Пътник, който пътува из северозападна България може би при преминаване през Бяла Слатина ще чуе за голямата католическа църква и единствена в целия район – тази в близкото село Бърдарски геран. От историята знаем, че основаването на селото е през 1887 г. с връщането на семейства банатски българи, след 150 годишно изгнание в Банат, Австро-Унгария. Освен банатските българи в селото се заселват и банатски немци в свой квартал, и по-късно ще издигнат своя църква „Дева Мария, Майка на Светата надежда” с бенедиктински манастир и католическо немско училище.
С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията /свещеническия дом/ от първия енорист на селото – отец Лаврентий Манганели, италианец, пасионист /1890 -1894 /. За една година /1894-1895/, енорист е бил Отец Силвестър Лилла, италианец-пасионист, а след него идва полския мирски свещеник Отец Павел Кобиелски, свещенодействал от 1895 до 1909 г., отличил с примерно служение сред бърдарчени и погребан в гробището на селото.
По негово време, през 1903 г. е благословен първия камък на новата църква от енорийския свещеник на близкото село Гостиля – Отец Амброзий Галярди, италианец, пасионист. На 25 март 1903 г., тържеството на Благовещение, тогавашния Никополски епископ, Монсиньор Хенрих Дулсе, френски пасионист, благославя един дървен Кръст, на мястото, където след това е бил поставен главния олтар на новата църква. Тя била първата католическа църква в Бърдарски геран, осветена тържествено на 29 септември 1903 г. от Никополския епископ Дулсе, изградена с голямата помощ на викарния му епископ Яков Роасан и на всички местни католици, помагали със своя труд, с доставянето на печени тухли и превозването на пясък и др.строителни материали за новия храм. Дотогава енорийския дом /паракията/ е служел за църква – в една от стаите е имало параклис, в който се черкували верните.
(Бърдарски геран, отец Алойз Манушев и министранти - 1929 г.)
С построяването на новата църква, за един 30 годишен период /1903-1934/ идват и нови свещеници в енорията, пасионисти , служили като енорийски и помощник-енорийски: Отец Бартол Тошков, банатски българин, изографисал главния олтар на църквата, Отец Анастас Вернер, холандец и българите Отец Алоиз Манушев и Отец Фабиян Петров. През това време енорията непрекъснато расте, с идването на нови семейства банатски българи, завръщащи се от Стар Бешенов и неговите колонии в унгарски и сръбски Банат – Брещя, Телепа, Модош, Иваново, Бело блато и др. Това обуславя и началото на строежа на нова и внушителна църква, най-голямата в цялата Никополска епархия, като първия камък е благословен през 1930 г. по времето, когато енорист в селото е бил Отец Алоиз Манушев, българин от с.Асеново, пасионист. Цялото местно население с помощта на верните от близките села Гостиля и Брегаре, се включва в строежа на голямата три-корабна църква „Свети Йосиф” с елементи от новоготическия стил, осветена тържествено на 16 април 1934 г. от Никополски епископ Дамян Теелен. Цялото вътрешно оформление на храма било завършено през 1936 г. Старата църква, намирала се до новия храм, била разрушена.
С построяването на новата църква „Свети Йосиф” започва един нов период на истински разцвет за енорията, наброяваща вече около 2 000 души. През 1934 г. в Бърдарски геран идва като енорист отец д-р Евгений Босилков, българин от Белене, пасионист, бъдещ Никополски епископ и мъченик за вярата, убит през 1952 г. и настоящ блажен покровител на Епархията.
Отец Евгений Босилков остава за 12 години енорийски свещеник на енория „Св.Йосиф” /1934-1946/, с помощник Отец Фабиян Кнобен, холандец, пасионист. Със своята младост, енергичност, голяма любов за истински апостолат, евангелски стремеж да бъде сред хората като истински духовен пастир, домен /отец/ Евгений поставя едно ново начало.
Най-напред построява нов свещенически дом в холандски стил, една модерна къща, която и днес е енорийски дом /паракия/, в който се пренася да живее заедно с помощниците си – Отец Фабиян Кнобен и Отец Павел Броуерс, холандски пасионисти. Отец Евгений Босилков е навсякъде в енорията: организира излети с младежите; преподава вероучение; изгражда хор за певци, който се е събирал четири пъти в седмицата за репетиции; участва активно в клуба по футбол, волейбол и по ловен спорт в селото, създава дружеството на Светата Броеница /Света Круница/; участва в дейността на местното читалище „Съединение – 1923”; лично настоява Бърдарски геран да се обяви за община и е избран за общински съветник в Бяла Слатина. Пламенен проповедник, добър органист и певец, сам композирал няколко песни и отделна Миса /Литургия/ - Отец Босилков е надхвърлил времето и човешките сили. С идването на войната през 1944 г. нещата коренно се променят – почти всички банатски немци са преселени обратно в Германия, отец Евгений е ръкоположен за Никополски епископ в Русе, идва нов и атеистичен режим, който започва да задушава църквата и вярата.
