Статии за банатските българи

Празникът в Асеново на 1 ноември

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

  
     Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.

Немската общност в Али Анифе (Добруджа)

Детайли

Написана от превод - Весела Пелова

На вниманието на нашите читатели представяме и преводът на немскоезичната хроника на енорията в Али Анифе. Сърдечни благодарности изказваме на Весела Пелова за положения труд при превода!

Селището Али-анифе лежи на 20 км. северно от окръжния град Добрич, отдалечено на около 2 км. от държавното шосе Добрич-Силистра. Надморската височина е повече от 300 м. Около селото е равна, тук-там хълмиста, плодородна земя, създадена за  жито и царевица, както и за останалите летни култури като ечемик, овес, бобове и т.н., които растат добре, в случай че през пролетта падне достатъчно дъжд и само при по-дълго засушаване, което е рядкост, настъпва тотално пресъхване на земята.

Почвата е тлъст чернозем, при дъжд става лепкава и тинеста. Само през летните месеци май, юни, юли и част от август, когато полетата са разцъфтели в цветни премени и златните класове на полето растат, човек може да каже, че нашата област е хубава. Но през есента и зимата обикновено, когато полетата са празни, изгледът на цялата област е траурен и малко подтискащ. Тук почти няма гори, освен малки акациеви плантации, както и няма реки, освен скромни блата.

Хроника на немската енория Али Анифе в Добруджа

Детайли

Написана от falmis.org

Този ръкопис е намерен в Държавния архив в Русе през 2007 г. и оттогава чакаше своите преводачи. За немската енория има две хроники – една написана на френски език от отец Блазиус и друга на немски език. Преводът от френски дължим на Евгения Косатева, а обработката и бележките - на Ангел Косатев. Благодарим им за доброволния труд в името на каузата за запазване на паметта на някогашните католически огнища.

Очакваме превода от немски език, подготвян от Весела Пелова, Държавен архив – Враца.

Снимката на храма е направена от екип на РИМ - Добрич.

Селото, останало от немската колония сега носи името Добрево и се намира в Североизточна България, в община Добричка, област Добрич.
Някога в селото са живели немски колонисти-католици - добруджански немци. Носело е името Али Анифе калфа, а след 1940 г. е прекръстено на Германци заради населението си. Преселват се обратно в Германия според хитлеровата политика Heim ins Reich скоро след това, заедно с германците от Северна Добруджа. През 1943 г. в село Германци, Никополска епархия, има все още 150 католици.
В Али Анифе някога е живял Йовковия герой от "Песента на колелата", Сали Яшар-майстора на каруци.

Църквата е била продадена от епископа и днес е превърната в православен храм.

Хроника на енория Али Анифе, започната на 1 януари 1927 год.

Кратък преглед от 1903 год. насам
  
Малката енория Али Анифе е създадена, накратко казано, през ноември 1909 год. От тогава литургиите в енорията  се отслужват редовно и до наши дни. Преди тази дата, общността е посещавана и обслужвана от време на време от Преподобния отец Франц Кунгс, енорист на Ендже. Тук вечерно време, от това малко село, идва и един учител по немски - Антон Едер, за да подготвя децата за Първо причастие. Имало е също и един бивш брат от Общността на Християнските училища. Хората от Калфа му били много признателни, защото останал дълги години при тях. Той е интерниран от румънците в Молдова през 1916 год. и се завръща тук  година и половина след това, след неизброими  лишения и страдания по време на изселването и след няколко месеца той почива при енориста на Калфа, вследствие на преживяното. Неговата смърт била дълбоко благочестива, след като приема необходимите църковни тайнства, на 23 май 1918 год. Бива погребан в католическото гробище на Али Анифе. Нека почива в мир!

Епископ Никола Станиславич (1694-1750)

Детайли

Написана от falmis.org

Епископ Никола Станиславич е роден през 1694 г. в Крайова в известно българско павликянско семейство. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1725 г. е ръкоположен за епископ на Никополската епархия и за водач на католиците в Малка Влахия. Загрижен за българите католици в България, за да не загубят вярата си при гоненията от турците, ги вика да се преселят във Влашко. От 1725 до 1731 г. повече от 2 000 българи се преселват. За да не ги застигнат отново турците при оттеглянето на австрийските войски, им помага да се заселят в Банат. Банатските българи пристигат в Стар Бешенов в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската книга. Тази дата се приема като рождена дата за Стар Бешенов. Българите чипровчани основават Винга през 1741 г.

