/ XXVII Неделя – Исайя 5, 1-7; Филип. 4, 6-9; Матей 21, 33-43 /

С влизането на Исус в Йерусалим и приближаването на Неговото Страдание, Смърт на Кръстта и Възкресение, все повече се сгъстяват мрачните краски в отношенията между Него и заобикалящите Го, в лицето на тогавашния религиозен елит /първосвещениците и стареите народни, смятащи себе си за праведни и вече спасени.

В днешното Свето Евангелие ще срещнем една от най-“песимистичните” притчи, тази за лозарите-убийци, много тясно свързана с първото литургично четиво – лозовата песен на пророк Исайя. Старозаветният пророк предава в началото на своето служение тази невероятно красива песен на Израил, с която иска да припомни осовената роля на този народ – да бъде “лозе” на Господ Саваот, едно лозе насадено на плодородна, наторена местност (Божието избранничество), оградено с плет (Божия Закон – Тората), с изградена кула по средата (Йерусалимския храм) и специален лин за пресоване на гроздето във вино (извършваните жертвоприношения в храма).

 

Въпреки невероятните грижи и очакванията на Стопанина на лозето (Господ Бог) то не дало добро, а лошо, диво грозде от което не може да се приготви вино. Изглежда, че всичко което е трябвало да се направи е било направено, но въпреки това резултата е отрицателен – диво грозде (безверие, идолопоклонство, безнравствен живот, престъпления).

Сентенцията на Стопанина е повече от справедлива – лозето няма да бъде повече лозе, но разградено пасище, обрасло с тръни и бодли. Още по-зле, дори като пасище, ще бъде обречено на погибел, понеже небесните облаци няма да изливат дъжд над него (пророците няма да пророкукат повече в Израил и Юдея). Така тази лозова песен на пророк Исайя става една метафора с алегорични елементи за съдбата на двете царства – Израил и Юдея ще паднат под натиска на Асирия и ще последва вавилонския плен за божиите чеда.

Принесена в Евангелието, Исус си служи с това прорчество на Исайя, за да го превърне в Свое прорчество, за близкото си Страдание и Смърт, но внася един нов елемент – този за лозарите, на които Стопанина е поверил Своето лозе с доверието и надеждата да прибере доброто грозде. Отново срещаме отчайващото и в същото време ескалиращо отчаяние – лозарите-работници се превръщат в лозари-убийци, понеже в егоистичния си стремеж да задържат гроздето за себе си първо убиват зверски изпратените слуги на Стопанина (старозаветните пророци), а след това и изпратения Син на Стопанина на лозето (Единородния Син Божи – Исус Христос).

Поставеният въпрос на Исус за съдбата на престъпниците от притчата изглежда на пръв поглед риторичен, но отговора отива в друга светлина – Стопанина не ще убие лозарите –убийци (логиката на “престъпление и наказание”), но ще отнеме от тях лозето и ще го даде на друг народ, който да принася навреме получените плодове. Първоквещениците и книжниците явно разбират посланието на тази евангелска притча – алегория, царството Божие ще бъде отнето от тях, от онези, които са залостили здраво сърцата си за Благовестието Христово, и ще бъде дадено на друг народ, на нов народ, който да бъоде истинския Израил.

Ако прелистим “Деяния на Апостолите”, особено в 13 глава, можем да видим наяве как апостол Павел с Варнава проповядват Словото Божие в Антиохия Писидийска (южната част на Мала Азия) и там езичниците:”като чуха това се радваха и прославяха Словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот” (Деяния 13, 44-49). Обичаното Божие лозе – Израил (виж Осия 10,1; Йерем.2,21; Йезикиил 15,1-8; 17,3-10; 19,10-14), ще се преобрази в ново лозе, където Исус е Лозата, а ние сме пръчките / виж Йоан 15, 1-2/, а доброто грозде ще бъде светостта на един живот в Бога, в Божията Любов.

В този истински живот умолява Свети Павел християнската общност на Филипи /второто литургично четиво/ - те трябва да пребъдват в молитвата, която ражда спокойствие и радост, и дори в притеснения и скърби, носи утеха понеже дарява Божия, Месиянския, истинския Мир, а той не е обещавания мир на света. В един нов свят, в който Стопанина на лозето е винаги с нас (Еммануил – Бог с нас), трудното лозе става благодатно лозе; лозе, което ражда онова истинско грозде, от истинската Лоза – Христос.

Това е Новостта и Благата вест, както ни уверява и Свети Ириней Лионски в “Против ересите” IV, 34, 1: “Ако ме попиташ какво ново е донесъл Исус на нас, то аз ще ти отговаря: донесе Бог в света, за да възроди и оживотвори човека”. Това е “добрата новина”: човека е нов, възроден и оживотворен за вечен живот, следователно може да отглезжа добро грозде, онова, което е за Божията Трапеза. Амин

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните