Благодарение на историка Благовест Нягулов и книгата му „Банатските българи“ (С. 1999) имаме възможност да прочетем как любимото ни село е посрещнало 50-годишния си юбилей:
„На 5 и 6 юни 1937 г. се провежда тържествено честване на 50-годишнината от основаването на с.Бърдарски геран, което е организирано от комитет, начело с тамошния католически свещеник Евгений Босилков и кмета на селото Александър Карданов. Честването придобива широк отзвук. По желание на местното население са поканени царя, министри и други официални лица. Гости на „народното тържество“ са апостолическият делегат в България монсеньор Джузепе Мацоли и софийско-пловдивският католически владика монсеньор Викенти Пеев, врачанският областен директор Пращилов и началникът на Видинския гарнизон подполковник Бейков, представител на просветното министерство и др. Поздравителни телеграми се получават от цар Борис III (вероятно по този повод се разпространява слухът, че царят е присъствал на честването), министъра на железниците, пощите и телеграфите Михаил Йовов и други официални лица. На честването присъстват представители на другите общности на банатските българи, сред които е и д-р Витез Бансаги (Георги Велчов), депутат в парламента на Унгария.
Програмата включва вечерна заря, тържествена неделна литургия в църквата, молебен за дългоденствие на царя и водосвет на местното игрище, събрание с речи на гостите и организаторите, парад на военни и манифестация на „юнаци“, ловджии, спортисти, банатчани с народни носии, тържествен обяд и културна програма с песни и танци.
В своето слово свещеник Босилков подчертава, че банатчаните от Бърдарски геран честват годишнината с присъщите на българина добродетели и същевременно дават пример на околните села с онова, което са възприели в една западна страна с по-висока култура. Като най-голяма заслуга, той изтъква запазването на католическата вяра“.
(Благовест Нягулов, „Банатските българи“ С.1999, стр.100-101)
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
