Зимни размисли на един банатчанин
- Детайли
- Написана от Aleksander Lavrov
Hájdat da smi idno družstvu!
Отмина безснежната, но светла и радостна Коледа на 2014 г, по Нова Година здраво застудя, наваля сняг и времето ме затвори в къщи. Скорошна контузия ме държи далеко от опасно заледените и хлъзгави улици. Кротувам си на топло, боря болежката и ми идват едни такива ба-а-авни, кротки, дълбоки мисли за досегашния ми живот, нещо като опит за равносметка: „След няколко месеца ще ми чукнат 70-те. Не натрупах състояние, не напреднах много в службата, най-голямата ми гордост са добрите ми деца и внуци.”
Още когато се пенсионирах, ми хрумна мисълта да се задълбая в семейната история и да оставя на моите млади нещо черно на бяло за нашите предци, за да не се чувстват безродници, но ми се видя непосилно и бързо-бързо я пропъдих. Десетина години след това нещата се извъртяха. Сдобих се с компютър, голяма помощ в писането за всеки несръчен разказвач, включих се в поредицата „Родовата памет на банатските българи”, в социалните мрежи намерих много съмишленици, привлечени от прелюбопитното ни банатско минало, завъдих приятелства из цялата банатска общност, за каквито до тогава не смеех и да мечтая. Безкраен свят, само да имаш време да му отделиш. А у мене време бол, цялото на мое разположение.