студенти (до 1944 г.) и интелигенция (до 2000 г.). Представени са демографските им характеристики и някои социално-антропологически аспекти на тяхното развитие през ХІХ и ХХ в.: структури по пол, възраст, вероизповедание, брачност, заетост и занятие, грамотност и образование, както и тяхната идентичност, интеграция и асимилация през призмата на количествени показатели за билингвизъм, етнически хетерогенни семейства, гражданство и др. Проследени са трудовите сезонни, детски и образователни миграции на българското население между България и Унгария, вследствие на които те се формират и попълват, с цел да се направи принос към историята на движенията на населението между Балканите и Централна Европа.