/ XXVII Неделя – Исайя 5, 1-7; Филип. 4, 6-9; Матей 21, 33-43 /
С влизането на Исус в Йерусалим и приближаването на Неговото Страдание, Смърт на Кръстта и Възкресение, все повече се сгъстяват мрачните краски в отношенията между Него и заобикалящите Го, в лицето на тогавашния религиозен елит /първосвещениците и стареите народни, смятащи себе си за праведни и вече спасени.
В днешното Свето Евангелие ще срещнем една от най-“песимистичните” притчи, тази за лозарите-убийци, много тясно свързана с първото литургично четиво – лозовата песен на пророк Исайя. Старозаветният пророк предава в началото на своето служение тази невероятно красива песен на Израил, с която иска да припомни осовената роля на този народ – да бъде “лозе” на Господ Саваот, едно лозе насадено на плодородна, наторена местност (Божието избранничество), оградено с плет (Божия Закон – Тората), с изградена кула по средата (Йерусалимския храм) и специален лин за пресоване на гроздето във вино (извършваните жертвоприношения в храма).
Въпреки невероятните грижи и очакванията на Стопанина на лозето (Господ Бог) то не дало добро, а лошо, диво грозде от което не може да се приготви вино. Изглежда, че всичко което е трябвало да се направи е било направено, но въпреки това резултата е отрицателен – диво грозде (безверие, идолопоклонство, безнравствен живот, престъпления).
Сентенцията на Стопанина е повече от справедлива – лозето няма да бъде повече лозе, но разградено пасище, обрасло с тръни и бодли. Още по-зле, дори като пасище, ще бъде обречено на погибел, понеже небесните облаци няма да изливат дъжд над него (пророците няма да пророкукат повече в Израил и Юдея). Така тази лозова песен на пророк Исайя става една метафора с алегорични елементи за съдбата на двете царства – Израил и Юдея ще паднат под натиска на Асирия и ще последва вавилонския плен за божиите чеда.
Принесена в Евангелието, Исус си служи с това прорчество на Исайя, за да го превърне в Свое прорчество, за близкото си Страдание и Смърт, но внася един нов елемент – този за лозарите, на които Стопанина е поверил Своето лозе с доверието и надеждата да прибере доброто грозде. Отново срещаме отчайващото и в същото време ескалиращо отчаяние – лозарите-работници се превръщат в лозари-убийци, понеже в егоистичния си стремеж да задържат гроздето за себе си първо убиват зверски изпратените слуги на Стопанина (старозаветните пророци), а след това и изпратения Син на Стопанина на лозето (Единородния Син Божи – Исус Христос).
Поставеният въпрос на Исус за съдбата на престъпниците от притчата изглежда на пръв поглед риторичен, но отговора отива в друга светлина – Стопанина не ще убие лозарите –убийци (логиката на “престъпление и наказание”), но ще отнеме от тях лозето и ще го даде на друг народ, който да принася навреме получените плодове. Първоквещениците и книжниците явно разбират посланието на тази евангелска притча – алегория, царството Божие ще бъде отнето от тях, от онези, които са залостили здраво сърцата си за Благовестието Христово, и ще бъде дадено на друг народ, на нов народ, който да бъоде истинския Израил.
Ако прелистим “Деяния на Апостолите”, особено в 13 глава, можем да видим наяве как апостол Павел с Варнава проповядват Словото Божие в Антиохия Писидийска (южната част на Мала Азия) и там езичниците:”като чуха това се радваха и прославяха Словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот” (Деяния 13, 44-49). Обичаното Божие лозе – Израил (виж Осия 10,1; Йерем.2,21; Йезикиил 15,1-8; 17,3-10; 19,10-14), ще се преобрази в ново лозе, където Исус е Лозата, а ние сме пръчките / виж Йоан 15, 1-2/, а доброто грозде ще бъде светостта на един живот в Бога, в Божията Любов.
В този истински живот умолява Свети Павел християнската общност на Филипи /второто литургично четиво/ - те трябва да пребъдват в молитвата, която ражда спокойствие и радост, и дори в притеснения и скърби, носи утеха понеже дарява Божия, Месиянския, истинския Мир, а той не е обещавания мир на света. В един нов свят, в който Стопанина на лозето е винаги с нас (Еммануил – Бог с нас), трудното лозе става благодатно лозе; лозе, което ражда онова истинско грозде, от истинската Лоза – Христос.
Това е Новостта и Благата вест, както ни уверява и Свети Ириней Лионски в “Против ересите” IV, 34, 1: “Ако ме попиташ какво ново е донесъл Исус на нас, то аз ще ти отговаря: донесе Бог в света, за да възроди и оживотвори човека”. Това е “добрата новина”: човека е нов, възроден и оживотворен за вечен живот, следователно може да отглезжа добро грозде, онова, което е за Божията Трапеза. Амин
