Легенда за винганското землище и братята Качамаг, благородничеството на тяхната фамилия
- Детайли
- Написана от Иван Ранков
„Дървото не отказва своята сянка, дори на онзи, който идва да го отсече”
„Нараяна”, санскритски епос от ІV в. пр. Хр.
Заселването на Винга от българите продължава над 20 години и е узаконено с много специален императорски акт. С указ от 1 август 1744 г. Мария Терезия потвърждава великите привилегии на града Терезиополис, както от този ден се именува Винга, а до 20 ноември на същата година землището му е заснето, измерено и картографски начертано от военния инженер-топограф капитан Kayser (Кайзер). Кадровият офицер съставя подробна и прецизна карта, в мащаб според тогавашните австрийски имперски правила (Maastab von 4000 Wienner Klafter), надписана на немски език, която вече 272 години грижливо, като светиня, се пази във Винга.