XXVIII Неделя – Исайя 25, 6-10а; Филип. 4, 12-14.19-20; Матей 22, 1-14
Човекът като едно социално същество, живее в свят, в който изгражда всеки ден живота си, на базата на социалните контакти с останалите си събратя. В семейството, на работа, в училището, в Църквата, навсякъде и винаги живеем в контакт с другия, а когато другия е Бог, Който кани непрекъснато човека при Себе си, тогава се достига до онази съвършена хармония, която дава смисъл на живота, на цялото ни битие, за да живеем като хора, за да сме хора, за да се стремим към съвършенството и вечния живот.
В днешната Литургия, по един особен начин Бог кани човека към вечния живот – приготвяйки богата трапеза. Пророк Исайя ни казва, че на Сионската планина, там където е Божия храм, самия Бог ще нареди богата, изобилна трапеза, ще покани всички да дойдат на това Божие угощение, и ще премахне всичко, което пречи на седнем на тази трапеза – покривалото що лежи, що тежи върху всички народи, онова покривало на нечестието, на пошлостта; ще погълне смъртта веднъж завинаги, ще снеме срама (първородния грях) от Своя народ; с една дума Бог ще даде нов живот на всички поканени на Господнята трапеза. Бихме могли да кажем с пророк Исайя: “Блажени поканените на Господнята трапеза!”. Всичко изглежда толкова хубаво, че на човек не му остава нищо друго, освен да се провикне със Свети Амбросий: “Ще пия от Христа, Той е Лозата! Ще пия от Христа, Извора на Живота! Ще пия от изобилната река, която извира от Едем и напоява щедро Божия град! Ще пия за моето спасение от Христовата кръв и от Словото!” (Коментар на псалм 1, от Св.Амбросий).
В Св.Евангелие от Матей, Исус приканва народа да дойде на тази трапеза с притчата за поканените и тази за сватбената дреха. Отнова имаме богата трапеза, подготвена от Царя (Бог-Отец) за сватбата на Сина Му (според Св.Григорий Велики, папа, сватбата на Божия Син е Неговото въплъщение, когато Божеството прие нашата човешка природа, когато Словото стана плът). Царят изпраща два пъти своите слуги (пророците и апостолите) и щедро кани всички: “Дойдете на сватбата на Сина Ми!”.
Поканените пренебрегват тази щедрост, и Св.Евангелие казва, че те отидоха кой на нива, кой по търговия. В Св.Писание да отидеш на нива означава да станеш роб на труда без да мислиш за душата си, а да отидеш по търговия означава да станеш роб на спекулата и печалбата, без да мислиш за брата си. Колко невероятна изглежда тази сцена – как са могли да откажат тази щедра покана? Но Бог продължава да кани, и приема безделните хора (стоящи по пътищата), за да изпълни Своята трапеза. Бог желае да седнем на Неговата трапеза, за да ни нахрани с безсмъртието. Казва Св. Кирил Александрийски: “По същия начин, както се подхранва искра огън със сухата трева, за да съхраним огъня, така и Бог чрез Христовото Тяло скри в нас Живота, в дълбините на нашето битие положи го като едно семе за безсмъртие, което трябва да изконсумира цялото ни тление” (Тълкуване на Йоановото Евангелие, книга IV, 2).
Царският дом е пълен със сътрапезници. Царят влиза, Той не може да не влезе, не може да не сподели радостта Си от пълната трапеза, но точно тогава съглежда един трапезник, който не е облечен в сватбена дреха. “Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбена премяна”? – пита настойчиво Царят. Не може да седнеш на Божията трапеза със старите дрехи на твоите мнения, предразсъдъци и грехове. Трябва да си нов, да си пременен със сватбената дреха на любовта, онази евангелска любов, която прави от сърцето дом Божий; онази любов, която е дълготърпелива, прощава всичко и е готова да покрие всяко зло, раждайки добро. Този човек, дошъл на сватбата без сватбената дреха е хвърлен във външната тъмница, понеже живее във вътрешна тъмнина (слепота за добро, когато се живее без любов), а във външната тъмнина се живее завинаги без любов като една вечна нощ на отхвърлената любов.
Следователно на царската трапеза, на трапезата на Агнеца, се влиза и се сяда със сватбената дреха на любовта, само когато душата е готова да прегърне своя Годеник, защото тя не е само призована, а също така е избрана. Казва Св.Григорий Велики, папа: “Ние сме сътрапезници на сватбата на вечното Слово (Логоса) с нашата човешка природа; имаме вярата и сме влезли в Църквата със Св.Кръщение; насищаме се на трапезата на Словото и Евхаристията, но дойдохме ли със сватбената дреха, защото няма никакво съмнение – Царя ще влезе и ще забележи дрехата на нашето сърце” (Беседи върху Евангелията, беседа 38).
