ХХIII Неделя – Йезекиил 33, 7-9; Рм.13, 8-10; Мт.18, 15-20
В тази литургична неделя на годината, Словото Божие ни представя за размишление скъпата в очите на Бога личност на Божия страж – онзи, който е получил важното задължение от небесния Отец да бъде като глашатай и глас Божи пред целия народ. В първото четиво, от книгата на пророк Йезекиил, срещаме личността на Божия страж, отведен в плен във Вавилон /около 597 пр.Хр./, който е получил от Бога три задължения: да се вслушва в Божия глас, който ромоли в сърцето му; да вразумява онези, които са се отклонили от Истината, от Закона / беззаконниците, нечестивите/; да спасява като освещава, връща обратно в божия народ всички отклонили се от Бога. С една дума, пророк Йезекиил трябва да слуша, за да вразумява; да вразумява, за да спасява. Само тогава той може да бъде истински страж за целия дом Израилев. Ако внимателно вникнем в тези три задалжения на пророка – да слуша, да вразумява /наставлява/, да спасява /освещава/ можем да видим нашите три християнски задължениа, полечени даром от бога в светото Кръщение – всеки кръстен е едновременно пророк /да слуша Бога/, цар /да наставлява в Бога/ и свещеник /да спасява като освещава на Бога/. Ако в Стария Завет имаме пророци, свещеници и царе, то в Новия Завет всеки кръстен християнин е едновременно пророк, свещеник и цар, както е трябвало да бъде Божия страж – Йезекиил по време на вавилонското пленничество на Божиите чеда...
Свети Павел ни казва във второто четиво – посланието до римляните – че тези важни задължения могат да се изпълнят само с любов, понеже любовта е изпълнение на целия закон. Християнинът може да бъде жив член на Тялото Христово, Църквата, ако изпълнява всичко с любов – всички божии заповеди се основават на любовта и без нея те биха се редуцирали до стари и мъртви норми. “Обичай ближния както себе си!” – ето го истинското изпълнение на целия Божи закон.
В Св.Евангелие според Матей, отново се връща темата за братското коригиране – Исус от Галилея се отправя към Юдея и Йерусалим по пътя към Голгота Той търси заблудената овца, и иска да я върне в кошарата – Църквата. Цялата ХVIII глава на Матеевото Евангелие е посветена на общността, на Църквата, а в тези стихове от днешното Евангелие виждаме загрижеността на първата християнска общност /от която е и евангелист Матей/ по сгрешилия брат -–той трябва да бъде наставен от един, от двама и повече свидетели, от цялата Църква и едва тогава ако не послуша никой от тях да бъде като езичник и митар за всички. От тези редове прозира християнската ревност по спасение на всеки човек, и не може да бъде иначе, понеже истинския християнин е ревностен страж Божий, и трябва радостно да свидетелства вярата пред всички и за спасението на всички. Исус казва в края на Евангелието, че където са двама или трима събрани в Неговото име, Той е сред тях, където е Църквата там е и Христос. В края на IV век великият църковен Отец и Учител, Св. Йоан Златоуст /346 – 407/ в своето тълкуване на Матеевото Евангелие казва следните ненадминати и истинни слова: “Няма нищо по-безполезно от един християнин, неангажиран в спасението на ближния си”. За Св. Йоан Златоуст всеки, който се грижи за спасението на брата си е като небесен ангел, понеже светите ангели се застъпват пред Бога за нашето спасение, следователно е ангелско дело евангелизацията, радостното свидетестване на вярата пред брата си.
“Ето, Аз те поставих като страж над дома Израилев” – казва Бог на пророк Йезекиил и на всеки от нас. Колко са чудни делата ти, Господи, Ти, Който направи от нас свещеници, пророци и царе, Ти, Който ни издигна от тъмнината на греха и на смъртта на върха на светостта в чудната Ти светлина, Ти, Който ни дари с любовта против умразата и ни обсипа с вечните блага, Ти, Който ни направи като ангелите и ни постави като твои стражи за Твоя народ – тук и сега, но и отвъд и във вечността, за винаги с Теб! Амин!
