Хроника на немската енория Али Анифе в Добруджа

Този ръкопис е намерен в Държавния архив в Русе през 2007 г. и оттогава чакаше своите преводачи. За немската енория има две хроники – една написана на френски език от отец Блазиус и друга на немски език. Преводът от френски дължим на Евгения Косатева, а обработката и бележките - на Ангел Косатев. Благодарим им за доброволния труд в името на каузата за запазване на паметта на някогашните католически огнища.

Очакваме превода от немски език, подготвян от Весела Пелова, Държавен архив – Враца.

Снимката на храма е направена от екип на РИМ - Добрич.

Селото, останало от немската колония сега носи името Добрево и се намира в Североизточна България, в община Добричка, област Добрич.
Някога в селото са живели немски колонисти-католици - добруджански немци. Носело е името Али Анифе калфа, а след 1940 г. е прекръстено на Германци заради населението си. Преселват се обратно в Германия според хитлеровата политика Heim ins Reich скоро след това, заедно с германците от Северна Добруджа. През 1943 г. в село Германци, Никополска епархия, има все още 150 католици.
В Али Анифе някога е живял Йовковия герой от "Песента на колелата", Сали Яшар-майстора на каруци.

Църквата е била продадена от епископа и днес е превърната в православен храм.

Хроника на енория Али Анифе, започната на 1 януари 1927 год.

Кратък преглед от 1903 год. насам

Малката енория Али Анифе е създадена, накратко казано, през ноември 1909 год. От тогава литургиите в енорията се отслужват редовно и до наши дни. Преди тази дата, общността е посещавана и обслужвана от време на време от Преподобния отец Франц Кунгс, енорист на Ендже. Тук вечерно време, от това малко село, идва и един учител по немски - Антон Едер, за да подготвя децата за Първо причастие. Имало е също и един бивш брат от Общността на Християнските училища. Хората от Калфа му били много признателни, защото останал дълги години при тях. Той е интерниран от румънците в Молдова през 1916 год. и се завръща тук година и половина след това, след неизброими лишения и страдания по време на изселването и след няколко месеца той почива при енориста на Калфа, вследствие на преживяното. Неговата смърт била дълбоко благочестива, след като приема необходимите църковни тайнства, на 23 май 1918 год. Бива погребан в католическото гробище на Али Анифе. Нека почива в мир!

Немските колонисти пристигат тук най-вече от Русия – от Крим и Херсон през 1903 год. Те се установяват на това място като придобиват земите на изселилите се преди това турци и така стават притежатели на достатъчно поземлена собственост. На семейство се падат средно по 300 декара земя.
Те са добри католици, но след разгрома в Първата световна война станаха по-безразлични към вярата. Но освен добрите качества, те притежават и някои недостатъци; например те не са достъчно прилежни в поддръжката на енорията, нито пък на свещеника. Характерни за тях са изключителната ревност и завист помежду им, дрязгите, понякога преминаващи във вражди, несговорчивостта и разединението. Изглежда, че не познават девиза: „Съединението прави силата”. Ето защо е много трудно за свещеника да извършва своята дейност. По тяхна вина няколко начинания на енорията били прекъснати – най-важното от тях – освещаването на едно училище; когато едни от тях били „за“, другите били „против“. Изобщо да се постигне съгласие между тях е нещо много рядко.

Пристигане на първия енорийски свещеник в Калфа през 1909 год.

На 5 ноември 1909 год., настоящият енорист Алексис Шоенмакен (от Отците Пасионисти) се нанесе окончателно в селото като през същата година преди това той се появи за кратко тук за празника Възнесение. Пожелавайки му всичко добро и познавайки добре условията на живот и дейност в селото, отец Франц Крингс от Ендже накрая му каза: „ Вие няма да останете тук повече от три седмици.” Но отец Крингс се оказва лош пророк, не можейки да си представи, че всъщност отец Алексис ще остане в селото вече над 18 години. Условията на живот бяха наистина много трудни: той обитаваше една обикновена къща, която служеше за църква, училище и дом за свещеника: всичко – две стаи, коридор и предверие. Хората подпомагаха свещеника, дарявайки хранителни продукти, дърва за горене и т.н. А той писмено се ангажира пред своя епископ – тогава Монс.Х. Дулсе, да се снабди с вода и дървен материал, но удържа думата си само за дървата. Той беше направил две цистерни, с които да събира дъждовна вода, но без особен резултат, което поставяше под въпрос оставането му. Водните находища тук са дълбоко в долината, поради което, за да се търси и пренася вода е нужен кон, какъвто енористът не можеше да си позволи. При установяването си тук енористът разполагаше с по 22 франка джобни пари на ден. Но започнаха да идват милостиви дарения от Холандия, Белгия и Германия, така че финансовото му положение тук се подобри бързо и дори можеше вече да се надява на построяването на една малка църква. Проектът за нея, достатъчно смел, бе осъществен през 1911 год.
Общността не се включи с особен ентусиазъм в начинанието, опасявайки се че ще бъдат призовани да отворят твърде много кесиите си. Но когато енористът заяви, че ще поеме всички разходи за своя сметка и че те трябва да участват само в превоза на материалите и в изхранването на работниците, бе решено работите да започнат.

Построяване на църквата през 1911 год.

На 25 май 1911 год. се състоя церемонията по освещаването на първия камък на църквата, в присъствието на енориста, и църковната общност, която се превърна в истински празник. След това с изключителна бързина започнаха строителните работи. Брат Теофил от Отците Пасионисти от Куртроа, Белгия се зае с планирането на строежа на църквата според указанията на енориста, а един строител от Македония – майстор Арсов, квалифициран работник, който бе известен със своята голяма честност, се захвана с изпълнението на строителството, включително поставянето на покрива и завършителните работи. Брат Теофил се зае и с всички дърводелски дейности. Хората от селото се включиха с доставката на вода и храна на работниците. Всичко вървеше относително добре, с изключение на някои проблеми от личен характер сред хората, заети със строежа, и целият градеж бе завършен на 1 ноември същата година.
Така че на 5 ноември църквата бе осветена от Негово Преосвещенство Монс. Леонард Баумбах, помощник епископ на Никополската епрахия, който пристигна за случая от Варна, пътувайки цяла нощ. Това бе истинско тържество за малката енория. От всички кафенета любопитни се завтекаха, за да наблюдават невижданата за тях церемония. Отслужена била архиерейска литургия с проповед за случая и причестяване на верните, тържествен поздрав, както и макар и скромни фойерверки вечерта. Монс. Баумбах отпътува същият ден обратно за Варна, отнасяйки най-добри впечатления от Калфа.
Цялостните разходи по построяването на църквата се изчисляваха на 4935,50 франка. Естествено дърводелската работа и другите дейности извършени от брата бяха без възнаграждение. Тук е списъкьт на главните дарители за строежа на църквата, както и на енориста :
Госпожица Елиза Берлмонт ( Куртоа, Белгия) – 1000 франка
Г-жа фон Кеселер (Монхайм, Рейнска област) – 150 фр
Г-н Роасан (Анжер, Франция) – 50 фр
Високопреподобен отец Жером, провинциал ( Куртоа, Белгия) – 54 фр
Аптекар А. Скопец (Добрич) – 25 фр
Сестра Агнес (Куртоа, Белгия) – 50 фр
Монс. Леонард фон Баумбах ( Русе) - 20 фр
Преподобни отци Фабиан и Рихард, ОП (България) – 50 фр
Преподобен отец Плацид От.Пасионисти (Мок, Холандия) – 102 фр
Преп. отец Етиен От.Пас. (Весембек, Белгия) -10 фр
Преп. отец Морис От. Пас. (Весембек, Белгия) – 60 фр
Негово Величество Цар Фердинанд Български – 200 фр

