Репортер: Господин Велчов, как бихте се самоопределили? Кои са Вашите главни черти?

Лука Велчов: Господи, не знам какво би трябвало да отговоря на този въпрос, но смятам, че най-важното за мен е любовта към отечеството БЪЛГАРИЯ. Както всички наши предшественици, и аз съм слушал доста приказки, доста песни, доста фолклор за Отечеството България, факт поради който действам понастоящем, понеже просто възхвалявам родината, българската родина, която я възхваляват всички банатски българи. Смятам, че това е най-важното.

Затова аз още от младини съм жертва. Пет години като студент, без никакво възнаграждение, съм изпълнявал в българското училище в Букурещ длъжността педагог. Бях студент и времето ми е позволило да отделя часове за българското училище. Това е едно! По-късно, след събитията от 1989 г., се пенсионирах за същото – да отделя време от живота си за доброто на българите, живеещи в Румъния, и главно за България. По въпроса, разбира се, може да се говори много. Ето, вече 29 години от 1989 г. и нещата не са се оправили. Имаме някои успехи, но са съвсем скромни, смятам че има място за по-добре и повече работа.

Репортер: Кои са главните личности, събития, които имаха влияние върху вашия живот, върху развитието на Вашата личност?

Лука Велчов: Както споменах вече, преди всичко в Банат, може да се каже, че приказките и песните от детските години са имали силно влияние върху моя живот. По-късно, в българското училище в Букурещ, разбира се, са ми повлияли преди всичко учителите – имахме изключителни учители. Искам да изброя някои от тях: Пирин Бояджиев, Атанас Господинов, Мара Караджова и разбира се много други, с които бяхме във връзка. Но Пирин Бояджиев е имал решаващо влияние върху моите виждания, моите възгледи. С него почти всяка седмица - събота или неделя - обикаляхме улиците на Букурещ, местата, свързани с българското Възраждане, с българските възрожденци, допринесли за развитието на България.

Разбира се - съседите, близките хора с които съм контактувал, роднините. Особено голямо влияние върху възгледите ми имаха съседите, срещите с тях, предимно през зимата, когато се събираха близките, съседите, ту в една къща, ту в друга. По време на седянките, мъжете разказваха за различни събития, “дугадяи” или случки – както казват те, за героизма на българските възрожденци и не само, за българите чипровчани, за делата, за героизма на чипровчаните, това се разказваше редовно. Срещите между съседи, особено през месец ноември и декември, почти всяка вечер се събираха съседите мъже от селото, за да си приказват. Жените пееха или си вършеха някоя друга работа. Понякога каниха на тези хубави вечеринки някой певец или акордеонист. Много интересни вечеринки имахме в Банат; съм имал и си спомням с удоволствие и възхвала.

Репортер: Кои са според Вас другите представителни личности на етническите българи в Румъния?

Лука Велчов: Имаме много видни банатски българи. Известните винганци – първия академик Еусебиус Ферменджин; героят, оспорван от четири народа, европейски герой - Стефан Дуньов. Във Винга, разбира се, има и други видни личности, които си заслужава да се отбележат. В Стар Бешенов смятам, че семейството Телбизови имаха голямо влияние върху мен. Освен Телбизови – Карол Телбизов в България и Карол Телбиз в Стар Бешенов – си заслужава да обърнем внимание и на свещеника Карол Калапиш от Стар Бешенов, но и на други – Яку Ронков, Ладислав Топчов. Може и други да има, но смятам,че това са едни от най-видните.

Репортер: Изследвахте историята на българското малцинство в Румъния, както и историята на българската емиграция в Румъния, имате доста публикации, книги относно тези въпроси. Кое е най-представителното, което би трябвало да остане?

Лука Велчов: Преди всичко има две неща, които би трябвало да останат като паметници за присъствието на българското малцинство в Румъния. Смятам, че едно българско училище е много необходимо и една българска църква, поне една. Макар че известно ми е, че само в Букурещ – според данните, които събрах – няколко десетки църкви бяха построени и с помощта на българите, живеещи в Букурещ. За съжаление, понастоящем в Букурещ няма нито една българска църква, няма българско училище. А, официално има, но то само българско не е. Истинското българско училище, българската църква, български къщи, дворчета, градинки, които бяха отстъпени на българската държава за съжаление бяха загубени. Не знам по какви причини бяха отстъпени. И най-важното е, че огромната сграда, която беше започната в двора на българското училище и църква, на улица Кълъращи, сега улица Копосу 16, всичко беше загубено/ отстъпено от българските управници.

