Етимологията на думата “Коледа” е въпрос, който засяга не само българската лингвистика, но и тази на много други славянски езици включително и литовската лингвистика.
Думата Коледа в днешния български език се използва със значение: Християнски празник, Рождество Христово. На полски език думата Kolęda, Kolędy означава коледна песен. Същото значение има и думата Koleda на чешки език. Коляда и колядникы са украйнски думи имащи отново същото значение. Сърбохърв. ко̀леда и руското колядка също.Словен. koléda, обаче и със значение - коледуване. На литовски Kalėdos означава Рожедство Христово. От изброените думи, последната се доближава най-много до латинското calendae . Това е може би най-широко разпространената етимология не само на тази дума , а и на останалите изброени. Причината се крие не само във фонетическата близост, но и в още нещо. Въпреки че много автори забравят да отбележат това, ние ще изясним, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е седял славянския бог Коляда, Коленда. Изключително логично е да се приеме, че това име е спомен от, претопилото се в християнската символика, езичество...
Повечето хора пропускат това и направо се впускат да търсят произхода на думата в латинското calendae. Ако искаме да обясним, че тази дума лежи в основата на името на слав. езически бог Коледа, то тогава имаме пред себе си друго нещо.Но сега да се върнем към по-предишното “нещо”, а именно какво кара изследователите, освен фонетичната близост, да приемат тази етимология за вярна. Славянския езически празник, който споменах е поставял началото на годината, а лат. дума calendae е означава първи ден на месеца. Първо би трябвало да се осъмним в това, как една такава римска дума може да даде името на един древен славянски бог. Не е ли по-логично Коляда да се корени в някаква друга индоевропейска дума? На старобългарски коло означава 'кръгъл, колело', руското колесо 'колело', калить 'топля', латинското caleo 'горещ, топъл', calor 'лятна жега', старо индийското -kara 'светлинен лъч', kalya 'утро', българското колело, калявам също вървят в тази насока , а именно кръгло и топло.Това кръгло и топло нещо е имено слънцето, чиято “смърт” и “прераждане” са в основата на славянския празник Коледа.Самият бог Коляда е бог на зимното слънцестоене.
Думата calendae има съвсем други корени. Тя произхожда от лат. Calo 'известявам', което от своя страна от гръц. глагол καλέω 'известявам' или от καλώ 'да нарека, да се позова'. Именно от този глагол и глг. (κ)άδω 'пея, доставям' се е образувала гръцката дума κάλαντα [2] , която е синоним на руск. колядка 'коледна песен'. (Между другото на английски език – to call 'обаждам се' и на фароски – kalla 'обаждам се' исландски - kalla 'обаждам се, да назова, да се позова, крещя' имат значение „обаждам се”. Етимологията на тези две думи се свежда до старо-англ. ceallian и теоретичното тевтонско *kallojan .Като погледнем значенията на исл. и гръц. дума това не ни ли кара да търсим някакво родство?).
Интересно също е и румънското Colindă 'коледарска песен', както обикновено и неговите корени се свеждат до лат. calendae. Съвсем се обърква човек, като види , че хоремзийските християни наричат Рождеството Христово - [ал-Каландас] . Този факт може да се оправдае с това, че те са православни християни и са взаимствали това от гръц. κάλαντα или още κολιαντα .
До тук се формираха две значения на корените: col/cal/kal/kol . Едното, както вече уточнихме, е свързано със слънцето и неговите “атрибути”, а другото свързано с известяване. Трябва да добавим, че същия корен (кal) съществува и в гръцката дума καλός 'добър' (вероятно поради близоста на тази дума с κάλαντα/κολιαντα е произлязло значението на - [ал-Каландас] – да бъде благо, като към това се прибави и благата вест за рождението на Спасителя). Така също съществува и думата (на български език) „коля”, която задължително свързваме с Коледа, но ни звучи смешно да сложим в етимологична линия на думата, за разлика от лат. calendae, която винаги е използвана за тази цел.
Вече стана ясно, че за мен, автора на това изследване, най-вероятно думата Коледа произлиза от корените кол/кал със значение колело, светлина, защото това е било името на празник на зимното слънцестоене, по-късно приело значението Рождество Исусово. Думите с подобен звуков състав и смисъл на тази (от разл. слав. езици), са произлезли по същия начин, а литовското Kalėdos е заемка от поляците, покръстили литовците. Румънското Colindă е също заемка от славянски език, нещо често наблюдавано в рум. език. Гръцкото κάλαντα/κολιαντα има друга етимология, а това, че празника на зимното слънцестоене съвпада с римското calende е същото съвпадение, като с коленето на животно по това време.
Бележки:
[1]- Lygdamus: Corpus Tibullianum III. 1-6: Lygdami Elegiarum Liber
По Fernando Navarro Antolín, Lygdamus
Публикувана от BRILL, 1995
ISBN 9004102108, 9789004102101
Забележка: там има грешка в ударението не κάλω, а καλώ.
[2] -http://translate.google.com/translate?u= http%3A%2F%2Fwww.krassanakis.gr%2Fkalanta.htm&hl=bg&ie=UTF-8&sl=el&tl=en
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
Коментари