От 1946 до 1949 г. енорист в Бърдарски геран е пламенния свещеник Отец Фабиян Кнобен, холандец, пасионист, но през 1949 новата комунистическа власт изгонва всички свещиници и сестри чужденци, и по тази причина Никополския епископ Монс.д-р Босилков поканва свещеници от Софийско-Пловдивската епархия на южна България – в Бърдарски геран идват от Пловдив отците Асен Чонков и Самуил Джундрин /бъдещ Никополски епископ, 1979-1995/, българи, монаси успенци. Отец Асен Чонков е енорист /1949-1951/, а отец Самуил обслужва немската църква в селото и е помощник на отец Чонков.
Започват преследванията и репресиите срещу Църквата и свещениците. През 1950 г. свещениците са публично заплашени и съдени в центъра на селото, а църквата „Свети Йосиф” става обект на нечисто желание да бъде превърната в конюшня от безбожните управляващи. Енорийския дом /паракията/ е взет от властта и превърнат в здравен център, отците са изгонени обратно в Пловдив. В Бърдарски геран идва да служи като енорист Отец Методий Карабенчев, банатски българин с корени от Бърдарски геран, монах пасионист, който е принуден да живее в нечовешки условия, в едно влажно мазе под църквата, в продължение на почти 20 години, за цялото време през което е енорист /1951-1970/. Сякаш историята се връща в онези първи векове на преследвания от римските императори, когато християните са живеели ограничавани в катакомби.
(отец Методий Карабенчев, отец Исидор Делин, отец Леон Дювал, горе - отец Джаково Пеш)
През 1952 г. на големия инсцениран процес срещу Католическата църква в България, Никополския епископ д-р Евгений Босилков е осъден на смърт и убит през нощта на 11.11.1952 г. Епархията остава без пастир /епископ/ цели 23 години. За администратор на Никополската епархия е назначен отец Никола Калчев, българин от Бърдарски геран, пасионист. Другото свещеническо звание, излязло от енорията на Бърдарски геран е отец д-р Иван Софранов, но той не може да се върне в България поради преследванията на Църквата и остава в Италия и Холандия.
През 1968 г. като помощник на болния Отец Методий Карабенчев, в Бърдарски геран идва Отец Асен Генов, мирски свещеник,българин от с.Малчика, Плевенско, който остава за почти 40 години в енорията. Отец Асен построява малка килия към църквата, като стая за живеене, и в същност той живее в църквата, непрекъснато заплашван и ограничаван в апостолата си. Въпреки репресиите, бърдарчени не оставят децата си некръстени – почти всички приемат тайно и скрито Светото Кръщение.
През 2000 година, започва едно ново начало в енория „Свети Йосиф” – атеистичния режим е паднал, завръщат се свещеници и сестри от чужбина, и в Бърдарски геран идват в помощ на енорията Милосърдните сестри на Свети Викентий от Паула, от главната къща на Загреб, Хърватско. В Бърдарски геран идва сестра Маргарет Бабич, а след нея и други сестри – сестра Блажена, сестра Винценция, сестра Мария-Магдалена. Сестра Маргарет съживява цялата енория в Бърдарски геран – започва катехизис за деца и възрастни, посещава болните из селото, помага на децата от детския дом, организира песните по време на Литургията, започва да издава местния бюлетин „Жива вода”, а по същото време е реституирана и къщата-енорийски дом на енорията, и след пълен ремонт, отец Асен и сестра Маргарет се пренасят в нормални условия за живеене и пасторал.
В енорията „Свети Йосиф” се ражда и едно ново свещеническо звание – отец Стефан Калапиш, който завършва висшата Римска семинария /2001-2006/ и е ръкоположен за свещеник на 05.05.2007 г.
За кратко време в енория „Св.Йосиф” свещенодействат полски свещеници от ордена на францисканците-конвентуалци – Отец Збигнев Карниевич е енорист на Бърдарски геран от 2005 до 2007 г.
От 26 май 2009 г. за енорийски свещеник на енория „Свети Йосиф” е назначен отец Койчо Димов, мирски свещеник, българин от Раднево, Старозагорско, възпитаник на висшата папска семинария на Рим /2003-2008/, завършил философия и богословие в Папския Латерански университет.
Службите са както следва: Ред на Светата Литургия:
Неделя и празник – 10,00 часа;
делник – през лятото – 18,00 часа,
през есента и пролетта – 17,00 часа,
през зимата – 16,00 часа.
Всеки четвъртък след Литургията – Обожаване на Светото Причастие.
Катехизис – в неделя след Литургията, в събота сутринта и при частни случаи по всяко време.