Вещи, дарени на църквата през 1910, 1911, 1912 г.

Списък на вещите, дарени на църквата :

1 бр.лампа за осветление. (фамилия Ант. Антонови)
2 бр.свещи за дарохранителницата. (Вал. Епингер) стойност 8 фр.
Хармониум. (Отец Алексис ОП, Калфа) ст. 520 фр.
/ Служебник. ( От. Алексис) ст. 20 фр.
/ Надолтарна картина Св. Йоан Кръстител. (Й. Бернбард) ст. 210 фр.
/ Картина Непорочно Зачатие. ( Г-жа Скопец)
/ Канделабри. (Кирчо Пейов, Добрич)
/ Остенсорий златен. ( Н.В. Царица Елеонора, България) ст. 250 фр.
/ Циборий златен. (Преп. отец Клементр Мок, Холандия) ст. 75 фр.
/ Олтарна покривка (Як. Вайсер, Калфа) ст. 10 фр.
/ Казула - виолетова, столи, манутергий и др. (Епископът и неговите родители, Русе)
/ Казули- черна и бяла, алби, столи и др. ( Сестри от Нотр Дам де Сион, Русе)
/ Казули - бяла, червена, черна. ( Преп. отец Клемент, главен настоятел, Мок)
/ Манутергий, пурификаторий, корпорал ( Н.В. Царица Елеонора)

Денят 23 юли 1912 год. беше празник за енорията: Негово Високопреосвещенство монс. Анри Дулсе миропомаза 7 деца по време на архиерейската литургия. Той отправи прочувствена проповед относно преклонението пред Бога. Естествено спомена градушката, която бе унищожила реколтата в района на Балчик като Негово Впр. използва случая да убеди селяните от нуждата от молитви и преклонение пред Всевишния, който ги предпазва от подобни бедствия. Монсиньор си тръгна от тук, съпроводен от бурните овации на енориашите и предшестван от кавалкада се завърна в резиденцията си в Русе. Негово Впр. остана много доволен от нашата нова църква, която до този момент не беше виждал.
Преди това, на 8 ноември 1905 год., монс. Дулсе бе вече миропомазал тук 46 души. Тогава много верни достигнали нужната възраст бяха приели миропомазание, тъй като в Русия те не са имали тази възможност. Още веднъж това тайнство беше извършено тук на 27 февруари 1910 год. от Преподобния отец Бонавентура Верберкт - От.Пасионисти, енорист на Русенската катедрала, упълномощен от Рим да миропомаже 19 деца.
През същата тази година, през месеците август и септември, енористът посети Холандия и Белгия, където използва случая да измоли средства за строежа на църквата и успява да събере над 2000 франка.

1913 год.

През октомври нашият епископ Монс. Дулсе посети отново селото за кратко. Идвайки от Силистра той пристигна тук и отпътува на другия ден през ранните часове за Варна.
Междувременно бе избухнала Балканската война и настъпиха смутни времена.
Тази година църквата бе обградена с каменен зид: някои жители с добра воля сами докараха нужните камъни, но други недобросъвестни не направиха нищо, за да помогнат. Монс. Дулсе закупи парцел за църквата от Якоб Вайсер за сумата от 200 франка, който имаше изначално кръгла форма и бе разположена около един кладенец. Той направи това, за да се създаде градина, която придоби форма на каре: енористът я преобразува като размени част от градината с тази на съседа - българин Стефан Рачев. Същата размяна бе направена и по отношение на един друг съсед – Ходжа, който бе убит от сръбски войник на фронта по-късно през 1916 год.
През същата година бяха издигнати нов олтар, преграда на презвитериума, както и амвон. Олтарът бе заплатен в по-голямата си част (500 франка) от Нейно Величество Царица Елеонора Българска, която дари средствата на енориста. Резбата на олтара с обичайните орнаменти бе изработена от Рафаел Гласнер, а скулптурите, както и фреските бяха дело на Димитре Николау от Базарджик. Гербът на България бе поставен на предната част на олтара като спомен от царствената дарителка.
През месец юли румънската армия окупира Добруджа и в нашето спокойно село настъпи голяма паника. Но войниците се държаха миролюбиво и много дисциплинирано, а командващият офицер бе много любезен и участваше в неделната литургия.
През октомври-ноември енористът заедно със сакристанта Валентин Епингер бяха на бани във Ворисхафен, Бавария.

1914 год.

През месец април, Преподобният отец Анастасий от Отците Пасионисти пристигна тук, за да отпразнува Юбилея (три дни) и с някои изключения всички приеха тайнствата, за да получат индулгенцията заради случая.
На 5 май, същата година, се състоя кратко непредвидено посещение на Негово Високо преосвещенство монс.Нецхамер заедно с неговия секретар Преп. отец Луциус –от Отците Бенедиктинци.
Н.Впр. прекара нощта тук; а по време на литургията на другия ден каза няколко сърдечни слова на събралите се верни от енорията. След това направи няколко снимки и отпътува за Силистра, предвождан от една въодушевена кавалкада.
През есента на същата година, под грижите на енориста, подпомогнат от брат Жерар от От.Пасионисти от Русе бяха засадени дървета в градината, предимно овошки (взети от земеделското училище в Добрич). Също така вътрешността на къщата бе белосана и боядисана от същия много способен брат.
Нищо друго особено не се случи през тази година, всичко бе спокойно, въпреки Голямата война, чийто тътен все още не се усещаше тук.
Енорийският живот вървеше, както обикновено. През тази година избухна и войната с Румъния. На 7 септември се състоя голяма битка в близост до селото – при Настрадин, в която българи и турци воюваха срещу руснаци и сърби. След един час боеве, тук бяха докарани много ранени, които бяха настанени в църквата, градината, както и в околните къщи. Вечерта руснаците и сърбите също докараха набързо своите ранени. На другия ден – 8 септември, беше относително спокойно. Вечерта обаче всички бяха обхванати от паника, тъй като се страхуваха от разразяването на битка в самото село. Енориашите, заедно със свещеника си, напуснаха бързо, достигайки Базарджик за десетина часа, без да имат време да вземат нещо със себе си. Енористът взе Светото Причастие и прекара ноща в Едзибей. На другия ден в една празна къща причести верните, включително и един болен. В Базарджик бежанците не останаха повече от десетина дни, тъй като се чуствали далеч от енорията си. Когато се завърнаха, те установиха, че милостивият Бог е запазил селото им: нищо не беше разрушено, само някои къщи бяха ограбени.
От този момент до края на годината, хората тук трябваше да изтърпят лишения заради липсата на достатъчно хранителни продукти. Това бе свързано главно с реквизициите на зърно от страна на армията. Един ден дойдоха да търсят зърно и на тавана на църквата (без да открият нищо), защото някои недобросъвестни хора казали, че там имало скрито зърно!