За мене... просто аз съм възмутен от постъпката на тогавашните ръководители на българската държава, че можаха през 1957 да отстъпят български имот, да го отстъпят на румънската държава съвсем неправилно и беше загубен завинаги. В наши дни, ние водим дела от 28 години срещу румънската държава, за да си върнем това, което българските управници за съжаление пропиляха. По въпроса би било много интересно да изслушаме думите на Кристиян Солаков, собственик на Солаковия Хан, който разказва, че неговия баща е един от основателите на дружеството “Братство” през 1926 г и говори с болка, че всичко отстъпено на българската държава беше пропиляно.

И до ден днешен аз не мога да разбера защо българската държава не довърши тоговашния строеж. Една държава не е способна да довърши един строеж? И да пропилее, да разсипе всичко. Жалко, жалко! И съм възмутен от постъпката. Тогава веднага трябваше да изпратят тука 20-30 строители, строителни материали, веднага за месец-два-три да довършат недовършеното. Те предпочетоха да водят преговори, да сключват някакви договори, разисквания, писмено, и в края на краищата да разберат, че направиха голяма глупост. Предателство, направо! Не знам кои са тези хора, какво заслужават те... Още веднъж – българските управници предадоха интересите на българите в Румъния, интересите на България.

Репортер: Какво смятате, че обединява и какво разединява в наши дни българите в Румъния?

Лука Велчов: В наши дни, аз продължавам идеята си... Аз съм в Букурещ от 1948 г. и няма година да не се говори за възстановяването на българска църква, за откриване на български културен център в Букурещ, за който се говори от 1948 година, по няколко пъти годишно се водят преговори за откриване на български културен център в Букурещ. Нищо до наши дни не се е постигнало. Напротив, не знам как да оценя и какво да мисля и за днешните управители на българската държава. Защото нещата можаха да се решат отдавна и няколко стотици пъти досега. Не мога да разбера защо не е станало.

Репортер: Какви са връзките между Съюза на Банатските Българи (СББ) и Вашето дружество в Букурещ?

Лука Велчов: Нашите връзки с българите в Банат са изключителни. Аз съм банатски българин и обичам Банат и банатските българи. С много банатски българи, стотици, може би хиляди, съм в изключително добри отношения. Обаче не мога да разбера защо ръководителите на СББ действат - и са подкрепени и от някои организации в България – действат срещу другите българи. Така например, те казват за българите православни живеещи в Румъния, че са “влашки въшки”. Не знам дали заслужават подобна оценка, но това и много лошо, никак не е българско, а враждебно.

После не мога да разбера начина, по който те постъпват, понеже румънската държава отпуска много пари за изява на българското малцинство. Това са хубави суми, доколкото знам са някъде 800.000 румънски леи. Защо не делят тези пари с всички българи в Румъния, а всичко си го усвояват за себе си, само за Банат и то главно за Стар Бешенов, като че ли другите българи не съществуват и се действа срещу тях. Това може да се осъди, доста лошо е. Жалко е, че имат подкрепа. Може би и на румънските власти, но и на българските. Не знам. Аз съвсем другояче съдя.

През 1990 г., веднага след събитията от декемрви 1989 г., ние съвсем другояче постъпихме. Аз бях извикан от тогавашното временно правителство да назначим трима представители за българското малцинство. Събрах няколко представители от нашите и решихме следното: да изпратим представител за Букурещ и ме назначиха мене. За българите от Добруджа назначихме доктора Георги Железов. И един представител за банатските българи... и назначихме Карол Иванчов. Но за съжаление Карол Иванчов постъпи съвсем враждебно и само след седмица, в името на нашето дружество, избира седалище в Тимишоара за българите, живеещи в Румъния. Нас ни отстрани и останахме извън тази представа, без седалище.

Много време мина докато успяхме и ние да се справим и да си имаме седалище. Освен това бях извикан – понеже нашето дружество беше регистрирано вече – и получих 200.000 леи, подкрепа за основане на дружеството на българите. И аз реших 100.000 леи, тоест половина, да отстъпим на банатските българи в лицето на Карол Иванчов. Съвсем друго беше отношението на Карол спрямо православните българи, тези извън Банат. Нещата продължиха и след това, когато през май месец 1990 година Карол Иванчов се записа да се кандидатира от името на дружеството в Букурещ. И успява да стане депутат в нашето име. Обаче спрямо православните българи отношението му беше съвсем несправедливо.