През 1739 г. епископ Никола Станиславич става чанадски епископ в Темешвар. Единадесет години служи на верните, като дели с тях трудностите. През 1750 г., на 56 години предава духа си на Господа. Погребан е в криптата на катедралата на Тимишоара. На гроба му пише: „ Тук почива брат Никола Станиславич, монах от провинцията на България и Влахия, от реда на францисканците минорити, основан от свети Франциск; Чанадски епископ, грешник, молете Бог за него“.

“Dugadjáji ud istotijata na balgarete i na balgarete-palćene“

Детайли

Написана от falmis.org

„Събития от историята на българите и на българите-павликяни“

 Uvod

Ние, банатските българи, които живеем вече повече от 275 години откъснати от нашата Родина и от българския народ, досега не сме имали възможност да познаваме историята на нашия народ и всички славни дела, които са извършили българите в миналото. Тук в Банат за тези неща никой не е писал. Ние повече познаваме събития от историята на Австрия, на Унгария и в последно време на Румъния; историята на народите, с които живеем заедно. Мнозина от нас са чували за Мария Терезия, за Ферец Йошка, за Matjas kiralj или за Mircea cel Batrin и т.н.

Покрай това разбираме, че тези народи са горди с техните водачи и с онези неща, които те са извършили за доброто положение на хората. В същото време много от нас мислят, че ние българите не сме никой и нямаме с какво да се похвалим. Това се случва, защото не познаваме какво са били българите в миналото, колко славни дела са извършили, много пъти не само за себе си, но и за всички народи в Европа.

Ние, които сме имали възможността и случая да се запознаем с историята на българите, сме достигнали до съзнанието, че сме достойни хора и горди от това, което са достигнали и извършили нашите предци, българския народ. Според че досега за тези неща не се е писало почти нищо на нашия банатски български език, реших да напиша накратко по-главните събития от нашата история, които мисля, че ще помогнат да достигнат и други братя до състоянието да са радостни и горди, че са част от една славна нация, българския народ. Да видят, че и ние като хора и нация, във всичко сме на висотата на другите народи в Европа.

В книгата ще намерите написано как се е била основана сегашната българска държава, как се е въздигнала да бъде третата или по някой път и втората сила в Европа, и каква голяма култура е създала за всички славянски народи на Изток. Също така ще споменем и тежките години на упадък под властта на гърците и после 500-годишното робство под властта на турците.

Стар Бешенов, 3 март 2013 г. на деня на заселването в Банат.

Отец Иван Василчин, енорийски свещеник

PREDHURTA

Istorijata na idin narud ali na idna nacija ij mlogu glavna. Ta pukazva kuje ij blo negvotu mestu medju drugjiete narudi i sas kakvi dubri i gulemi pravbi ij pumognal za vazdiganjetu na celescija narud.

A nija balgarete, zajistu ima za kako da smi falosi sas nasta istorija. U naste zili tice kravta na tri gulemi narude: trakve, slavijane i balgare! Naste dedve sa navarsli izvanredni, glavni i dubri pravbi za mlogjie narude. Slavijanskata pismenus u Bulgarija se-j razvila i s tuj smi duneli krastijanstvotu blizu du dusite na sate slavijane. Smi imali gulemi i jaci carstva, puznati i pustuvani pu celija svet. Smi spasili Evropa ud arabete i smi ja upazli krastijanska. I mlogje drugje...

Nija balgarete smi idna jaka i kurava nacija. 500 gudini smi bli pud turcete, ama prez satu tuj vreme smi se borli da se uslubudim. Naste dedve zarad tuj sa moreli da dodat u Banata, spured ci sa se borli da udfarati turscite umaci. Sled maj 500 gudini smi se uslubudili, durkatu mlogje drugje naciji bi se izgubili u tuj vreme. Nija balgarete-palcene ud Banata ij dubre da si puznavami istorijata - idna pruslavna istorija na idin pruslavin narud, s kujatu treba da se falosejmi.