Енорийският живот през тази година се отличаваше с една по-голяма ревност на верните по отношение на участието в Литургията и приемането на Светите Тайнства: бяха извършени близо 6 000 причестявания – достигайки връх в края на годината, когато многобройни верни пристъпиха към тайнството. В края на годината в енорията настъпи голям смут, когато се разбра, че повечето от интернираните от селото през 1916 год. в Молдова са починали от мизерията и от многобройните лишения, на които били подложени. По време на интернирането починали следните лица от енорията: Готлиб Херлинг, Валентин Цер, Антон и Петер Цер, Йохан Вайзер, Херонимус Грюневалд, Андре Бернхард и Адам Бор – всички на възраст между 15 и 40 години. Нека почиват в мир.

1918 год.

Нищо особено. Както навсякъде и тук се чувстват последиците от Голямата война. Беше много трудна година. Тайнствата бяха приемани редовно: причестяванията надхвърлиха 5000.

1919 год.

Годината премина спокойно без важни събития в енорията. Една неделя през лятото френският комендант Берже заедно със своя ординарец Венсан дьо База взеха участие в литургията: всички бяха много впечатлени от набожността на тези отлични офицери. Френското командване в Базарджик се показа много почтително към енориста на Калфа, който бе поканен на вечеря, когато премина оттук; дори му дадоха подслон и го откараха с автомобил до вкъщи. През същата година енористът гостува на двама френски войници – единият в Базарджик, а другият в Балчик. Хвала на френското гостоприемство! През есента енористът посети Холандия, за да набави някои нужни неща за църквата и сакристията. Бяха му дарени казули, стихари, манутергии, нов Кръстен път, уред за направа на хостии, олтарен кръст и свещи, а също и един голям хармониум. Всичко това стана възможно заради добрата воля на Високопреподобния отец Мишел – ректор на конвента в Мок, благодарение на който дарението бе извършено без трудности и с голяма щедрост.

1922 год.

Преди Възкресение енористът се разболя тежко и енориашите останаха без литургия няколко седмици. Имаше Миропомазание на 16 май . Още на 15 май, преди обяд в 11 часа Негово Високопреосвещенство монс. Нецхамер заедно със своя секретар Преподобния Отец Лукино Фетц пристигнаха тук и взеха участие в тържествената процесия пред портите на църковната градина. Градинската алея пред църквата бе украсена богато със знамена и гирлянди и Негово Впр. бе изненадан от целия този блясък. Пред олтара Монсиньор отправи подобаващо слово към енориашите, отбелязвайки бляскавия прием и ги благослови. След скромния обяд, той посети Абритус, на 15 км. от тук, където се намират древноримски развалини. Негово Впр., който бе голям ценител на историческите паметници от древността, прояви голям интерес към тези останки. На другия ден 16 май, той отслужи архиерейска литургия и миропомаза 31 деца. Преподобният отец Лукино, съслужваше като дякон, а Преподобният отец У. Овербек, енорист на Карамурат – като поддякон, като впечатли всички със служенето си.
Хорът изпълнил григоринската меса Де Анджелис, заедно с песнопения, повечето на латински и немски, съпроводени от прекрасните звуци на хармониума, на който свиреше енорийският свещеник. След литургията, по време на която бяха миропомазани 31 деца, монсиньор се обърна към миропомазаните и техните родители, призовавайки всички да бъдат верни воини на Христа. Енориашите пък призова да бъдат единна общност и да забравят своите дребни вражди, породени от завистта и нечистите страсти. Точно в 12 часа, с тържествен поздрав, завърши този прекрасен празник.
На другата сутрин Н.Впр. заедно със своя уважаван секретар, потеглиха за Базарджик, предшествани от кавалкада. Цялата енория присъства, за да приветства Н.ВПр. и за да получи последна благословия; на тръгване всички запяха църковния химн „Гросер Гот”, извиквайки още няколко пъти: „Да живее архиепископът!” и така пастирското посещение приключи.
Това бе последното идване на Монс. Нецхамер тук.
На 27 юни през същата 1922 год. енористът купи от съседа Желез Чамурлински един двор с градина, намиращ се до градината на църквата за сумата от 8000 леи. Тази градина остана на разположение на свещеника и стана част от църковната градина. Енорията не плати нищо за нея. През лятото, през юли-август, вътрешните стени на църквата бяха изписани и цялата мазилка бе обновена, тъй като от горещините бе започнала да се рони. Тази работа, свързана с белосване и боядисване, не представляваше трудност за енориста и за неговата прислужница Елизабет Баумсфарк, която бе способна и сръчна. Изпълнението на тази задача отне няколко седмици, при положение, че бе извършено от сам човек.

