1. LECTIO – представлява внимателно четене на четивата от Божието Слово, съгласно предписанията на Светата Литургия. Това е първата ни среща със Словото на Бога, което изисква нашето смирено внимание, пълното абстрахиране от всичките ни проблеми и търсене на отговора на въпроса: “Какво иска да ми каже Бог в това Слово?”...
2. RUMINATIO – буквално преведено означава “преживяне”, т.е. внимателното препрочитане на същото Божие Слово отново и отново, колкото е небходимо, за да се насладим на мъдростта Божия, отразена чрез светите автори на книгите от Светото Писание. Нищо не бива да ни убягва от Божието Слово, всяка дума е употребена не случайно.
3. MEDITATIO – това е размишлението върху Божието Слово, централната част на Lectio Divina. В тази част Божието Слово докосва душите ни, Бог говори по един жив и неповторим начин на сърцата ни, и ние безмълвни можем само да ликуваме в Бога.
4. CONTEMPLATIO – представлява духовното съзерцание на живия Бог в Неговото Слово. Съзерцанието е тясно свързано с третата част – размишлението, но в тази четвърта част ние отиваме отвъд, за нас Божието Слово става като огледало, в което съзерцаваме Бога, сърцата ни горят от едно единствено желание – да бъдем единени само с Бога!
5. ORATIO - “орацио” означава молитва, онази чиста молитва, която се е родила в нашето сърце, потопено в бездната на Божията Премъдрост. С тази молитва ние благодарим на Бога за Словото, с Което нахрани душите ни, излекува болките ни, стопли сърцата ни и ние предвкусихме вечността.
6. COLLATIO – християнският живот е споделен живот, споделяне на радостите и тъгите с всички братя и сестри от Църквата – Тялото Христово. Тук идва момента на последната, заключителна част на Lectio Divina – споделянето на радостта от допира ни с Божието Слово, само по този начин можем да живеем Тялото Христово, да сме църковна общност – communio, в която Бог се прославя и бива прославян с един глас, едно сърце, една душа!
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