I etu ci sled tolkus vreme, ti dragji citatelij, darzis u racte idna glavna kniga, napisana na nasa jazic, u novotu vreme. Mlogu glavnu ij ci knigata ij napisana na narudin jazic, to jest na nasa dijalekt, detu gu hurtuvami u katadenjsnija zuvot i kojtu smi dlazni da gu upazim, zastotu ij jazika na naste dedve. A za da si upazim jazika treba, ne sam da gu hurtuvam, negu i da cetem na negu.

Guspudin Jani Vasilcin za dalgju ij prepravel taze kniga, nekolku gudini. Mlogu hubeve napisana, ta sadarze sate glavni momente ud nasta istorija, ud utemelevanjitu na Balgarskata darzava du dnes. Guspudin Vasilcin ij ne sam nasa dusevin pastir, negu i idin gulem balgarin-palcenin, taj kacetu ij prepuznat i u Bulgarija. A nasta nadezde ij ci i nadalja s negvata rabota i s negvite knigji za pudarze palcenskata dusa i nastu zapazvanji kaca balgare-katulicane.

Mlogu hubanci se pade, ci knigata se trukva u gudinata u kujatu se navarsvat 275 gudini ud nastu naselvanji u Star Bisnov i 800 gudini ud parvotu spumenevanj na nastu selu. Obstinata ud Star Bisnov, BDB-R i Bisnovskata Katulicanska Paracija smi imali briga da se napicetati zadosta knigji taj ci da ja ima u seku kasta na balgarete-palcene ud Banata, taze NASTA ISTORIJA.

Star Bisnov, 12.03.2013g

Gjusi Nakov,
Birov na Star Bisnov i
Pocetin konsul na Bulgarija u Timisvar

Предговор

Историята на един народ, или на една нация, е много важна. Тя показва кое е било неговото място между другите народи и с какви добри и големи дела е подпомогнал въздигането на човечеството.

А ние българите също имаме с какво да се гордеем с нашата история. В нашите вени тече кръвта на три големи народи: траки, славяни и българи. Нашите деди са извършили невероятни, важни и добри дела за мнозина народи. Славянската писменост се е развила в България и с това сме разпространили християнството близо до душите на всички славяни. Имали сме големи и славни царства, познати и уважавани в целия свят. Спасили сме Европа от арабите и сме я запазили християнска. И много още...

Ние българите сме една здрава и твърда нация. Петстотин години сме били под турско робство, но през цялото това време сме се борили да се освободим. Нашите деди затова е трябвало да дойдат в Банат, защото са се борили да свалят турското иго. След почти 500 години сме се освободили, докато много други нации биха изчезнали за това време. Ние, българите павликяни от Банат, е добре да познаваме историята – една славна история на един славен народ, с която трябва да се гордеем.

И ето че след толкова време, ти, драги читателю, държиш в ръцете си една важна книга, написана на наша език, в новото време. Много е важно, че книгата е написана на народен език, т.е. на нашия диалект, който говорим в ежедневието и който сме длъжни да опазим, защото е езикът на нашите деди. А за да си опазим езика трябва не само да говорим, но и да четем на него.

Свещеникът Иван Василчин от дълго време подготвя тази книга, няколко години. Много добре написана, тя съдържа всички главни моменти от нашата история от създаването на българската държава до днес. Отец Иван (Яни) Василчин е не само нашия духовен пастир, но и един голям българин-палкенин, както е познат и в България. А нашата надежда е, че и занапред с неговата работа и с неговите книги ще поддържа палкенската душа и нашето запазване като българи католици.

Много добре съвпадна, че книгата е издадена в годината, в която се навършват 275 години от нашето заселване в Стар Бешенов и 800 години от първото споменаване на това име. Община Стар Бешенов, Съюзът на българите в Банат, Румъния, и Католическата енория имахме грижата да се отпечатат достатъчно книги, така че да има във всяка къща на българи палкене от Банат тази НАША ИСТОРИЯ.

Стар Бешенов на 12 март 2013 г.

Георги Наков

Кмет на Стар Бешенов и
Почетен консул на България в Тимишоара