Енорияшите, както обикновено, отказаха да помагат под предлог, че нямат време и че не могат в момента да се заемат с тази работа. Енористът дори трябваше да се обърне към един православен българин, по-услужлив от нашите хора, за да вземе и и да превози пясък. За празника Успение Богородично нашата малка църква можеше отново да получи обновен и чист вид, защото всички работи приключиха. Да благодарим на Бога!
На 16 юли 1922 год., мюсюлманската общност в Базарджик, с одобрението на мюфтията, ни отстъпи парцел в тяхното гробище, намиращ се в близост до нашата църква, заедно с надгробни камъни, които можеха да послужат за построяването на религиозен монумент (именно с тези камъни бе изградена нашата Лурдска пещера). Като бяхме задължени от наша страна да издигнем масивна ограда по наш избор и освен това енористът да заплати сумата от 6000 леи. Документът за това се намира в нашия енорийски архив. През август 1922 год. започна строежът на нова кухня с няколко стаи, тъй като на старата стените бяха вече твърде окъртени.
Строежът ставаше трудно, енориашите първоначално не обещаха да помогнат при строежа, но после някои се включиха в боядисването на стените. Когато стените бяха издигнати (от Бернард Гитцкан от Карабалар), енористът се поздрави с прислужницата си за свършената работа. Един добре заплатен дърводелец също помагаше няколко дни. Преди зимата кухнята беше окончателно завършена, не и без някои трудности. Някои злонамерени енорияши се показаха много недоволни от този успех: Нека Бог прости на тези бедни люде! Трябва да се отбележи, че цялото преустройство не струваше нищо на енорийската общност.
През същата тази година бе решено да се построи училище в градината на църквата, но проектът никога не бе осъществен, както толкова други тук, заради злонамереността на някои енорияши – груби и твърдоглави.
В началото на Великия пост в църквата бе поставен нов Кръстен път, който енористът бе закупил през 1921 год. от М. Гладбах.
Нищо друго особено. Към края на същата година пристигна един голям сандък от нашия конвент в Мок, Холандия, съдържащ различни вещи за нуждите на църквата, които енористът беше търсил и закупил по време на своето пътуване в Холандия през 1921 год. Между тях: 6 казули, стихари, няколко столи, покривки за олтара, пурификатории, манутергии, амикти, 4 разпятия, калиш, циборий, устройство за хостии и много други. Нека Бог благослови и възнагради дарителите!
През март енорийският свещеник закупи, за 20 хиляди леи, къщата на Карл Водецек, за да възпрепятства придобиването и от един българин с лоша слава, който искаше да я закупи от собственика, имащ дългове заради пиянство. Енористът имаше намерение да препродаде къщата, на първия явил се добър католик, за същата сума, за която я е придобил. Но заради интригите на някои завистливи и винаги готови за вражди енориаши, планът на енориста му костваше много и дори се наложи да се явява в съда. Дълго е да се опише тук цялата тази история, която продължава много години. Нека Бог да прости на виновните за всичко това! Страхувам се, че в края на краищата виновните сами ще паднат в ямата, която са изкопали за другите.

1925 год.

Нищо особено.

1926 год. От началото на тази година, енорийската хроника бе водена също и в Букурещ, където е запазено копие.

Рядко се случва в нашата малка енория, изгубена сред степите на Добруджа, да се случат забележителни събития. 1926 год. - юбилейна година бе достатъчно спокойна, никакви сериозни раздори не избухнаха. Колкото до папската индулгенция, женската общност тук бе много последователна: с малки изключения, почти всички жени изпълниха условията, за да я получат. В това отношение мъжете и някои други направиха лошо впечатление; въпреки че, което им прави чест, по време на Великденските празници всички без изключение се причестиха. Но броят на причестяванията през тази година бе по-малък от предишната. Едно по-важно събитие бе поправянето на покрива на църквата, при което бяха обновени и водосточните тръби. Ремонтните работи струваха 10 хиляди леи. За да се намерят нужните средства за тази работа трябваше на два пъти да се събира жито от верните и после да се продава, и това покри почти разходите. Може да се каже, че в миналото селяните често даряваха без трудности нужните пари за работите по църквата, но много пъти бяха и против и не искаха да се занимават с тези дела, нито да помагат в тях и винаги тук енористът беше подложен на злобата на враговете си. Някои злонамерени семейства със своята враждебност и критики поставяха пръти в колелата на дейността му. В една малка общност това състояние на духа на някои люде се усеща повече и нанася повече злини, отколкото в една голяма общност. Проявите на този дух на разделение нанесе големи щети. Мога да разкажа, че през седемнайсетте години, които съм прекарал тук, беше много жалко да видя как толкова много намерения за доброто на енорията бяха провалени.
Един друг църковен ремонт по инициатива на енориста: за него трябваше да се закупи ламарина, която струваше 9000 леи, и той отново отправи апел към добрата воля на енориашите да помогнат със средства. Как всичко щеше да бъде направено лесно, ако нашите хора имаха за девиз: Съединението прави силата!
Събитие, достойно за отбелязване, бе тържественото благославяне на нашата Лурдска пещера, изградена с камъни от турското гробище на селото. Работата по изграждането бе извършена от енориста, подпомогнат от няколко по-здрави момчета; като различните преустройства наоколо и няколко по-незначителни ремонтни работи бяха дело на прислужницата на енориста – Елизабет Аумщарк. Трябва да се отбележи, че дейностите, въпреки критиките на някои енориаши, които се опитваха да ги иронизират, бяха доведени до добър край. На 26 май Преподобният отец Овербек, упълномощен от архиепископа, намиращ се в Букурещ, пристигна, за да ръководи церемонията по освещаването. В 10 часа сутринта бе отслужена тържествена Литургия пред Пещерата, украсена с цветя, знамена, гирлянди, фенери и др. Тя бе съпроводена от прекрасна проповед за Дева Мария Лурдска: Преподобният отец Oвербек говорил с голямо красноречие въпреки силното слънце. Всички събрани бяха под впечатлението на неговите слова, които попаднаха право в сърцето им. Въодушевените енориаши застанаха молитвено пред пещерата, заемаща подобаващо място в един от ъглите на църковната градина. В съпровод на хармониума бе отслужена една прекрасна литургия, изпълнена с много химни, посветени на Дева Мария. След литургията бе направена снимка на пещерата и на присъстващите верни. Вечерта цялата енория отново се събра пред пещерата, която бе в светлини, като в същото време се пееха литаниите на Дева Мария и много химни, които ехото мощно отнасяше надалеч от тук. Накратко казано – това бе един голям празник, който завърши вечерта, чийто спомен нямаше да избледнее скоро, а неговите плодове щяха да бъдат трайни ! Статуята на Дева Мария Лурдска, изработена от дърво, бе поръчана и закупена от енориста от Тимишоара и му струваше 4000 леи, за което една благодетелка – Мария Бернхард бе дарила от сърце 1000 леи.
Друго събитие, което трябва специално да се отбележи, бе пастирското посещение и миропомазанията от страна на почитаемия архиепископ монс. Александру П. Цизар, което би трябвало да намери важно място в хрониката на енорията. Негово Високо преосвещенство заедно с канцлера си Високопреподобния каноник Жул Херинг пристигнаха тук в събота 12 ноември в 11 часа преди обяд и бяха посрещнати и приветствани от населението под триумфалната арка, издигната за случая на входа на селото. От тук всички потеглиха в тържествена процесия до нашата малка църква, където монсиньор произнесе реч върху словата „ Ние искаме да видим Господа”.
Мисля, че няма да преувелича като кажа, че словото на архиепископа завладя изцяло сърцата на присъстващите. На другия ден, неделя, 13 ноември, в 10 часа бе отслужена архиерейска литургия и бе извършено миропомазание на 21 деца, както и на един възрастен (нашият учител Йохан Блайзе Лукакс). Цялата церемония продължи около 3 часа, макар че изглеждаше, че времето бе минало много бързо. Прекрасната проповед, произнесена с такава сърдечност от Негово Впр. впечатли всички присъстващи. Проповедта му бе изслушана с голям интерес, толкова бяха прекрасни нещата, които той говори за великата любов на Бога спрямо нас човеците. След церемонията бяха кръстени двете деца на ветеринарния лекар – Божо Господинов (от Базарджик). Същият, който предоставил своя автомобил, за да бъде откаран после монсиньор до гарата. Същата неделя, следобяд, Архиепископът, заедно със своя канцлер, отпътуваха за резиденцията си в Букурещ. Цялото население се събра преди това за последна благословия, акламирайки бурно и пеейки немската песен „Гросер Гот”. Автомобилът, съпроводен от конен екскорт, се движеше бавно и тържествено, отнасяйки нашия обичан пастир, който през деня бил спечелил сърцата на хората. Нека добрият Бог го съхрани за дълги години!

