XXVI Неделя – Иезик.18, 25-28; Филип.2, 1-11; Мт.21, 28-32
Често пъти при четене на Божието Слово, особено в Стария Завет, срещаме противопоставяне между беззаконника и праведника, между горделивия и смирения, но едва ли винаги се замисляме откъде тръгва всичко това, откъде идва тази несъвместимост между благочестието и беззаконието.
В днешното първо четиво, пророк Иезикиил донякъде дава отговор на възникналия въпрос – от една страна виждаме човешките претенции и самомнения, а от другата страна е Бог, Който назидателно предупреждава “праведника” да внимава, за да не излезе от Божия път, понеже е надигнал глас срещу правотата на Божиите пътища. Иезикиил става глас Божий по време на тежкото вавилонско пленничество, и в същото време будната съвест за целия Израил. Дълготърпеливият Бог е готов да прости на покаялия се грешник, да го прегърне в Своите обятия и да го припознае като праведник, но в същото време съществува и обратния риск – всеки считащ себе си праведник да се възгордее и да изпадне от Божията благодат в порочното безчестие. Всичко опира до личната връзка с Бога, до истинността и искренността на човека пред лицето на живия Бог.
Свети Павел Апостол във второто четиво приканва любимата си църква от Филипи да пребъдва в единството, залог за истинския християнски живот – филипяните трябва да имат едни мисли, една любов, една душа, едно сърце, за да могат да се уподобят на Христа, за да имат същите мисли на Христа. Пътят за това не е лек – отново се връщаме на искренността срещу всеки фалш, и за пример имаме красивия христологичен химн (ст. 5 –11). Исус бидейки Единородния Син Божий и вечното Слово (Логоса) на Небесния Отец, НЕ счете за унижение да принизи Себе си (екейнозен от гръцки означава буквално да изчерпи Себе си), когато се въплъти и стана човек, претърпя смъртта на Кръстта и възкръсна на третия ден. Следователно кенозисът на Христос носи Неговото прославяне пасхално. Ако филипяните (а също и ние) желаем да подражаваме пълно на Христа, като истински и искрени Божии чеда, трябва да преминем по същия кенозис, за да получим и славата при възкресението, за да споделим вечността на Бога.
В Светото Евангелие според Матей, срещаме притчата за двамата братя, която идва като отговор на враждебността към Исус, тържествено влязъл в Йерусалим, от страна на първосвещениците и стареите (религиозния елит). Обект на спор е е властта и авторитета на Божия Син, поставени на съмнение от религиозните водачи, считащи себе си за праведни, и като отговор срещаме тази притча за загрижения стопанин да обере лозето си, който спешно се нуждае от помоща на двамата си сина (или деца). Първият син не пожелал да отиде, но след като размислил – отишъл, а втория син обещал да отиде, но в същност умишлено не отишъл на лозето.
На риторичния въпрос към религиозните водачи, кой от двамата е постъпил правилно, отговора е ясен – онзи, който е отишъл на лозето, въпреки явното нежелание от страна и на двамата сина да помогнат на баща си, който няма кого да изпрати, тук нямаме работници за наемане както в миналата неделя, а имаме само двама сина. В последващото приложение на притчата Исус дава отговор (ст.31) на спора за властта и авторитета Му с ясните и нелеки думи към първосвещениците и стареите – “митарите и блудниците минават пред вас в царството Божие”. Самият евангелист Матей е митар, и всички грешници и беззаконници, когато са приели благата вест на Христос и покаятелното кръщение на Йоан Кръстителя, са новородени и пред Бога са праведни, докато религиозния елит, затворил душата си и залостил здраво сърцето си за Евангелието е като онзи син от притчата, който обещал, но не изпълнил. Тази притча е тясно свързана с проповедта за блаженствата (виж Мт.7,21) - не всеки, който казва “Господи, Господи” ще влезе в царството Небесно, но само онзи, който изпълни волята на небесния Отец. Само той е жив човек и ще живее вечно, понеже е видял Бога, видял е Божието Сърце.
Така ни уверява и големия църковен Отец – Свети Ириней Лионски (140 – 202), който в безсмъртния си труд “Против ересите” казва следните незабравими слова: “Исус показа Бога на човека и представи човека на Бога. Всъщност СЛАВАТА БОЖИЯ Е ЖИВИЯ ЧОВЕК, НО ЖИВОТА НА ЧОВЕКА Е ДА ВИДИ БОГА”. Да изпълниш Божията воля означава да живееш сега и за винаги, да живееш ОТ Живота, ЧРЕЗ Живота и В Живота. Амин.
