XXI Неделя на литургичната година

Неделя, 24 Август 2008 15:28 Койчо Димов

Ис.22, 19-23; Рм.11, 33-36; Мт.16, 13 – 2

В тази неделя, Божието Слово ни представя за размишление абсолютната новост, която Бог в безграничната си любов и промисъл за човека, дава като нов дар на своите чеда. В първото четиво, взето от пророк Исаия срещаме две контрастиращи се лица – интриганта Севна, началник на царския дворец на Езекия и от друга страна – Божия раб Елиаким, който послушен на божията воля, заслужил да вземе мястото на Севна; Бог чрез пророк Исаия обещал на раба си Елиаким безкрайни благодати – да стане отец (пример) за йерусалимските жители, да получи нова власт и авторитет като съ-работник Божий който да управлява мъдро а не като диктатор; да получи и ключовете

на Давидовия дом, за да затваря и никой да не отваря; с една дума – Елиаким приема като Божий слуга онова, което Бог е промислил за доброто на него и на целия народ, понеже Бог винаги е нареждал ЗА доброто на човека, но никога не е нареждал НА човека..

“Колко са непостижими неговите решения!” – възкликва апостол Павел във второто четиво, наистина кой би могъл да разбере Божия план от вечността? Никой, но всеки би могъл да съдейства на Бог в осъществяването на спасителния Му план, ако е негов съ-работник като Елиаким, Исаия, Йосиф, Мария.

В Св. Евангелие според Матей продължаваме да съзерцаваме новостта, която Бог дава като дар на Своите чеда – апостол Петър ще стане чистия съсъд на Божиите дарове. В Кесария Филипова / Итурея/ Исус поставя кардиналния въпрос на учениците си: “За кого ме мислят човеците, Мене Сина човешки”, и разбира се получава различни мнения, далече от истината и същността. Единствено Петър стига от мнението до същността, от царството на човешките представи до тайната на Христос: “Ти СИ Христос, Синът на живия Бог”, а не “мисля, че си Христос”. Както мнението не достига до истината и същността, така и обременените с мнения хора не достигат до тайната на Исус, че Той Е Христос. И Петър, просветен от Свети Дух, с таза кардинална евангелска вероизповед, получава ново име, нова власт и авторитет, едно ново служение, Той ще е непоклатимия камък на Христовата Църква, ще притежава ключовете на царството небесно, ще връзва и развръзва.

Само свободния човек би могъл да извърви пътя на Петър, от мнението до същността, за да каже “Ти си Христос”, а не да му се каже “Той е Христос”. Исус заповядва на учениците си никому да не обаждат, че Той е Христос, понеже те ще трябва само да подготвят човешките сърца, но Бог е Този, Който ще излее в тях благодатния дар на вярата, та всеки от нас да каже като Петър: “Ти си Христос, Синът на живия Бог”. Защото всичко е от Него, чрез Него и в Него – казва Свети Павел Апостол – на Него слава във вечните векове. Амин