1927 година премина спокойно за нашата енория, в мир и без произшествия. Приемането на тайнствата отбеляза леко покачване в сравнение с миналите години: 2014 причестявания в сравнение с 1983 през 1926 г. или със 141 повече. През Великденските празници всички верни се причестиха, макар и да се наблюдаваше намаляване на броя на присъстващите през делничните дни. Заради сушата, причинена от големите горещини, добивът на пшеница падна под средния. Пшеницата бе продадена общо за 3600 леи, което позволи да бъдат изпълнени ремонтни работи в църквата – поставяне на нови водосточни тръби, както и белосване и боядисване на вътрешността и. Една новина от малката група заселници в Настрадин, на 19 км от тук - шест семейства от Карамурат (състоящ се от 47 души) закупиха и взеха под аренда земя, пристигайки тук през есента на 1927 год. Прекараха и зимата на това място, идвайки от време на време на неделната литургия. Тези хора са за оплакване и особено децата им, тъй като възрастните изцяло са се отдали на пиянство.

1928 год.

Годината 1928 премина обичайно и много спокойно. Нашите селяни, въпреки експроприацията на част от техните земи и въпреки секвестирането на голяма част от зърното, се радваха на добра реколта. Но всяко семейство трябваше да прави икономии по причина на договори, сключени през предишните години. По тази причина събраното жито за енориста намаля и цялото количество бе продадено за 2870 леи. Нашите селяни не желаеха да влязат в положението му, и отказваха да разберат, че трябва да помагат на църквата. Те желаеха да се отърват от всякаква отговорност и да оставят грижата за съхраняването на църквата изцяло на енориста, който в крайна сметка се отказа да се опитва, да ги убеди да променят мнението си.
Заселниците в Настрадин, дошли от Карамурат – общо 7 семейства, не даваха знак, че съществуват. Тези нещастни хора изгубиха всичко, заради своята страст към алкохола. Поради своята неопитност те бяха заробени от лихвари, които ги разориха напълно. Въпреки това проявиха някои признаци на нравствено подобрение: на Нова година всички пристигнаха, за да се изповядат и причестят.
Други заселници – румънци от Стара Румъния (Регат) бяха настанени в домовете на нашите селяни. Нямаше изстъпления или лошо отношение, бяха тихи и кротки хора. Те и досега са част от селото, без да оказват влияние на енорията.
Броят на причестяванията през тази 1928 год. е 2000: по приблизителна сметка се падат по 13 причестявания на човек годишно, като на Великден се причестяват абсолютно всички.
На 13 юли 1928 год. нашата добра енорияшка и благодетелка Мария Бернхард, по баща Бозер почина сред кратко боледуване. Това бе голяма загуба за нашата малка енория на една добродетелна, любяща, щедра и свободолюбива личност. Нека почива в мир !

1929 год.

Нищо забележително в сравнение с 1928 год.
Духовното развитие на нашите енорияши не отбелязва напредък; участието в литургиите през седмицата намалява. Приемането на тайнствата - също: спаднаха на 1600 причестявания, макар че е вярно, че заради отсъствието на свещеника за няколко месеца, те не можеха да приемат тайнствата. За Възкресение всички се причестиха.
По повод на Юбилея много енорияши приеха тайнствата и получиха предвидените индулгенции и то нееднократно. Юбилеят на Папата – 15 декември бе отбелязан с голяма тържественост, по този повод всички приеха тайнствата, по намеренията на Св.Отец. Вноската, събрана за Папата, не бе много щедра – 999 леи. Нашите селяни бяха наистина обедняли след експроприацията на земите и след слабата реколта тази година, така че през тазгодишната реколта не бе събирано жито за църквата и за свещеника.
Успешно се развиха нещата за малката група заселници в Настрадин - всички те се завърнали в Карамурат. Тези хора, които пиха много, не можеха вече да живеят по този начин. Междувремено тук при нас беше изпратен учител от румънско училище заради двайсетте фамилии на румънски заселници. С тях ние живеем добре заедно и затова постигнахме споразумение - сутринта в училището да учат румънските класове, а след обяд немските.
През зимата нашата малка църква бе отоплявана от печка и всички хора се събираха тук за службите заедно с децата си. Същевременно с помощта на енориста бяха придобити някои нови богослужебни одежди: виолетов велум, амито, пурификаторий и др.
Нашият тазгодишен бюджет показа дефицит от над 10 000 леи: дали ще се намерят сигурни източници за финансирането му?
На 12 юли първата монахиня от нашето село – сестра Лиаба, в света - Мария Епингер, даде обети при Сестрите Бенедиктинки от Тутцинг, в Ендже - Шуменско, България. Възможно е тя да бъде последвана и от други!

1930 год.