Шест години по късно, когато Дружеството Братство на българите в Букурещ успя да вкара кандидат в румънския парламент - представител на българите - ние изпратихме 8% от сумата, предоставена от румънската държава на банатските българи. И ето, че банатските българи през последните 20 години не са отпуснали нито стотинка за българите, живеещи в Букурещ и не само. Отпускат скромни суми на дружеството от Търговище. С това приключиха и се отнасят враждебно към другите българи.

Репортер: Имахте депутатския мандат в периода 1996-2000 и вероятно имахте възможността да направите нещо, за да се променят нещата. Какво точно трябваше да се направи? Някои казват, че трябваше да се предложи един депутат от страна на банатските българи, друг за българите от Южна Румъния. Дали това щеше да бъде добро решение?

Лука Велчов: Това наистина щеше да бъде много хубаво решение – представител на банатските българи, или по-точно на българите павликяни, римо-католици, защото наистина има една съществена разлика между православните българи и римо-католиците. Римо-католиците имат наистина своя специфика. Те пишат с латиница, имат различна вяра – римо-католическо вероизповедание, имат си собствени обичаи, традиции, и са доста различни от другите. Облеклото също, носията им е различна от тази на останалите българи.

Така че би трябвало да има все пак двама представители – на българите павликяни и на българите православни. Така би било редно, но никой нищо не е направил, за да стане това, поне от страна на банатските българи, които представляват българите в Румъния и се интересуват само за тези, живеещи в Банат, защото римо-католически българи има и в Букурещ, до столицата на Румъния и те не са никак малко. Според моите оценки трябва да са между 8000-10.000. Макар, че те не са се декларирали на преброяването на населението, много малко от тях казаха, че са българи – за съжаление.Но няма какво да се направи сега – туй то.

Репортер: Работихте много години за българите в Румъния, за запазване и съхраняване на българското малцинство в Румъния. Заслужава ли си да работиш за една кауза, която не винаги е оценена?

Лука Велчов: Аз смятам, че е оценена все пак от хората преди всичко. Радвам се на уважение, обич, от страна не само на българите, живеещи в Румъния, но и на българите в България, на доста видни ръководители в България, както и на учители, професори в България, представители на доста читалища, обществени организации в България, които много радостни идват да посетят Букурещ. Аз с удоволствие ги придружавам из румънската столица, за да им покажа местата, свързани с българското Възраждане. Те оценяват това и много се радват; така че имам доста задоволства и се радвам на това, което правя.

Репортер: Имате ли младежи които участват активно сега в дейността на Демократичния Съюз на Българите в Румъния?

Лука Велчов: Има, но броят е много малък. Имайки предвид, че ние нямаме пари, не получаваме подобно нещо. Имаме само една скромна подкрепа, за която сме много благодарни, получаваме от търговското дружество Euroins материална подкрепа. Отпуска ни месечно пари, чрез договор, спонсорира ни значи. Това не е шега работа. Също така и Prista Oil ни отпусна многократно пари за да съществуваме. Ето това седалище сега струва почти 300 леи месечно. Не е много 300 леи, но за нас е много. Освен това имаме разходи с телефона, радиото, за хората, които работят при нас не ни остават пари, като всичко се върши безплатно. Всички дела, всичко е без пари.

Сега създадохме един танцов състав на младежи, започнахме с румънски народни танци, но продължаваме и с български и това е пак без пари. За да отидем да се представим с танцовия състав, в България или тук наблизо, пак ни трябват пари, за да се плати поне транспорта. Затова смятам, че не е правилно отношението на тези, които разполагат и с нашите пари, които румънската държава отпуска.

Репортер: В края на нашия разговор ще Ви попитам дали имате някакъв съвет за българите в Румъния.

Лука Велчов: Единствения съвет е да не се срамуват да кажат, че са българи. Да се гордеят с това. С гордост да кажат: ”Аз съм българин”, понеже има защо да го кажат.

Репортер: Благодаря Ви много!

Добавете коментар



Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/falmisog/public_html/components/com_jcomments/tpl/default/tpl_form.php on line 210