През тази година имахме пастирско посещение от страна на нашия почитаем архиепископ, понастоящем примас на Румъния – поради което организирахме едно цялостно почистване на нашата малка църква: от две-три години работата по почистването бе занемарена заради големия прах и мръсотия, които съществуваха в Добруджа и проникваха навсякъде. За няколко седмици нашата малка църква придоби нов облик, макар че това бе трудна задача, извършена главно от прислужницата на енориста Елизабет Баумщарк, която се беше захванала да върши много от нещата със старание и упоритост, подпомагана единствено от енориста и от едно пъргаво момче. В интерес на истината трябва да кажем, че тази скромна и набожна жена, която прислужва тук от 11 години е твърде ценна за енориста, работейки в църквата, сакристията, градината и навсякъде, където е нужно.
На 14 септември имаше голям празник в енорията. Беше отслужена архиерейска литургия и бяха извършени миропомазания. Събота, 13 септември, нашият почитаем архиепископ и междувременно примас на Румъния, пристигна тук към обяд заедно със своя секретар Високопреподобния Монс. Джованели, целите в прах, движейки се с автомобил по маршрута: Букурещ-Тертукайа-Силистра-Али Анифе и мобилизирайки всичките си сили за това дълго пътуване. Така че, бе напълно естествено Негово Впр. и неговият почитаем секретар да бъдат уморени при пристигането. След приветствията на насъбралото се множество те побързаха да се отърсят от прахта и след скромна гощавка се оттеглиха да починат за няколко часа от уморителното пътуване.
На другия ден, Празникът на Въздвижението на Светия кръст, в 10 часа беше организирана тържествена процесия до църквата, където бе отслужена архиерейска литургия с проповед на архиепископа – съответно на два езика: немски и румънски на тема: Да служим на добрия Бог, състояща се от четири основни момента:
1.    Това е нужно, защото ние сме създания на Всевишния.
2.    За нас е чест да служим на такъв могъщ и свят Учител.
3.    За нас е чест да следваме този път, който е път към Небето.
4.    Макар и да е трудно едно такова служене, Бог ще ни помага и подкрепя със своята благодат.
Бащинските слова на нашия архиепископ попаднаха право в сърцето на верните и вероятно всички присъстващи са останали с най-добро впечатление от проповедта. Също и татаринът, пазач на нашите гробища беше много впечатлен и обхванат от голям ентусиазъм по отношение на Н.Високопреосвещенство заради бакшиша, който му даде.
След тържествената литургия, Н.Впр. миропомаза 4 момчета и 4 момичета и след кратко възвание към миропомазаните и техните близки прекрасната церемония приключи. След обяд в 4 часа Н.Впр. отправи тържествен поздрав и така завърши този хубав ден.

На другия ден, 15 септември, Празникът на Скръбна Майка Божия, почти цялото население присъства на литургия като около двайсетина души приеха причастие от архиепископа.
Към 8 часа, след скромна закуска, Н.Впр. винаги любящ и готов да достави радост на енориста, предложи една разходка с автомобил до Черно море. Бързо се настанихме в това превъзходно превозно средство, пазейки се по пътя от праха. Беше истинско удоволствие да се посетят само за един ден места като плажа на Екрене, вилите на Балчик и Кардарна. Към 8 и половина вечерта енористът се завърна в Калфа.
Вторник, 16 септември, Н.Впр. заедно със своя секретар потеглили към 9 часа за Мангалия на път за Констанца. Цялото население се събра, за да получи последна благословия. Множеството запя църковния химн „ Гросер Гот” и сред няколко възгласи „Да живее архиепископът!”, автомобилът потегли, а нашите сърца бяха обхванати от смесено чувство на радост и тъга, както когато един баща напуска своите деца за известно време.

1931 год.

Нищо особено за отбелязване. В началото на годината силни ветрове нанесоха щети на църквата и създадоха трудности на свещеника. В продължение на три месеца тези ветрове бяха толкова силни, че голяма част от ламариненото покритие на покрива на църквата падна, отвяно от вятъра. За да се предотврати проникването на дъждовна вода, трябваше да се направи един импровизиран ремонт. Направено бе временно покритие от хартия и асфалт, а след няколко седмици бе поставено такова от подцинкована ламарина. Тъй като касата на енориста беше празна и също така енорияшите бяха наистина бедни, той трябваше да намери нови източници на средства.
Провидението се погрижи за нас, за да намерим благодетел в лицето на нашия блогочестив и щедър архиепископ, който ни помогна да покрием разходите със сумата от 15 000 леи. Също и Светият Отец Пий ХІ ни изпрати 10 000 леи, а енорияшите дариха 2770 леи; За покриването на разходите по ремонта бяха похарчени 11 126 леи, а с останалите 13 894 леи бе покрит дефицита в енорийската каса.
За 1932 год. бяха предвидени много ремонти, особено този за преустройството на градинския зид.
Световната криза се почувства много силно в нашата малка енория, въпреки добрата реколта, хората страдаха от глад. Добрата страна на тази криза бе, че енорияшите се научиха да спестяват. Те не винаги разбираха това в миналото, но сега не правеха повече дългове, защото кредитите бяха несигурни. През тази година въпреки икономическата криза и бедността можехме да кажем едно голямо „благодаря” на нашите скъпи благодетели.

1932 год.

Голямото събитие през тази година бе мисията от 6 до 13 ноември: тя беше един голям, макар и рядък празник за енорията. Всички жители показаха голямо усърдие, вследствие проповедта и наставленията на ревностния мисионер - Преподобен отец Кек от Отците Вербити, който се включи с ентусиазъм в организирането на ритуалите и набожните практики, които се проведоха - като процесия със Светото Причастие, литании на Св.Сърце Исусово и Дева Мария и др. Всички, без изключение, приеха тайнствата Покаяние и Причастие и то по няколко пъти. Като трайни плодове на благочестивата мисия останаха: причестяването на всички верни и молитвите в чест на Свето Сърце Исусово всеки първи петък и неделя на месеца, броеницата всяка вечер в домовете, всекидневното посещение на Литургия поне от един член на всяко семейство и посещение на Светото Причастие, когато се преминава край църквата. Тези практики, резултат от мисията, формираха един истински духовен букет и трябваше да бъдат изпълнявани при всички обстоятелства като до този момент почти всички енориаши остават верни в следването им.
Причестяванията през годината не отбелязаха увеличение и едва след тази мисия се забеляза по голямо усърдие – броят им нарастна на 2032.
Някои ремонти и нов строеж бяха извършени за нуждите на църквата и енориста: един нов хангар, нова желязна порта за градината и преустройство на градинския зид по протежение на главната улица, свързано с доста работа по бетонирането. Всичко това на стойност 14 000 леи, които енористът плати от спестяванията от предишни години.

1933 год.

Светата Година разпростря своите благодеяния също и в нашето затънтено добруджанско село. Тук бяха отбелязани много прекрасни празници по повод на Юбилея. За отбелязване са 3 май – Намиране на Светия кръст и 14 септември – Въздвижение на Светия кръст. Тържеството през деня започна с тържествена литургия, съпроводена с причестяване на верните, излагане на Светото Причастие и обожаване през целия ден до 8 часа вечерта; всички приключило с процесия със Св.Причастие в църковната градина, осветено от свещи и фенери. През тази година също и празникът Тяло и Кръв Христови бе отбелязан с голяма тържественост. Няколко дни преди това на улиците на селото бяха изработени четири спирки за Св.Причастие. Но в деня на празника след тържествената литургия шествието не можа да излезе навън заради дъждовното време. Към 4 часа след обяд дъждът престана и тържествената процесия можеше да се осъществи, но лошото време беше повредило доста украсата по този повод. Но всичко е в ръцете на Бога и той ще оцени нашата добра воля.
Като възпоминание за Юбилея, през лятото бе започнат строежа на енорийски дом, посветен на Светото семейство. Не липсваха трудности в това начинание, дължащи се на лошото време през цялото лято, но най вече на злонамереността на някои семейства да се противопоставят на всичко. Също бе особено трудно да бъдат докарани материалите за строежа, които бяха превозвани от далеч и по непроходими пътища. Изграждането още не е приключило: надяваме се да завърши с Божията помощ през 1934 год.
Още един тъжен факт за отбелязване: един съдебен процес за наследство между две големи семейства Бернард и Епингер, причини доста злини на нашата малка енория. Повече от две години продължава този спор, главно заради намесата на някои семейства, които заеха страна в спора, за да извлекат облаги. Постигането на съгласие между двете страни беше невъзможно, яростта ги бе обхванала изцяло, оставайки глухи за разума и нищо не можеше да се направи. За да бъдем справедливи трябва да заявим, че една от страните (Епингер) в началото бяха готови на споразумение по взаимно съгласие, но това бе посрещното с отказ от другата страна.
Този процес има вина, че Юбилейната година не донесе тук плодовете, които с основание очаквахме.

1934 год.

По отношение на тази година трябва да отбележим два важни факта: Пастирското посещение и 25-годишния пастирски юбилей на енориста на Калфа.
На 1 септември направо с автомобил от Букурещ пристигна Негово Високопреосвещенство почитаемият архиепископ Александре Ф. Цизар придружен от свещеника Суциу. На 2 септември в 10 часа бе отслужена архиерейска литургия сред дърветата в църковната градина, съпроводена с проповед на Н.Впр. за даровете на мисионерството. След литургията – миропомазание на 21 деца и тържествен благослов със Св.Причастие.
В 4 часа Н.Впр. посети гробищата, където бяха събрали верните и бяха отправени молитви за покойниците. В 6 часа вечерта имаше събрание в енорийския дом, който бе построен съвсем скоро. След като го благослови заедно с малкото училище в съседство, архиепископът изнесе увлекателна беседа за своето поклонение в Палестина. А после с тържествения химн „Гросер Гот” приключи празникът по откриването на салона на енорийския дом.
На 6 септември Н.Впр. архиепископът заедно със своя помощник-свещеник отпътува с автомобила си за Констанца, оставяйки най-скъп спомен за посещението и обещавайки да дойде тук отново след три месеца. Бог да го дарува с дълги години живот!
На 3 ноември бе голям празник за енорията – 25 год. юбилей на нашия енорийски свещеник като нейн пастир. В църквата, украсена за случая, в 8 часа имаше тържествена литургия, отслужена от юбиляра и съпроводена с празнична проповед, възвишени песнопения и причестяване на верните. След литургията юбилярът, начело на процесия, влезе в салона на енорийския дом, украсен със знамена и гирлянди, и тук бе поздравен с речи, стихове, химни, празнични възгласи и др.
След официалната част тук имаше празнична трапеза, която продължи до вечерта.
Даже и в деня на празника не липсваха прояви на разделение: някои семейства не присъстваха и не взеха участие в него, за да покажат още повече своята неприязън към енориста. Те са се държали по този начин и при други обстоятелства и винаги са се стремили да поставят пръти в колелата още от основаването на енорията. Може би ще дойде ден, когато ще се осъзнаят!
Юбилейната година завърши с празнично тридневие, което даде последна възможност да се възползваме от даровете на Юбилея.

1935 год.

Нищо особено за отбелязване: В понеделника преди Пепеляна сряда и на празника на нашия патрон Св. Йоан Кръстител – 24 юни имаше тържествено обожаване на Св.Причастие, съпроводено с причестяване.
А в края на август за първи път нашата енория бе посетена от четирима семинаристи от семинарията във Франкфурт на Майн, които впечатлиха и вдъхновиха цялата общност със своите прекрасно пеене в църквата. После в енорийския дом те оживиха всички със своите песни, както и с други артистични умения.

1936 год.

Също и през тази година през месец септември, двама семинаристи от Франкфурт на Майн бяха за няколко дни в нашата енория. Техният добър пример и техните беседи, пропити със силна вяра, изнесени в салона на енорийския дом, направиха добро впечатление на всички. Тук те положиха немалки усилия, за да установят единение и мир между нашите хора, заслепени в упорството си, но резултатът бе нулев! Същата съдба имаха опитите на пратеника на Негово Високопреосвещенство архиепископа, Високопреподобният енорист-декан на Констанца, който положи всички възможни усилия, за да не постигне никакъв резултат: отново изгубено време, нашите хора са неподатливи, разбира се не всички, само някои, но тяхното негативно влияние вреди изцяло на тукашната общност, откакто Али Енифе съществува.
Този зловреден дух на омраза, трови всичко тук, но ще дойде ден, когато добрият Бог ще въздаде присъдата си за всичко това и ще стовари десницата си върху виновните. Бог е свидетел какви усилия полага енористът, за да отстрани тези селски страсти без да постигне никакъв успех. 1936 година бе особено тежка за енориста. Както в някои енории на епархията така и тук се отправяха несправедливи нападки срещу него и то от хора, които се бяха възползвали от благодеянията му. През тази година енорияшите не дариха на църквата дори и едно су!
В тази подтискаща обстановка обаче се появи и лъч светлина - през ноември бе създадено младежкото дружество „Св.Габриел“. Младежите, момчета и момичета на възраст от 12 до 20 г., бяха задължени да участват два пъти седмично в неговите събирания, където те да изучават катехизис, свещена история, духовни и светски песни, както и житието на Св. Габриел, патрон на младежта и др. А също така да приемат тайнствата Изповед и Причастие един път месечно, на първи петък в чест на Св.Сърце Исусово, както и да участват всеки месец в тържествената вечерня за Христос Цар и Дева Мария.
За семейните мъже и жени бе създадена така наречената „Жива църква”, сдружение, което да ги събира един ден от месеца, през който да приемат Причастие, да им се изнасят духовни беседи, да се отправят молитви и да им се дава евхаристичен благослов. Освен това бяха задължени да участват два пъти месечно вечерта в по-горе споменатата вечерня, подобно на младежите. Да се надяваме, че общите молитви ще стигнат до Бога, който ще се смили над нас и ще облее със своята благодат душите на непокорните.

1937 год.

През месец ноември тук се състоя за първи път годишно събрание на енорийските свещеници за 1937 год. Присъстваха монсиньор-деканът Ем. Кацис заедно с енористите, съответно на Фердинанд І (селище), Кулелие и др. Али Анифе бе представено на заседанията от своя енорийски свещеник. В църквата бе отслужена заупокойна литургия, на която присъства цялата общност. Събранието направи много добро впечатление в енорията като дари своя принос за доброто и мира в общността.
В енорийският живот през 1937 год. имаше голям безпорядък, причинен от свадите и нападките от страна на определени жители на селото – винаги едни същи, които не могат да живеят без раздори, станали тяхна втора природа.
Броят на причастяванията се увеличи поради факта, че младежите приемаха редовно тайнствата всеки първи петък на месеца. Семейните жени го правеха всяка втора неделя от месеца и единствено мъжете оставаха твърди в нежеланието си и в нерешителността си в това отношение. Упорството им се дължеше на тяхното религиозно безразличие, което бе станало непреодолимо в най-голяма степен.
Също и някои жени с отровни езици са голямо зло за енорията. Само за 5 минути те са в състояние да възпламенят селото. Освен това шестима мъже не се причестиха на Възкресение. Изобщо духовната равносметка е много тъжна, но в никакъв случай безнадеждна.

1938 год.

През пролетта бе поставена нова статуя на Дева Мария Лурдска в пещерата, реставрирана под грижите на енориста. Въпросната статуя бе изработена от г-н Дурковици – скулптор в Букурещ. Заедно с транспортирането тя струваше 4800 леи.

На втория ден от Петдесятница, 7 юни, понеделник, се състоя миропомазанието на 14 деца. Негово Високопреосвещенство нашият почитаем архиепископ пристигна с автомобил, придружен от Преподобния викарий на Плоещ монс. Жозеф Себ. Петре.
По време на архиерейската литургия Н.Впр. произнесе отлична проповед, част от която – много сурова и изобличителна, се отнасяше до някои злонамерени енориаши, противници на мира и спокойствието и които се противопоставят и рушат непрестанно енорийското дело. Преди архиерейската литургия, една жена известна със своето злословие, застана пред архиепископа и му отправи обидни думи, понеже нейните деца не бяха допуснати до миропомазание. А причината за това беше злонамереността и отказа на родителите да изпратят децата си в енорийското училище и да посещават часовете по катехизис. Наказание, което бе абсолютно необходимо. Естествено по време на пастирското посещение, някои семейства, които създаваха конфликти в енорията, не направиха нищо за посрещането на Н.Впр. – не сложиха дори и едно знаме! Разбира се от страна на енориста, архиепископът бе приет много добре и както подобава.
На 8 юни, националният празник на Румъния – годишнината от възкачването на престола на нашия крал Карол ІІ, бе отслужен тържествен Те Деум, придружен от проповед за случая от Н.Впр. След това в салона на енорийския дом Монс. Архиепископът оглави празнуването, организирано в негова чест от учителя Стел. Дяконеску заедно с децата.
През месец септември, същата година, бе направен цялостен ремонт на водосточните тръби на църквата и дома на свещеника. Също така под грижите на енориста бе построена и една скромна веранда от материалите, останали от строежа на покрива. Всичко струваше 30915 леи., от които 20 хиляди бяха дарени от Н.ВПр. архиепископа.
Нека Бог го съхрани дълги години като наш архиерей и главен благодетел! За слава и доброто на всички нас!

1939 год.

Нямаше нищо значимо през тази година. В неделята след празника Тяло и Кръв Христови бе тържествено извършено Първо Причастие. Децата потеглиха в шествие от училището до църквата, придружени от цялата общност като заедно с тях бяха и родителите им. Заставайки отпред в църквата, децата подновиха кръщелните си обещания, заедно с посвещението на Дева Мария. Церемонията завърши с обичайния Те Деум (Гросер Гот).
През годината, всеки първи петък от месеца, в чест на Св.Сърце Исусово, почти всички деца и присъстващи се причестяваха. За духовната атмосфера, подготвяща това действие на благодатта, се отправяха молитви и се изпълняваха песнопения. Всеки път церемонията завършваше с евхаристичен благослов.
Литургиите, по време на които се причестяваха семейните енорияши, се отслужваха всяка втора неделя от месеца. По този повод, в навечерието, в събота вечерта те участваха в тържествената вечерня в чест на Дева Мария, а в неделя сутринта след литургията се държеше кратко слово за случая, отправяха се молитви към Светото семейство и се даваше евхаристичен благослов. През лятото и после през месец декември, след молитвата Ангел Господен, всяка вечер пред Лурдската пещера се молеше броеница, казваха се литании и се пееха песни в чест на Пресветата Дева. Обикновено децата бяха придружавани от по-възрастни. Отправяха се също общи молитви за мира и за доброто на енорията. Към края на август пристигна Високопреподобният отец-доайен на Констанца заедно с енориста на Фердинанд І, с цел да успокоят вълненията, породени от зловредния дух на същите енориаши. Излишно е да казваме, че това беше изгубено време. Нашите хора са неподатливи и противни на всякакви добри намерения и опити за единение. Има само един ефикасен начин за справяне – да бъдат предадени в ръцете на полицията, при положение, че църквата не разполага с жандарми.
Бог е свидетел какво търпение е нужно и какви несправедливости и ругатни трябва да понася енористът от тези заблудени и дебелоглави хора, каквито няма никъде по света. Молим Бог да им прости и да им отвори навреме очите, защото както гласи поговорката: "Когато със свещеник се заяждаш, можеш само мъки да очакваш".

Само посетена на 29 март 1943 г. (нечетлива бележка на латински отстрани на последната страница подписана „От. Блазиус” и съкращение означаващо вероятно „отци пасионисти”)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бележки относно някои названия на селища и личности споменати в хрониката:

Базарджик – сега гр Добрич

Настрадин – сега село Божурово, Добричко

Едзибей – сега с. Паскалево, Добричко

Карабалар – с. Лозенец, Добричко

Екрене – с. Кранево, Варненско

Карамурад – с. Златия, Добричко

Ендже – с. Царев брод, Шуменско

Анри Дулсе , епископ на Никополска епархия (1895-1913)

Леонард фон Баумбах, помощник-епископ (1910-1913), по-късно епископ на Никополска епархия (1913-1915)

Албин Раймунд Нецхамер – архиепископ на Букурещ ( 1905 – 1924)

Александру Теодор Цизар – архиепископ на Букурещ (1924-1954)